Решение № 237 от 19.4.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002101959/2023 г.

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване с определение № 3867 от 4.12.2023г. по касационната жалба на Т. Н. Б., чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 1472 от 2.12.2022г. по в.гр.д. № 2134/2022г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено решение № 260753 от 2.03.2022г. по т.д.№ 7398/2020г. на СГС, с което е отхвърлен иска срещу “Лев Инс“АД в частта за разликата над 28 000лв. до 40 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2016г. в [населено място], ведно със законната лихва от 22.07.2020г. и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ начина на определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение, с оглед евентуалното му разрешаване в противоречие с т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват лично, не се представляват и не изразяват допълнително становище. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното: По въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване е налице многобройна съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно критерият за справедливост, посочен в чл.52 ЗЗД. Паричният еквивалент на моралните вреди се определя след изясняване на засегнатите блага и оценяване на стойността, които те са имали за своя притежател. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда след съвкупна преценката на всички конкретно установени по делото обстоятелства - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и решението на съда е в съответствие с посочения принцип, когато са съобразени всички установени релевантни обстоятелства чрез ангажираните по делото доказателства. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, чиито промени намират отражение и във все повече нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В конкретния случай не е имало спор относно механизма на настъпилото пътно- транспортно произшествие, броя и вида на причинените вреди, наличието на причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и относно установената вина на прекия извършител. Пътното транспортно произшествие е настъпило в [населено място], на 23.09.2016г., когато водач на товарен автомобил „Волво“, рег. [рег.номер на МПС], с прикачено полуремарке „Кроне“, при извършване на маневра „ляв завой“, е нарушил правилата за движение и е реализирал пътен инцидент с л.а.“Ауди А6“, рег. [рег.номер на МПС], в който пострадалият се е возил на предната дясна седалка. След удара, той е приет в УМБАЛ „Царица Йоана- ИСУЛ“ ЕАД София, където е констатирано, че е получил счупване на втора метакарпална кост и изкълчване в областта на китката. Приет е за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология, където е лекуван от 23.09. до 27.09.2016г. Установена е карпална луксация и отворена фрактура, във връзка с което е извършена хирургическа интервенция с поставяне на метална остеосинтеза с плака и винтове и гипсова имобилизация на десет горен крайник. Изписани са му лекарства. След болницата, лечението му е продължило в домашни условия. На 9.11.2016г. отново е приет в Клиниката по ортопедия и травматология, където е извършено отстраняване от костта на имплантираните уреди. През м.12.2016г.е провел физиотерапия. На 26.02.2017г.е приет в Специализирана болница за рехабилитация „Бояна“ ЕАД. Установена е остеосинтеза на дясна китка, бил е с болки и затруднено движение. Проведено е лечение и рехабилитация. Пострадалият е претърпял и множество нежелани реакции от приеманите медикаменти– лекарствена треска, главоболие, замайване, дерматит, оток на кожата и ставите, кожни обриви, подуване на лицето, нарушение на сърдечния ритъм. Независимо от това, медикаментозната терапия е следвало да бъде продължена до м.04.2020г. При извършен преглед от експерта, изготвил приетата по делото медицинска експертиза, е установена подутина в зоната на счупване, болезнена при натиск, ограничен обем движения в дясната гривнена става, при повдигане на ръката нагоре, в китката на 45 градуса, при норма 70 градуса. Установен е белег от извършената оперативна интервенция и кръгловат белег от охлузване по външната страна на лявото бедро. Ангажирани са гласни доказателства - показанията на разпитаната като свидетел по делото майка на пострадалия /Б./, която установява, че при първоначалния му прием в болницата синът й е бил неадекватен, в безсъзнание, с множество синини и кръвонасядания. След изписването му от болницата се е наложила консултация с психиатър, защото психологическото му състояние е било обезпокоително. Назначено му е било медикаментозно лечение с лекарства, изписани със зелена рецепта. Преди е бил жизнен, пътувал е, контактувал е с множество лица, а след произшествието се е затворил и е прекъснал контактите си, което продължава и понастоящем. След инцидента не е можел сам да се обслужва, нуждаел се е от помощ. Физическото му възстановяване и невъзможността да работи, продължили около половин година. При така приетите за установени обстоятелства, спорният въпрос е относно размера на дължимото обезщетение. Въззивният съд го е определил на 28 000лв., съобразявайки: възрастта на пострадалия /41г./, характерът и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, фактът че не е напълно възстановен, икономическото състояние в страната към момента на увреждането и установените лимити на отговорност на застрахователя. Настоящият съдебен състав намира, че при формиране на посочения правен извод, въззивният съд не е съобразил в съответната степен начинът, по който конкретно са се отразили на пострадалия следните релевантни обстоятелства: 1. Пострадалият многократно е търсил лекарска помощ за изпитвани болки в дясната ръка /приложени са три амбулаторни листи от 23.11.2016г., 6.12.2016г., 4.05.2017г./ и неколкократно е приеман в болнични заведения /непосредствено след произшествието е приет в УМБАЛ „Царица Йоана- ИСУЛ“ ЕАД София, където е осъществена спешна хирургическа интервенция и е проведено лечение, след около 40 дни е постъпил в същата болница, отново за нова хирургическа интервенция, а три месеца по- късно е приет в Специализирана болница за рехабилитация „Бояна“ ЕАД/, 2. Възстановителният период е бил тежък и продължителен и са настъпили усложнения - лечението е било по-дълго от обичайния период за сходни травми. Физиотерапията и рехабилитацията са били продължителни. Установена е остеосинтеза на дясна китка, бил е с болки и движението на ръката е било затруднено. За дълъг период от време се е нуждаел от чужда помощ, 3. Изписаните медикаменти са довели до множество нежелани странични реакции, страданието във връзка с които е било продължително във времето, но е в причинна връзка с произшествието, 4. В причинна връзка е и установеното влошаване на психологическо състояние на пострадалия, което също е наложило допълнително лечение. 5. Обстоятелството, че и понастоящем /повече от седем години след произшествието/, ищецът продължава да търпи последиците от случилото се - ръката му е с подутина, болезнена при допир и обемът на движенията й е ограничен, т.е. той не може да я използва пълноценно. 6. Несъобразено от въззивния съд е останало и обстоятелството, че пострадалият не е имал никаква вина за настъпване на произшествието и не е могъл да направи нищо за да го предотврати /той се е возел в удареният автомобил/. 7. Не са съобразени в достатъчна степен – и показанията на разпитаната свидетелка Б., която се е грижила за пострадалия и която установява настъпила трайна промяна в начина на живот на пострадалия след произшествието /не желае да пътува, затворил се е и е прекъснал контактите с близките си/. Съобразявайки както датата на настъпване на произшествието, гореизложеното, така и приетото за установено от въззивния съд и съобразно задължението си да обезщети всички вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с увреждането, настоящият съдебен състав намира, че за да е справедлив размерът на обезщетението следва да е 38 000лв. Това налага частична отмяна на въззивния акт в отхвърлителната му част над 28 000лв. до 38 000лв. и присъждане на допълнително обезщетение от 10 000лв. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят установените като направени разноски за заплатени държавни такси съобразно уважената част от иска в размер на 230лв./30лв.+ 200лв./ Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение