Решение № 13846 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13171/2011 г.

Решение № 13846 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13171/2011 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Реко Пак" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против Заповед № РД-438/05.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която на дружеството - жалбоподател е наложена за заплащане продуктова такса за опаковки за 2009 г. на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 49, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/, във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО (отм.). Жалбоподателят навежда доводи за нищожност на оспорваната заповед, а алтернативно за нейната незаконосъобразност, издаването при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и липса на мотиви. Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Петков и юрисконсулт Цветков, в писмени бележки моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение. С решение № 7413/30.05.2011 г., постановено по адм. дело № 8055/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд отменя обжалваната заповед № РД-438/05.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите в частта й по т. 1, в която е постановено "Реко Пак" АД да заплати продуктова такса за опаковки за периода 01.01.2009 - 31.12.2009 г. С решение № 12617/06.10.2011 г., постановено по адм. дело № 8876/2011 г. петчленен състав на ВАС, на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК е отменил решение № 7413/30.05.2011 г. по адм. дело № 8055/2010 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение, и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на същия съд. Спорният въпрос по делото на който следва да се отговори при новото разглеждане на делото е дали дружеството-жалбоподател е изпълнило задълженията си, в качеството си на организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗУО (отм.), сключвайки договор с друго дружество- преработвате на отпадъци със самостоятелно разрешение и следва ли да носи отговорност за липсата на рециклираща техника при направената проверка на неговия съконтрагент през 2010 г. Настоящата инстанция взе предвид следните факти по делото: С оспорената заповед № РД-438 от 05.05.2010 г., в частта й по т. 1, министърът на околната среда и водите на основание чл. 11, т. 5 от ЗООС и чл. 49, ал. 1 от НООО във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗУО (отм.), е определил "Реко Пак" АД да заплати продуктова такса за опаковки за 2009 г., поради това, че не е доказало изпълнението на задълженията за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки и не е изпълнило целите по ЗУО. Административният орган се е позовал на доклад от 31.03.2010 г., внесен от дружеството, който е бил изготвен от регистриран одитор. В доклада се декларират пуснати на пазара опаковки - общо 4 245.532 тона; рециклирани отпадъци от опаковки - общо 2 314.633 тона; изпълнена цел по оползотворяване - общо постигната цел по оползотворяване 54,51%; рециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса - 19,78% (при установени съгласно § 9, ал. 1, т. 6, б. "в" - 17%); рециклирани отпадъци от опаковки от хартия и картон - 81,91% (при установени съгласно § 9, ал. 1, т. 6, б. "д" - 60%); рециклирани отпадъци от опаковки от стъкло - 50,34% (при установени съгласно § 9, ал. 1, т. 6, б. "г" - 46%); рециклирани отпадъци от опаковки от метали - 61,35% (при установени съгласно § 9, ал. 1, т. 6, б. "е" - 50%); рециклирани отпадъци от опаковки от дървесина - 21,07% (при установени съгласно § 9, ал. 1, т. 6, б. "ж" - 15%). С писмо от 16.04.2010 г. на Министерство на околната среда и водите е разпоредена проверка на инсталацията за рециклиране на пластмасови отпадъци на "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД, на която "Реко Пак" АД е предало за рециклиране 100,90 тона отпадъци от пластмасови опаковки. С писмо от 22.04.2010 г. от РИОСВ - Бургас е представена констатация, от която е видно, че в местността "Стоян Станков Парцел", с. Извор, няма изградена и работеща инсталация за обработка на пластмасови отпадъци, като е приложен и констативен протокол от проверката. Като се е позовал на констатираните несъответствия в обявените рециклирани количества отпадъци от опаковки от пластмаса, административният орган е приел, че "Реко Пак" АД не е изпълнило целта си по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 6 от ПРЗ на ЗУО (отм.), поради което същото следва да заплати продуктова такса за опаковки за 2009 г. В приложената по делото административна преписка се съдържа процесният одиторски доклад, от който се установява, че е извършена проверка на първични счетоводни документи, издадени от дружеството, удостоверяващи предадените за рециклиране или оползотворяване отпадъци от опаковки; на сключените от страна на същото договори по реда на чл. 20, ал. 1 от НООО, на отчета за изпълнението на целите по чл. 11, ал. 2 съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО; на счетоводните регистри и други документи, удостоверяващи събраните и оползотворените количества отпадъци и разходите за събиране, транспортиране, сортиране и други. Въз основа на проверката на горните документи, одиторът е изразил мнение за това, че "Реко Пак" АД е изпълнило заложените в § 9 от ПЗР на ЗУО цели за оползотворяване на отпадъци от опаковки с 54,52%. Приложен е и констативен протокол № 0-6-23 от 20.04.2010 г., съставен от длъжностни лица при РИОСВ Бургас, които са установили, че няма инсталирани съоръжения като трошачна инсталация, мелница и инсталация за обработка на отпадъци от пластмасови опаковки и пластмаса. Приложени са договор между жалбоподателя и "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД от 01.02.2008 г. съгласно, който последното се задължава да приеме на своя производствена площадка и да рециклира отпадъци от пластмасови и хартиени опаковки, доставени от името и за сметка на жалбоподателя за срок до 01.02.2013 г., когато изтича решението на преработвателя. Представени са и кантарни бележки за доставените количества съгласно договора. След указания на петчленния състав на ВАС по делото са приложени писмени доказателства /описани в л. 10, л. 11 и л. 12 в делото/ за предаване на съответните количества отпадъци на дружество, с което е сключен договор и което притежава валидно издадени разрешения за провеждане на дейност с отпадъци. При така установените факти по делото, след като обсъди всички доказателства, настоящата инстанция счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на дружеството-жалбоподател, че не носи отговорност за действията на своя съконтрагент, на който е предало отпадъците, тъй като този негов извод не отговаря на смисъла и целите на закона. В този случай съществуването и действието на колективните системи за управление на отпадъци би било безпредметно. Наличието на договорни отношения с дружеството-съконтрагент не е достатъчно, за да се приеме, че организацията е изпълнила поетите задължения, тъй като от значение за тази преценка е реалното изпълнение на целите на закона, в случая - действителното количество рециклирани отпадъци. Като "организация по оползотворяване" по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗУО (отм.), дружеството-жалбоподател "управлява" дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, като с това се има предвид организирането на изброените дейности. В този смисъл, дружеството е могло да сключи договор за рециклиране и оползотворяване на отпадъците с друг подизпълнител, съобразно правната възможност, дадена с разпоредбата на чл. 23 от НООО. Неоснователни са доводите за нищожност на обжалваната заповед. Основанията за оспорване на административните актове са визирани в чл. 146 от АПК и при наличие на изброените пороци по принцип водят до отмяната им като незаконосъобразни /унищожаеми/. В кодекса не съществуват изрично формулирани основания за нищожност. Такъв би бил акт, при който е налице при липса на компетентност на издателя на акта, при липсата на изискуемата се от закона форма. Видно от доказателствата по делото оспорваната заповед е издадена в съответствие с чл. 49 на НООО в изискуемата форма и подписана от оправомощения орган. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за издаване на процесната заповед при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречия с материалноправните разпоредби и липса на мотиви. Същата е издадена от компетентен орган при условията на чл. 49 от НООО, с която органът въз основа на доклад от дружеството-жалбоподател с вх. № 26-00-1164/31.03.2010 г. и констатирани несъответствия в обявените рециклирани количества отпадъци от опаковки от пластмаса, е наложил проверка с писмо с изх. № 05-08-2307/16.04.2010 г. като с констативен протокол № 0-6-23 от 20.04.2010 г., съставен от длъжностни лица при РИОСВ Бургас, които са установили, че няма инсталирани съоръжения като трошачна инсталация, мелница и инсталация за обработка на отпадъци от пластмасови опаковки и пластмаса. Именно с тези мотиви органът е приел, че не е налице изпълнение на целите по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 6 от ДР на ЗУО (отм.), тъй като всяко друго тълкуване на приложимия закон би имало за последица прехвърляне на поети пред държавата задължения и отговорности по управлението на отпадъците на други трети лица, които са във веригата по третиране на отпадъците, което е недопустимо в отношенията между държавата и организацията по оползотворяване на отпадъците, поела задължения във връзка с управлението на отпадъците. С оглед на изложеното и на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да се осъди "Реко Пак" АД да заплати на министъра на околната среда и водите сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение