Решение № 8840 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4871/2014. г.

Решение № 8840 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4871/2014. г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" - гр. Сливен, представлявано от Иван Иванов Господинов - чл. на УС и секретар, против решение № 2067 от 13.02.2014 г., постановено по адм. дело № 4698 от 2013 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. В жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Съветът за електронни медии (СЕМ), не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните и като съобрази разпоредбата на чл. 118, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение в производство по чл. 145 и сл. АПК Върховният административен съд - трето отделение, е отхвърлил оспорването от Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" - гр. Сливен, против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 27 от 20.02.2013 г. на Съвета за електронни медии, с който е установено публично държавно вземане на жалбоподателя в размер на 2102,06 лева. Съображенията за това са били, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е осъществявал дейност като лицензионен оператор, таксата по чл. 102, ал. 3, т. 3 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) била дължима. Допълнително са развити съображения, че след като със своето писмо-възражение от 28.11.2012 г. жалбоподателят не е направил искане за предсрочно прекратяване на лицензията, а само е изложил доводи досежно фактическа невъзможност за извършване на такава дейност, то не било налице основание да бъде уважено искането му за отмяна на съставения АУПДВ. Решението е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение установената законосъобразност на обжалвания АУПДВ, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касаторите възраженията за неоснователни поради следното: Преди всичко изложените оплаквания в касационната жалба се приповтарят с изложените в оспорването твърдения срещу посочения по-горе АУПДВ, на които първоинстанционният съд е отговорил изчерпателно и подробно в своите мотиви към решението. Спорът е свързан единствено с твърдяната от жалбоподателя липса на осъществявана дейност като лицензионен оператор, поради което не дължал таксите, посочени в чл. 102 ЗРТ. Това твърдение не се споделя от настоящият петчленен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ годишна такса се дължи за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията, и за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. След като по делото е безспорно, че Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" е регистрирано като обществен оператор, разпространяващ програми по кабелен път въз основа на издадена лицензия за осъществяване на такава дейност, то посочените такси са дължими, независимо от това дали е била осъществявана или не тази дейност. Това е така, защото както в ЗРТ, така и в издадената въз основа на този закон Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) липсва такава хипотеза, а именно, че годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. С оглед изложеното постановеното решение от тричленния състав на Върховния административен съд - трето отделение, е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,