Решение № 9762 от 2.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Рента Кар БГ 7 ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 2645/20.04.2021 г., постановено по адм. д. 263/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22002218000872-091-001/07.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена чрез изменение с Решение 1966/17.12.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява, че установеното с оспорения РА допълнително задължение по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит е погасено по давност на основание чл. 171, ал.2 ДОПК. Намира, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази служебно това и да не се произнася по основанието и размера на задължението, а да отмени РА. В тези насоки развива своите доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" София, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по адм. дело 263/2021г. по описа на АССГ е образувано в изпълнение на Решение 15688 от 17.12.2020г. по адм. дело 9690/ 2020г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение 5126/22.07.2019г. и решение 6445/31.10.2019г. по адм. дело 2970/2019г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Съгласно указанията на ВАС, съдържащи се в мотивите на горепосоченото отменително решение, към момента на издаване на оспорения РА е изтекла погасителната давност по чл. 171, ал.1 ДОПК, поради което приложима е нормата на чл. 160, ал.4 ДОПК. Тъй като първоинстанционният съд не е разгледал спора по същество, то делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане АССГ се е произнесъл по основанието и размера на погасеното по давност на основание чл. 171, ал.1 ДОПК задължение, като е достигнал до извод, че законосъобразно с РА на задълженото лице е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура от 30.11.2010г., издадена от Пълдин рент а кар - 2000 ЕООД. Поради това и на основание чл. 160, ал.4 ДОПК решаващият състав е отхвърлил жалбата срещу РА, като изрично е посочил, че РА не подлежи на принудително изпълнение. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неоснователно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд е длъжен да следи служебно за изтичането на абсолютната давност по чл. 171, ал.2 ДОПК, но предвид изричното възражение от страната в този смисъл, заявено с касационната жалба, настоящата инстанция следва да се произнесе по неговата основателност. Нормата на чл. 171, ал.2 ДОПК предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в изчерпателно посочените случаи. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 ДОПК задълженията за ДДС и лихви са публични задължения, а по силата на чл. 89, ал. 1 ЗДДС, данъкът върху добавената стойност се внася в срока за подаване на справката - декларация по чл. 125, ал. 5 ЗДДС - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. В конкретния случай с РА на касатора е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура от 30.11.2010г., издадена от Пълдин рент а кар - 2000 ЕООД и на дружеството е установено задължение по ЗДДС за данъчен период м.11.2010г., спрямо който срокът по чл. 171, ал. 2 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2011 г. и е изтекъл на 31.12.2020г. Ето защо, към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, за горепосоченото задължение, което не е отсрочено или разсрочено, нито изпълнението му е спряно по искане на длъжника, е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Поради това неправилно първоинстанционният съд е приел, че в тази му част оспореният РА се явява законосъобразен и следва да се отмени като се приложи нормата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК. Същата предвижда, че когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Тъй като процесният 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекъл не в хода на ревизионното, а на съдебното производство, то решаващият състав на това основание не е дължал предвиденото в нормата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК произнасяне. Задължението на съда да се произнесе по основанието и размера на задължението е ограничено с чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК само до хипотезите на изтекъл в хода на ревизията давностен срок и уважено възражение за давност. При основателност и на възражение за изтекла абсолютна погасителна давност в хода на съдебното производство не е допустимо по аргумент от противното да се потвърди като законосъобразен РА, установяващ погасени по давност задължения. Правилото на чл. 160, ал. 4, изр. второ ДОПК не може да се тълкува и прилага разширително, поради което неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорения РА, като е посочил, че той не подлежи на принудително изпълнение. /така и Решение 14610/25.11.2020 г. по адм. д. 8394/2020 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение 7137/10.06.2020 г. по адм. д. 518/2020 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение 12877/20.10.2020 г. по адм. д. 4375/2020 г. по описа на ВАС, I отд. и Решение 13967/11.11.2020 г. по адм. д. 7215/2020 г. по описа на ВАС, I отд./ В резултат на това АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него оспореният РА бъде отменен. При този изход на спора и направените искания, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените разноски за проведените съдебни производства в общ размер от 13 059,21лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение