Решение № 16523 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1736/2012 г.

Решение № 16523 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1736/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Юри Веселинов Василев от гр. Шумен срещу решение № 155/21.12.2011 г. по адм. дело № 410/2011 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 681/17.10.2011 г. на командира на Военно формирование 54060 гр. Шумен за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му и уважаване на първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба - командирът на ВФ 54060 - Шумен, чрез процесуалния си представител изразява становище за потвърждаване на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. По делото са събрани необходимите доказателства, фактическата обстановка е правилно изяснена, а правните изводи на съда са законосъобразни и обосновани. По безспорен начин се установява, че с поведението си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 242, т. 2 (нарушаване правилата на подчиненост) и т. 3 (нарушаване правилата за военната вежливост и отдаването на чест) от ЗОВСРБ и чл. 114, т. 7, 11 и 12 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р България, въз основа на които и на основание чл. 244, т. 6 от закона му е наложено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение". Съгласно чл. 248 от ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 5 от ППЗОВСРБ, § 1, т. 10 от ДР на ЗОВСРБ и т. 6 от заповед № ОХ-392/28.06.2011 г. на министъра на отбраната, оспорваната заповед е издадена в кръга на материалната компетентност на командира на ВФ 54060 - гр. Шумен. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че заповедта е немотивирана, т. е. че в нея липсват фактически и правни основания за издаването й. Съдът правилно е приел, че липсата на точния час на извършване на нарушението не е възпрепятствало възможността да се установи и изясни дисциплинарното нарушение, още повече че в чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ не е посочено такова изискване. Неоснователно е и твърдението, че беседата с привлечения към дисциплинарна отговорност Василев е проведена в присъствието на странични лица, в нарушение на чл. 144, ал. 2 от ППЗОВСРБ и че не е бил запознат с протокола от проведената служебна проверка. Видно е, че при провеждане на беседата са присъствали три длъжностни лица, в т. ч. командирът на формированието, който е издал заповедта и чието присъствие лично или чрез оправомощено лице е императивно разписано в ал. 1 от цитираната разпоредба. Неприсъствието и на други лица, като председателят на комисията, извършила служебната проверка, или нейни членове, не е попречило на правилното изясняване на случая и на възможността военнослужещият да изложи мотивирано съображенията си. Предвид това съдът правилно е счел, че нарушението в случая не е съществено и не е препятствало правото на защита на Василев. Що се отнася за второто възражение, жалбоподателят саморъчно е отразил върху протокола от проведената беседа, че е съгласен с отразеното в протокола от извършената служебна проверка, със съдържанието на който се е запознал на същата дата срещу подпис. Несъгласието му е само срещу вида на наказанието. Неоснователно е и твърдението на касатора, че непосочването на конкретно дисциплинарно наказание в протокола от извършената служебна проверка е съществено процесуално нарушение. Определянето на вида и тежестта на наказанието е в кръга на оперативната самостоятелност на наказващия орган, който съгласно чл. 147, ал. 1 от ППЗОВСРБ не е задължен да се съобрази с евентуално предложеното такова от комисията съгласно чл. 143, ал. 1, т. 6 от ППЗОВСРБ. Достатъчно е последната да е изяснила добре фактическата обстановка и да е гарантирала спазването на правата на военнослужещия, което съдът е установил в решението си. И на последно място, противно на възражението на жалбоподателя, дисциплинарната отговорност е реализирана при съобразяване с разпоредбата на чл. 247 от ЗОВСРБ. Дисциплинарното наказание, което е второто по-тежест след уволнението, е определено в резултат на преценка, че се касае за повторна проява на невъздържано и противоуставно поведение от страна на Василев, в случая демонстрирано пред други военнослужещи. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за настоящата инстанция. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,