Решение № 14236 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2014 г.

Решение № 14236 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от "Манекс" ООД, гр. Силистра за отмяна на Решение № 4806/08.04.2014 г. по адм. дело № 8743/2013 г. по описа на Върховния административен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 191200804/31.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 689/30.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП в частта, относно . отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Генов" ЕООД, "Зърноизкупуване" ЕООД и "Райнови" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава и е определен допълнителен данък по ЗКПО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., ведно със лихва за забава. В искането се поддържа, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, поради наличие на нови обстоятелства и писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, както и с оглед постановените от СЕС Решения по съединени дела С- 80/11 и С - 142/11, С - 324/11 и С- 285/11. В подкрепа на тезите в искането се излагат многобройни доводи и се претендира същото да бъде уважено. Ответникът по искането за отмяна - Директорът на " Дирекция" ОДОП - Варна, чрез процесуален пълномощник, с писмено възражение оспорва основателността на искането и счита, че то следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на искането за отмяна, както и наведените за това основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за отмяна е депозирано от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 от АПК, с оглед на което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. С влязло в сила Решение № 4806/08.04.2014 г. по адм. дело № 8743/2013 г. тричленен състав на Първо отделение на Върховния административен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 191200804/31.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 689/30.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП в частта, относно . отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Генов" ЕООД, "Зърноизкупуване" ЕООД и "Райнови" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава и в частта, с която е определен допълнителен данък по ЗКПО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., ведно със следващите се лихва за забава. Така формираният краен правен извод за законосъобразност на РА в тази му част е обусловен от изложените мотиви за неустановеност на реалното осъществяване на спорните доставки и съответстващо на материалния закон увеличение на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителен корпоративен данък. Анализирайки представените с искането писмени доказателства - РД и РА, издаден на" Зърноизкупуване" ЕООД, настоящият петчленен състав намира, че при решаването на делото те са могли да бъдат известни на страната при полагане на следващата се за това активност. Наред с това, тези доказателства не биха моли да се квалифицират като такива от съществено значение по делото, тъй като събирането им не би рефлектирало върху формирания от съда извод досежно неустановеността на реалното извършване на доставките. В този аспект съдебната практика на ВАС е трайно установена и е в унисон с тълкуванията на СЕС по дело С- 643/11, в което е посочено, че "ДДС се дължи от начислилото го лице /доставчика/ независимо от действителното наличие на облагаема сделка, както и, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че чл. 167 и чл. 168, б. "а" от Директива 2006/122, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, платен от получателя за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и то независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС." Неподкрепени от приложените доказателства са и твърденията за открити нови обстоятелства във връзка с местонахождението на търговската, счетоводна и транспортна документация, съдържащи се в преписката по адм. дело № 1794/2014 г. по описа на АС - Варна и н. о. х. д. № 191/2014 г. по описа на Апелативен съд - Варна. При липсата на представени към искането писмени доказателства за сочените обстоятелства следва да се приеме, че не е налице нито една от предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК, които да обусловят извод за установеност на визираното основание. Заключение за основателност на искането за отмяна не следва и от посочените решения на СЕС, които не се субсумират в основанието по чл. 239, т. 4 от АПК. Както преюдициалните запитвания, така и постановените по тях Решения на СЕС не са предвидени като основания за отмяна в националното законодателство, поради което тяхното постановяване не променя извода, че искането за отмяна на атакуваното решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия