Решение № 3808 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2515/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП подадена чрез юрк. Венева срещу Решение № 1888 от 16.01.2026 г. постановено по адм. д. № 1680/2024 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отменен Ревизионен акт №Р-22002222005270-091-001/14.08.2023г., потвърден с Решение № 1722/06.12.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- София, с който по отношение на „Ауто Лимо Трейдинг“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за периодите м.12.2014 г. – м.12.2015 г. в размер на 40 916,35 лв. главница и 32 220,92 лв. лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционния акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че липсата на обективен анализ и оценка на доказателствата от страна на първоинстанционния съд е довела до съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оттам и до необоснования извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Излага подробни доводи по съществото на спора. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на „Ауто Лимо Трейдинг“ ЕООД срещу оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. В условие на алтернативност прави възражение за прекомерност. Ответникът - „Ауто Лимо Трейдинг“ ЕООД, чрез адв. Илиева в писмени бележки излага доводи за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва като неоснователна, като се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните задължения. Претендират се разноски съгласно представен списък. От страна на „Ауто Лимо Трейдинг“ ЕООД, чрез адв. Илиева е подадена и молба за изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските. Искането е разноските по делото да не бъдат присъдени в полза на Директора на „ОДОП“ София по реда на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, а на оспорващото дружество съгласно представен списък на разноските. Ответникът по искането чрез юрк. Венева в писмен отговор излага доводи за неоснователност на същото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София – град е бил Ревизионен акт № Р-22002222005270-091-001/14.08.2023 г., потвърден с Решение № 1722/06.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП, с който по отношение на „Ауто Лимо Трейдинг“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за периодите м.12.2014 г. – м.12.2015 г. в размер на 40 916,35 лв. главница и 32 220,92 лв. лихви. Административният съд е установил, че производството е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002222005270-020-001/11.10.2022 г., като ревизията е възложена за установяване на задължения на „Ауто Лимо Трейдинг“ ЕООД за задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода 01.12.2014 г. – 31.12.2015 г. Със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ от 20.01.2023 г., 21.02.2023 г. и 20.03.2023 г. е удължен срока на ревизията до 21.04.2023 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22002222005270-092-001/05.05.2023 г. връчен електронно ведно с доказателствата на 12.06.2023 г. Ревизията e приключила с Ревизионен акт № Р-22002222005270-091-001/14.08.2023 г., потвърден с Решение № 1722/06.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП. В хода на ревизионното производство е констатирано, че за данъчни периоди от 01.12.2014 г. - 31.01.2020 г. „Ауто Лимо Трейдинг" ЕООД е собственик на 5 броя леки автомобила, а именно: Мерцедес ГЛК 220 Блутек 4Матик, Мерцедес А45 АМГ 4Матик, Волво ХЦ60, Ауди А3 Спортбек, БМВ 525Д, Ламборгини Хуракан, БВМ 120Д Х - Драйв, Мерцедес ГЛК220 ЦДИ 4Матик, придобити чрез ВОП и за които дружеството е ползвало данъчен кредит. През периодите от 01.12.2014 г. - 31.01.2020 г., автомобилите са отдавани под наем за кратки времеви периоди, като въз основата на протоколи за ГТП е установен пробега на всеки автомобил. Приходните органи са съпоставили изминатите километри и дните, през които автомобилите са отдавани под наем, за да направят извода, че същите са използвани не само за икономическата дейност на дружеството, а и за лични нужди, т.е. установена е доставка по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, за дните през които автомобилите не са отдавани под наем. От фактическа страна административният съд е проследил извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите, приел е писмените доказателства. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-оценителна икономическа експертиза и съдебно-икономическа експертиза. Открито е производство по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК по отношение на протоколи, представени от „Ауто Лимо Трейдинг“ ЕООД в съдебно заседание на 10.06.2025 г., като е допусната и съдебно-графологична експертиза. След извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е потвърдил валидността на ревизионният акт и е приел, че същия е издаден при спазване на законовите изисквания за форма и предвидените за това процесуални разпоредби. По приложението на материалния закон съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на ревизионния акт. Първоинстанционният съд е анализирал приложимата нормативна уредба и представените доказателства в хода на ревизионното и съдебното производство, като е формирал следните изводи: На първо място съдът е приел възражението на ревизираното дружество за погасяване на задълженията по давност за неоснователно поради това, че устните състезания са приключили на 11.11.2025 г., към който момент съобразно чл. 142, ал. 2 АПК съдът формира мотивите си и към който 10-годишната давност не е изтекла. По съществото на спора решаващият състав е приел, че ползването на автомобилите за лични нужди, обосновано от приходната администрация с данни за километража при покупка и данни за километража при извършен годишен технически преглед, е недоказано. За да мотивира извода си на първо място решаващият състав е съобразил, че от договорите и протоколите за ГТП не може да бъде заключено какъв е точният километраж в началото и края на ревизирания период. В тази връзка съдът е посочил, че автомобилите са отдавани под наем и извън ревизирания период, което също се отразява на общия пробег и поради което не може по данни от ГТП да се установи точният начален и краен пробег за ревизираните периоди. Съдът е кредитирал представените в хода на съдебното производство експлоатационните протоколи, чиято истинност е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, но не е оборена. Приел е, че протоколите доказват значително по-висок начален пробег за ревизираните периоди от този, възприет от органите по-приходите, а пробега в края на ревизирания период е проследим и по-нисък от възприетия. Съответно, неправилни са изводите на ревизиращите органи, че същите са използвани не само за икономическата дейност на дружеството, а и за лични нужди и не са налице възмездни доставки по смисъла на чл.9, ал.3, т.1 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, правилно решаващият състав е приел, че към датата на приключване на устните състезания по адм.д. №1680/2024г. на Административен съд – София-град - 11.11.2025 г., по отношение на установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС 10-годишната погасителна давност не е изтекла. Към датата на постановяване на първоинстанционното решение, обаче, по отношение на установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.12.2014 г. до м. 11. 