Решение № 9287 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5897/2018 г.

Решение № 9287 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5897/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. К. от гр. Р. чрез процесуален представител адв. Т. Р. против решение № 517 от 21.03.2018 г. по адм. дело № 227/2018 г. на Административен съд - Б. Обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение с материалния закон и съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че не са били налице материално правните предпоставки за прекратяване предсрочно на пълномощията му като общински съветник, а съдът като достигнал до извод в обратното, е постановил неправилно решение. По тези и други съображения моли решението на съда да бъде отменено. Претендирани са разноски. Ответникът по жалбата - Общинска избирателна комисия (ОИК) - Р., в съдебно заседание, чрез председателя си релевира доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна К. И. П., не ангажира становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, което по своята същност кореспондира на изводите на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК по жалба от А. А. К. от гр. Р. против Решение № 236/23.02.2018 г. на Общинска избирателна комисия - Р., с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 24 ИК и чл. 30, ал. 6 ЗМСМА, във връзка с чл. 30, ал. 4, т. 5 ЗМСМА са прекратени предсрочно пълномощията му като общински съветник в Общински съвет - Р. и е обявен за избран за общински съветник К. И. П. В протеклото съдебно производство съдът е приобщил към доказателствения материал цялата административна преписка, приел е допълнително представени доказателства и след становищата на страните е постановил обжалвания понастоящем съдебен акт, с който по съществото на спора е потвърдил оспореното решение на ОИК. За да постанови този резултат съдът основно е приел, че с Решение № 321 от Протокол № 12/22.12.2016 г. на Общински съвет Р. е прието поканите за предстоящите заседания на съвета, ведно с дневния ред за тяхното провеждане да се публикуват своевременно на интернет страницата на община Р. като са представени доказателства за публикуване на поканите до общинските съветници по приетия от общинския съвет ред за процесиите дати, както и за заседанията на постоянните комисии, на които оспорващия е член. Предвид това съдът е приел, че по отношение на оспорващия - общински съветник е осъществено надлежно съобщаване за предстоящите редовни и извънредни заседания на Общински съвет - Р. за процесиите дати, като уведомяването за редовните заседания е извършвано чрез съобщения на интернет - страницата на О. Р. и на съответния файлов сървър достъпен на съветниците, чрез предоставените им служебни таблети, извършвано пет дни преди редовните заседания. Нормата на чл. 30, ал. 4, т. 5 не предвижда срок, в който общинския съветник е длъжен да уведоми Председателя на Общинския съвет за неговата невъзможност да участва в заседание на общинския съвет. Следователно, това е могло да се направи от К. и след провеждане на заседанията, на които той не е присъствал и за които твърди, че не е уведомен. Установено е, че жалбоподателят не представил доказателства, от които да е видно, че за проведеното на 25.05.2017 г. редовно заседание на съвета е бил служебно командирован в Р. Ч.. Предвид изложеното съдът е приел, че жалб. К. не е уведомил председателя на Общински съвет - Р. за причините довели до неучастието му на всичките шест заседания на Общинския съвет, проведени на 25.05.2017 г., 27.07.2017 г., 24.10.2017 г., 26.10.2017 г., 30.11.2017 г. и 21.12.2017 г. поради което правилно ОИК - Р. след сезиране от страна на Председателя на Общински съвет - Р. е преценила, че са налице предпоставките на чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА и е прекратила предсрочно пълномощията на общинския съветник А. К. Решението е правилно. Съобразно чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗМСМА общинският съветник е длъжен да присъства на заседанията на общинския съвет и на комисиите, в които е избран, и да участва в решаването на разглежданите въпроси, а съобразно чл. 30, ал. 4, т. 5 ЗМСМА пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно когато, без да е уведомил писмено председателя на общинския съвет за неучастието си в заседанието на съвета по уважителни причини - служебна ангажираност, отсъствие от страната, заболяване и други, не участва в три поредни или в общо пет заседания на общинския съвет през годината. