Решение № 8114 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1971/2010 г.

Решение № 8114 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1971/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Кирил Василев" - гр. Дупница чрез процесуалния му представител адв. Красимир Руев срещу решение от 12.10.2009 г., постановено по адм. дело № 2554/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "б" състав, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА № 180/22.03.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1713/05.07.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София в частта за определени допълнителни задължения: за 2002 г. - данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 11 632,57 лв. и лихви - 2 767,99 лв. и за 2003 г. - данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 18 057,86 лв. и лихви - 1 956,38 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е следвало съдът изцяло да се съобрази със заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза, за да постанови решението си. Оплаква се, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е направило и правни изводи, както и не са приложени точно в счетоводен аспект разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗКПО (отм.) и чл. 20, т. 5, б. "б" ЗДДС (отм.), както и че при изчислението не са взети предвид и направените от него разходи, а само "отчетната стойност" на автомобилите. В този смисъл е оплакването, че данъчната основа не е определена правилно. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на данъчно-ревизионния акт в обжалваните му части, както и присъждане на направените за двете съдебни инстанции разноски. От адв. Красимир Руев е постъпила писмена защита. Ответникът по касационната жалба дирекция "обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Мутева я оспорва и моли обжалваното решение да се остави в сила, като се има предвид, че ревизионното производство е по реда на чл. 109, ал. 1 ДПК (отм.), както и не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на данъчно-ревизионния акт. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно решаващият съдебен състав е приел, че са налице основанията по чл. 109, ал. 1, т. 2 и 5 и ал. 2, т. 1, 4, 8 и 13 ДПК (отм.), а относно възприетите от съда експертни заключения в съдебното производство изразява становище, че те не са оспорени и обосновано същите са кредитирани от съда. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в законния срок и затова е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е установил, че правилно данъчните органи са установили наличието на обстоятелства за извършване на ЕТ "кирил Василев" ревизия при особени случаи - чл. 109, ал. 1, т. 2 и 5 ДПК (отм.), тъй като жалбоподателят е признал, че не може да представи документи за редовна счетоводна отчетност, поради това, че същите му били откраднати. В този смисъл съдът е възприел за установено констатираното и от данъчните органи и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че са налице данни за укрити приходи. Прието е от съда, че са използвани от ревизията критериите по чл. 109, ал. 2, т. 1, т. 4, 8 и 13 ДПК (отм.), включително и от експертната оценка в ревизионното производство, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с които да опровергае констатациите на данъчно-ревизионния акт. Обжалваното решение е правилно като краен резултат с доразвиване от настоящата съдебна инстанция на следните мотиви: Няма спор по делото, че ревизията е започнала по особения ред по чл. 109, ал. 1, т. 2 и 5 ДПК (отм.), тъй като са били налице предпоставките за това - укрити приходи и изгубени (откраднати) документи. При извършването на ревизия по този ред, данъчната основа се определя при извършване на анализ на относимите критерии по ал. 2 на същата правна норма. Принцип при облагането по особения ред е, че данъчната основа, въз основа на която се определят задълженията е приблизителна, тъй като тя не може да се изчисли с точност, поради поведението на данъчния субект - укрити приходи, изгубени (откраднати) документи и др., които възпрепятстват ревизиращите органи да извършат документална проверка в счетоводството му, за да преценят дали същото се води редовно. Липсата или наличието на вина на субекта за това, че документите са му откраднати (в случая е налице само твърдение на касатора) е без значение, тъй като това е ирелевантно при определяне на публични задължения. В случая от обяснението на търговеца, че счетоводната му документация е открадната, е довела до неотразяване на извършените продажби на 97 бр. употребяван автомобили, които са били внесени от едноличния търговец. Установено е по делото, че касаторът е извършвал търговия с употребявани автомобили, поради което това обстоятелство е безспорно между страните. С оглед вида на ревизията, че е извършена по особения ред по чл. 109, ал. 1 във връзка с ал. 2 ДПК (отм.), решаващият орган в своето решение е извършил преизчисление, тъй като е приел, че данъчните органи, след като са извършили ревизията по посочения ред, не е следвало да определят данъчната основа по материалния закон - ЗКПО (отм.), а да извършат облагането по аналог с оглед използването на особения ред за извършване на ревизия. Видно от данните по делото експертизата в ревизионното производство е посочила продажна цена без ДДС на автомобилите към момента на продажбите им в общ размер от 234 183 лв. Съдебно-счетоводната експертиза е приела, че дадената експертна оценка в ревизионното производство се отклонява с повече от 20% от фактурираните и е определила в допълнителното си заключение данъчни задължения в много по-високи размери - за 2002 г. данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) - 27 738,47 лв., а за 2003 г. - 25 333,09 лв. Правилно първоинстанционният съд е установил, че не следва да се нарушава принципа за недопускане влошаване положението на жалбоподателя, поради което не е прието завишението от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. В този смисъл неправилно касаторът се оплаква, че съдът е възприел заключенията на вещото лице-икономист, за да постанови решението си, а това не отговаря на истината. Касаторът в първоинстанционното съдебно производство не е ангажирал относими по ДПК (отм.), с които да опровергае констатациите на акта, което е в негова доказателствена тежест. Експертната оценка, извършена в ревизионното производство и която е възприета от ревизиращите органи е определила данъчните основи при продажбата на 97 бр. автомобили, използвайки метода на пазарните аналози, тъй като пазарния подход за оценка според експерта е единствено приложим за ситуацията на пазара на употребявани автомобили. В този смисъл не е извършено нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗКПО (отм.), каквито са оплакванията в касационната жалба, тъй като свързвайки тази разпоредба с чл. 20, т. 5, б. "г" ЗДДС (отм.) при определяне на пазарната цена може да се ползва друг разумен метод, различни от посочените в Наредба № /26.02.1999 г. - за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Методът на пазарните аналози, както е отразено от експерта в ревизионното производство най-точно отразява пазара на употребяваните автомобили. Освен това експертът е уточнил в отделните разчети на пазарна оценка за всеки един от продадените 97 бр. автомобили, че оценките са определени въз основа на анализ за продажбите на вторичните пазари, както и данни, поместени в специализирани издания, отчитайки разходите за ремонт и възстановяване, както и средната пазарна цена за съответната марка и модел автомобил. С оглед така доразвитите мотиви на решението на градския съд, както беше уточнено по-горе, същото като краен извод е правилно и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. На ответната страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото, тъй като такова вече е било присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото производство, включително и за касационното, като се има предвид непроменения резултат по делото с настоящето решение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,