Решение № 13408 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2009 г.

Решение № 13408 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Областен управител на Област София против решение № 659/20.11.2008 г., постановено по адм. дело № 606/2008 г. от Административен съд - София област (АССо), с което е отхвърлено оспорването му със заповед № ОА-229 от 18.06.2008 г. на решение № 347 на Общински съвет (ОбС) Самоков, прието с протокол № 9 на проведено заседание на 29.05.2008 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно. Ответникът, редовно призован не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на решение № 347 на ОбС Самоков, прието с протокол № 9 от проведено заседание на 29.05.2008 г. С посоченото решение ОбС Самоков на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 19, ал. 1 и ал. 3 Закона за горите (ЗГ) и протокол № 12 от заседание на постоянната комисия по "Законност, обществен ред и разпореждане с общинско имущество" при ОбС Самоков е определил цена за изключване от горски фонд на поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 65231.918.241 по кадастралната карта на гр. Самоков с площ 10, 523 дка равна на 245 598 лв. Посочената цена е определена с доклад за оценка, изготвен от лицензиран оценител, като в решението е прието и таксата горски фонд да бъде за сметка на молителя. При извършената служебно проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт първоинстанционният съд е установил, че с решение № 1971, прието по протокол № 51/26.04.2007 г. е извършено съгласуване на представения ПУП - изменение на ПРЗ на к. к. "Боровец", кв. 28 на имот 65231.918.188 по кадастралната карта на землището на Самоков и на основание чл. 14а, ал. 2 ЗГ ОбС-Самоков е дал съгласие за изключване от горския фонд на част от този имот, обособен съгласно представения ПУП с нов идентификатор № 65231.918.241. След влизане в сила на ПУП новообразуваният имот е актуван като частна общинска собственост с начин на трайно ползване - горски имот. С протокол от 10.05.2008 г. състав на Регионалната комисия по оценка на земи и гори от горския фонд при РУГ София е приела представения от Община Самоков оценителен доклад, изготвен от правоспособен оценител, като протоколът е утвърден от Началника на РУГ. По повод молба от "ЕМХ-Пропъртис" ООД с вх. № 26.00-243/22.05.2008 г. ОбС Самоков с решение № 347/29.05.2009 г. е дал съгласие да бъде изключен от горски фонд ПИ № 65231.918.241 (част от имот № 65231.918.188) по кадастралната карта на гр. Самоков (к. к. Боровец) - общинска собственост, целият с площ 10, 523 дка за сума равна на 245 598 лв. Първоинстанционният съд, след извършената служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е прието, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон - имотът, предмет на акта е изключен от държавния горски фонд по реда предвиден в ЗГ, а оценката на същия е извършена при стриктно спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените от площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд . В съответствие с цитирания текст изработеният доклад за оценката е придружен от акт за приемане на извършената работа между възложителя на оценката и експерт-оценителя е предоставен на възложителя за разглеждане и е вписан в регистър от комисията по оценката. Последната е разгледала доклада, за което е съставен протокол, който от своя страна е надлежно утвърден от Началника на Регионалното управление по горите - София, след което в съответствие с чл. 40, ал. 5 от цитираната Наредба комисията по оценката е издала удостоверение за оценката. Последното, както и утвърдения протокол са връчени на възложителя и експерт-оценителя. След издаване на посоченото удостоверение ОбС Самоков на свое заседание на 29.05.2008 г. е приел решение № 347. От така установеното следва, че наведеният довод в касационната жалба за нарушение по чл. 40 от цитираната Наредба е неоснователен. По отношение на оплакването направено в касационната жалба прекомерния размер на присъдените разноски по делото съдът намира, че същото е неоснователно. Пред първоинстанционния съд не е направено искане за редуциране на размера на дължимите разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, при което с оглед изхода на делото съдът е присъдил такива в пълен размер в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата . Чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата изисква размерът да бъде справедлив и обоснован и да не бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер за съответния вид работа. В конкретния случай размерът на адвокатския хонорар определен при спазване на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 - в случаите по чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Предвид цитираната нормативна уредба трикратния размер в случая възлиза на 450 лв., при което следва че така присъденото възнаграждение за един адвокат е размер по-нисък от минимално определения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.