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Р., неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (Правилника), съвета заседава всеки последен четвъртък на месеца, а графиците (плановете) и поканите за заседания съгласно чл. 63, ал. 1 от Правилника се съобщават на съветниците чрез публикуването им в интернет страницата на общината, в съответствие с Решение № 321 от Протокол № 12/22.12.2016 г. По делото пред първоинстанционния съд безспорно е установено че общинският съветник А. А. К. не е присъствал на шест заседания на Общински съвет - Р. проведени на 25.05.2017 г. ( последен четвъртък от месеца), 27.07.2017 г. ( последен четвъртък от месеца), 24.10.2017 г. ( последен вторник от месеца), 26.10.2017 г. ( последен четвъртък от месеца), 30.11.2017 г. ( последен четвъртък от месеца) и 21.12.2017 г. ( предпоследен четвъртък от месеца, преди Коледа). Безспорно и обстоятелството, че общинският съветник не е уведомил Председателя на Общинския съвет за наличие на уважителни причини за отсъствие от заседанията, като това не е сторено нито преди, нито след приключване на заседанията. Установява се, че при приемането на Решение № 321 от Протокол № 12/22.12.2016 г., с което е регламентиран реда за уведомяване на общинските съветници за датите на заседанията на съвета (чрез Интернет и файлов сървър, до който имат достъп чрез персонални таблети), е присъствал касатора К. и е гласувал със "ЗА", видно от протокола, при което от 21 избрани съветници, са 21 гласували "ЗА". Следователно това решение му е било известно и като вътрешнослужебен акт е следвало да го спазва. По делото е безспорно установено (като ненадлежно оспорено) обстоятелството, че датите и дневния ред за провежданите заседания са публикувани в Интернет по предварително обявения за това и приет от всички съветници ред и начин. Това налага извода, че общинският съвет чрез помощната си администрация ( звеното по чл. 29а, ал. 2 ЗМСМА) е изпълнило всички предварително поети задължения по уведомяването на общинските съветници. Доводите в касационната жалба, сходни с доводите в първоинстанционното производство, че не е спазен реда за уведомяване, са неоснователни, поради следното: Общинският съветник, като част от колективен орган на местно самоуправление, създаден въз основа на избор от населението по нормативно предвиден ред, изпълнява високоотговорни функции в полза на обществото, за което при встъпването си в длъжност полага клетва по чл. 32 ЗМСМА "Заклевам се в името на Р. Б. да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на гражданите от . . . . . . . . . . . . община и да работя за тяхното благоденствие", която не е с пожелателен характер. В духа на клетвата, при осъществяване на дейността си той следва да спазва освен всички закони в страната, но и детайлно да познава и спазва нормативната база, регламентираща дейността на общинския съвет, за който е кандидатствал, а именно ЗМСМА и Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Р. Отделно от това следва да съобразява и изпълнява решенията на общинския съвет като вътрешнослужебни актове, касаещи пряко статута му и дейността на съвета. Всички цитирани актове обуславят съответния общински съветник да прояви елементарна дължима грижа, за да изпълни ex lege (по силата на закона) едно от основните си задължения като такъв, а именно да участва в заседанията на общинския съвет, за който е кандидатствал, участвал е в избори и е избран от народа за тази високоотговорна длъжност в обществена полза. В случая се касае за отсъствие от шест заседания на общинския съвет, което е на практика период от половин година. Касаторът е с адрес в гр. Р., който е и общински център за общинския съвет, в който той е избран, при население на общината до 30 000 души. Не са посочени никакви затруднения от какъвто и да е било характер, които да са го възпрепятствали да изпълни задълженията си да участва в заседанията на общинския съвет всеки последен четвъртък от месеца ( съгласно чл. 4, ал. 1 от Правилника) и/или да прояви елементарна заинтересованост ( още повече, че е в състава на група общински съветници) за евентуалните дати на тези заседания и след като не е изпълнил вмененото му задължение да участва в заседанията, е недопустимо да претендира нарушаване на права в тази връзка. Отделен е въпроса, че впоследствие и дори понастоящем не е посочил нито една уважителна причина за отсъствията си. Относно твърденията му, че е пътувал до гр. П., Чехия във връзка с проекти на Община -Р., за което "Председателя на Общинския съвет е знаел..." е установено, че не е бил командирован служебно, но това ако се приеме за вярно означава, че се интересува от въпроси, касаещи Общината и контактува с Председателя на Общинския съвет, т. е. при желание за участие в заседанията е можел и е следвало да се осведоми допълнително (освен вмененото му от закона задължение за участие) за датите на заседанията или съответно да посочи своевременно уважителни причини за отсъствията си. При така правилно установената фактическа обстановка, съдът е извел правните си изводи, че оспореното решение за предсрочно прекратяване на правомощията на жалбоподателя пред него е взето от компетентен по материя, време и място административен орган при спазване на административните правила и при съответствие на материалния закон. Поради това съдът обосновано е счел решението на ОИК за законосъобразно и го е потвърдил. Съдебното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила, а подадената срещу него касационна жалба се явява неоснователна. Водим отгоре изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,