2015 г., абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекла. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в изрично изброени случаи. По силата на чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 5 ЗДДС, данъкът върху добавената стойност като резултат за периода е следвало да бъде внесен в срок до 14- то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Следователно, за установените с ревизионния акт задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 12.2014 г. до м. 11.2015 г., 10-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2016 г. и е изтекъл на 01.01.2026 г. Абсолютната погасителна давност за тези задължения е настъпила още в хода на първоинстанционното производство – преди постановяване на съдебния акт, поради което възражението на ревизираното лице в тази част е основателно. На това основание решението в частта, с която е отменен ревизионния акт за посочените задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 12.2014 г. до м. 11.2015 г., следва да бъде оставено в сила, като съдът не дължи произнасяне по основанието и размера на посочените задължения. Решението в останалата част, в която е отменен ревизионния акт по отношение на установените задължения за ДДС за данъчен период м.12.2015г., е правилно постановено. Задълженията за ДДС за м. 12.2015 г. са платими през м.01.2016 г., като за тях давността започва да тече на 01.01.2017 г. и изтича съответно на 01.01.2027 г. Следователно, по отношение на тези задължения не е изтекъл 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК, поради което правилно първоинстанционният съд е извършил преценка по основанието и размера на посочените задължения. Правилно въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за необоснован извода на приходните органи, че притежаваните от ревизираното дружество превозни средства, предмет на ревизионния акт са ползвани за лични нужди, което на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС представлява възмездни доставки на услуги и на основание чл. 86 от ЗДДС е начислен ДДС. Въпросът дали данъчно задълженото лице е извършило възмездни доставки на услуги е фактически и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Касае се за начисляване на ДДС, поради което доказателствената тежест за установяване предоставянето на услуги, представляващи възмездни доставки е на органите по приходите. В тежест на приходната администрация е било да докаже, че автомобилите са използвани за лични цели, но това в случая не е сторено. Твърденията на органите по приходите основаващи се на данни за километража на автомобилите при покупка и данни за километража при извършен годишен технически преглед, са опровергани от представените експлоатационните протоколи. От последните, както обосновано е посочил административният съд се доказва, че началният пробег за ревизираните периоди е значително по-висок от възприетия от органите по приходите, а крайният пробег е по-нисък от възприетия. Предвид изложеното и с оглед представените доказателства за отдаване под наем на процесните автомобили, необоснован е извода на ревизиращите органи, че същите не са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице. Доводите в касационната жалба не водят до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Изложените мотиви в тази връзка се споделят от настоящият състав на ВАС, Осмо отделение който препраща към тях, на основание чл.222, ал. 2, предложение последно АПК. Искането за изменение на решението в частта за разноските настоящата касационна инстанция преценява като основателно. С Решение № 1888 от 16.01.2026 г. постановено по адм. д. № 1680/2024 г. по описа на Административен съд София - град, съдът е осъдил „Ауто Лимо Трейдинг“ ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 6 500,98 лв. Решаващият състав е посочил, че в случая е приложима нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и разноските следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя, доколкото в хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени нови писмени доказателства, а именно експлоатационни протоколи, които страната е могла да ангажира и пред ревизионните органи. Съдът е приел, че посочените документи опровергават тезата за доставки по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС и е отменил оспорения РА. Нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК определя, че когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4 ДОПК. За да се приложи посочената норма следва съдът да е постановил отмяна на оспорения РА само и единствено поради представянето на нови доказателства от страна на ревизираното лице, които то не е представило в ревизионното производство, макар, че е имало тази възможност. Противно на приетото в решението на административният съд предпоставките за приложение на посочената по-горе разпоредба не са налице в настоящия случай. Както се посочи по-горе, за установените с ревизионния акт задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 12.2014 г. до м. 11.2015 г., 10-годишният давностен срок е изтекъл на 01.01.2026 г., поради което ревизионният акт подрежи на отмяна без съдът да се произнася по основанието и размера на посочените задължения. Абсолютната давност не е изтекла само по отношение на задълженията за д.п. м.12.2015г., но тъй като ревизията е проведена по общия ред, фактическите констатации на ревизионния акт не се ползват с презумптативна доказателствета сила и в тежест на приходните органи е било да докажат, че леките автомобили са ползвани за лични цели през ревизираните данъчни периоди, което случая не е сторено. В този смисъл решението на административния съд не е се основава на представените в съдебно заседание протоколи, още повече, в хода на ревизията ревизиращият екип не е изискал представянето на експлоатационни протоколи или други доказателства за началния пробег и крайния пробег на автомобилите за ревизирания период, поради което представянето им в съдебно заседание не обуславя приложението на чл.161, ал.3 ДОПК. Предвид изложеното настоящият касационен състав счита, че решението в частта за разноските е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което съобразно изхода на спора НАП се осъди да заплати на „Ауто Лимо Трейдинг“ ЕООД разноски за първоинстанционното производство в претендирания размер от 5 732,59 евро (левовата равностойност на 11 211,98 лв., от които 7 637,98 лева - адвокатско възнаграждение, 50 лева – държавна такса и общо 3 524 лева възнаграждения за вещите лица по приетите съдебни експертизи). По разноските за касационна инстанция: При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане с представени доказателства за плащане на възнаграждението, на ответника по касация се следват разноски в претендирания размер от 3 905,23 евро - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Предвид предоставената процесуална защита, правната и фактическата сложност на спора, същото не е прекомерно. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК и чл.176а, ал.4 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение