Решение № 12662 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор Гранични контролно-пропускателни пунктове /ГКПП/ Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. а, срещу решение 115/23.03.2021 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. д. 713/2020 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-385-0051201/18.11.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и отхвърляне на подадената жалба срещу издадената ЗНПАМ, както и присъждане на разноски по делото за две инстанции. Ответникът Й. Вълчев, в подаден писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-385-0051201/18.11.2020 г., издадена от началник сектор ГКПП Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект маса 9, находяща се гр. Нова Загора, Общински пазар, стопанисвана от Й. Вълчев и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187 от ЗДДС. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и в противоречие с материалния закон. Така постановеното решение е недопустимо. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. Член 154, ал. 1 АПК задължава съдът служебно да конституира страните. Съвкупният анализ на тези правни норми означава, че преди да конституира страните по делото, съдът трябва да извърши формална проверка и да установи органа - издател на оспорения акт. В случая заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена от началник сектор ГКПП в Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, но в самия акт е посочено, че той се издава на основание Заповед ЗЦУОПР18/23.03.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Така цитираната заповед е представена по делото заедно с административната преписка от органа - л. 25 гръб и л. 26 от първоинстанционното дело. С нейния пункт I е разпоредено при отсъствие на държавния служител Д. Вълканов, заемащ длъжността началник отдел Оперативни дейности Бургас в дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от Д. Кочев, началник на сектор ГКПП Бургас в отдел Оперативни дейности, едноименната дирекция в главна дирекция Фискален контрол. Представено е доказателство за отсъствие на титуляра на длъжността Заповед 9572/15.10.2020 г. на директора на дирекция Управление и човешки ресурси при ЦУ на НАП, с която е разрешено Д. Вълканов, заемащ длъжността началник отдел в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП да ползва платен годишен отпуск за периода 09.11.2020 г. 20.11.2020 г. /л. 29/. Следователно, преди да постанови разпореждането си от 30.11.2020 г., с което конституирал страните по делото, съдът е имал яснота относно фактите, релевантни за определяне на компетентния за целите на съдебното производство орган. Заповед за налагане на ПАМ ФК-385-0051201/18.11.2020 г. е издадена от началник сектор Гранични контролно-пропускателни пунктове Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП в хипотезата на заместване съгласно Заповед ЗЦУ-ОПР-18/23.03.2020 г. на главния секретар на НАП. Според Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по т.д. 4/2002 г. заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Това означава, че надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт, издаден при заместване, е административният орган, от чието име е действал заместникът, или, в процесния случай надлежен ответник по делото пред Административен съд Стара Загора е началникът на отдел Оперативни дейности Бургас в дирекция Оперативни дейности в ГДФК. По изложените съображения съдебното решение, предмет на касационен контрол, следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Делото следва да се върне на Административен съд Стара Загора за ново разглеждане от друг съдебен състав на този съд. При новото разглеждане на делото съдебното производство следва да се проведе с участието на надлежния ответник като съдът вземе предвид разрешенията в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, постановено по т.д. 4/2002 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,