Решение № 16642 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 868/2013 г.

Решение № 16642 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 868/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вахид Ахмад Султани, гражданин на Афганистан, подадена от пълномощника му адв. Венета Тенева от адвокатска колегия - София, срещу решение № 5237 от 5.10.2012 г. по адм. д. № 6650/2012 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 444 от 22.06.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи, че касаторът е бил лишен от правото да организира защитата си, защото е поискал с молба от 10.09.2012 г. да му бъде предоставена правна помощ, но първоинстанционният съд с разпореждане от 27.09.2012 г. е оставил без уважение искането му. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора, срещу решение № 444 от 22.06.2012 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателя е афганистански гражданин, по религия мюсюлманин - сунит, женен. Административното производство е започнало по молба за закрила до ДАБ. Административният орган е изследвал в цялост наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. От данните по делото съдът е достигнал до извод, че не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Първоинстанционният съд е използвал информация, съдържаща се в бележките на Службата на Върховния комисар на обединените нации за бежанците (ВКБООН), като там е отчетено, че молбите на гражданите на Афганистан за предоставяне на закрила, трябва да бъдат разглеждани на индивидуален принцип. Административен съд - София - град е приел, че в случая, предвид разказаната бежанска история, не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. В случая чужденецът и годеницата му - Насрин Дауд Султани са напуснали нелегално Афганистан и са отишъл в Иран, където са сключили религиозен брак. От Иран са пристигнали нелегално в Турция, а от там са влезли нелегално в България. Събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията. Първоинстанционният съд е преценил, че напускането на Афганистан от чужденеца не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността му като гражданско лице по смисъла на ЗУБ. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Афганистан създава опасност за живота и здравето му. Представената от жалбоподателя бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Афганистан, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София - град е правилно. Първоинстанционният съд правилно е преценил искането на касатора за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство, без уважение, като се е позовал на чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ. Това не е ограничило правото на защита на касатора, защото той е можел да представя нови доказателства. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд - София - град правилно е приел, че бежанската история на касационния жалбоподател не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Единствената причина, която сочи касационният жалбоподател за напускане на страната си на произход е свързана със страха му от преследване в Афганистан, защото е искал да се ожени за съпругата си. В проведените три интервюта с него той казва, че със съпругата му от деца са знаели, че ще бъдат свързани с брак. Родителите им се били уговорили за това още когато били малки. След като бащата на момичето починал, вторият съпруг на майката не бил съгласен с този брак, защото разчитал да омъжи доведената си дъщеря за по-възрастен мъж, който щял да му даде за жена своята дъщеря. Това подтикнало чужденците да избягат от Афганистан. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Причините, сочени от него в проведените интервюта са от личен характер и са неоснователни. Вахид Султани няма причини да не живее в Афганистан, защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. От проведените интервюта става ясно, че той не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация. Касационният жалбоподател не е правил твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция в страната си по произход. За първи път в касационната жалба се твърди, че доведеният му баща е бил талибан и първоначално искал от него и той да смени религиозните си убеждения, за да му даде доведената си дъщеря за жена. В жалбата за първи път изтъква, че е тормозен, пребиван и преследван от доведения баща на съпругата си, заради това, че не иска да смени религиозните си убеждения и да стане талибан. Тези изложени причини не са основание по смисъла на закона за предоставяне статут на бежанец, защото се основават на лични отношения с роднините на съпругата му и могат да бъдат избегнати чрез установяване на семейството на друго местоживеене в Афганистан. Изложената бежанска история не дава основание за друг извод, различен от приетия от решаващия съд. В хода на съдебното производство е представен документ за сключен религиозен брак в Иран, от който имат родено на хх.хх.хххх г. в България дете. Представеният докумет за сключен религиозен брак легализира брачната връзка на чужденеца и предбрачното им съжителство не би застрашило живота и здравето на семейството и роденото от брака им дете след връщането в страната му на произход. Не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на афганистанския гражданин по чл. 9 ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Ирак достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че обстоятелства за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут за касатора не са налице, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед отхвърлянето на касационната жалба, разноски по делото на кастора не се присъждат. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,