Решение № 3573 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2013 г.

За предаването за ползуване на вещите по чл. 1. от настоящия договор, собственост на възложителя, с които изпълнителят ще извършва дейността се съставя протокол, подписан от двете страни, в който се описва състоянието им. Същата, съобразно действителната воля на страните следва да се тълкува в смисъл, че производствените мощности ще се ползват само за целите на договора - изработка на облекло, съобразно поръчките, чрез труда на работниците на изпълнителя. Договорът за заем за послужване както се каза по-горе е едностранен, т. е - възникват задължения само за заемателя. В някои случаи могат да възникнат задължения от нови юридически факти за заемодателя. В чистата хипотеза на договор за заем за послужване - разходите по поддръжка на вещите е изцяло за сметка на заемателя. В конкретния случай обаче според уговореното в договора задължението на изпълнителя е само досежно ползването на производствените мощности и имотите единствено за дейността по производство на облекла, докато останалите задължения - по поддръжка, ремонти и застраховане на вещите са за сметка на възложителя. В случая е правилен изводът на съда, че единствената доставка на услуга, договорена между страните, е тази по производство на облекла, която следва да бъде изпълнявана чрез производствените мощности на възложителя, т. е. процесният договор е договор за изработка. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че се касае за договор за изработка е, че чрез сключването му се търси постигане на трудов резултат - изработка на облекла чрез ползване личностните качества (intuito personae) на работниците на изпълнителя срещу възнаграждение. Изработеното може да е както с материал (вкл. и оборудване и материална база) на изпълнителя, така и с проект или материал (вкл. и оборудване и материална база) на възложителя - аргумент чл. 260 ЗЗД. В тази насока е и заключението на основната ССчЕ, съгласно което себестойността на услугата, предоставена от "Пирин текс продакшън" ЕООД по сключения договор между "Пирин текс" ЕООД и "Пирин текс продакшън" ЕООД на 5.01.2004 г. за изпълнение на дейности по изработката на облекла, се формира на базата на направените разходи отчетени по сметките от група 60 "Разходи по икономически елементи" плюс печалба в размер на 0.5%. Вещото лице е посочило, че съгласно Счетоводен стандарт 2 за реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси себестойността на предоставените услуги се определя от разходите за труд и осигуровки на персонала, зает в предоставянето на услугата, и съответната част от общопроизводствени разходи. Въз основа на заключението се установява, че за процесните периоди изпълнителят "Пирин текс продакшън" ЕООД не е притежавал ДМА, други машини и съоръжения, използвани в дейността на дружеството, нито такива, свързани с поддръжката на описаните по-горе активи. През ревизирания период "Пирин текс продакшън" ЕООД е разполагало с работници на длъжности шивач, гладач, ръчна работа, контрол, крояч и др., като няма назначени лица с длъжностни характеристики, свързани с поддръжката на машини и съоръжения, технически дейности, маркетинг, реклама, развойна дейност. Достигайки до извода, че с договора от 5.01.2004 г. не е предоставен заем за послужване на описаните в договора активи, собственост на "Пирин текс" ЕООД, а същите са използвани от изпълнителя "Пирин текс продакшън" ЕООД единствено за изпълнението на услугата по производство на облекла, като владението и държането на активите не му е предоставяно, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора не се следват разноски. На ответника по касация също не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива.