Решение № 3641 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6285/2013 г.

Решение № 3641 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6285/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по две касационни жалби на: "Вавилон-Л" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Борово" № 53-55, вх. "Б", ап. 8 и на Национална агенция за приходите /НАП/ против решение № 1357/27.02.2013 г. по адм. д. № 4844/2012 г. на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател "Вавилон-Л" ЕООД релевира оплакване за неправилност на решението, с което е отхвърлена претенцията му за заплащане на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу НАП с доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително онование на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател - Национална агенция за приходите намира решението за неправилно, в частта за присъдените разноски, като счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата. Претендират се разноски за касационното производство и от двамата касационни жалбоподатели, като от НАП е направено възражение за прекомерност на разноските претендирани от "Вавилон-Л" ООД по представения списък. Ответникът по касационната жалба на "Вавилон-Л" ЕООД - Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата на "Вавилон-Л" ЕООД. Ответникът по касационната жалба на Национална агенция за приходите - "Вавилон-Л" ЕООД, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата на Национална агенция за приходите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на "Вавилон-Л" ЕООД и за частична основателност на касационната жалба на НАП като счита, че претенцията за разноски следва да бъде уважена до трикратния размер на юрисконсултското възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 и сл. от АПК от надлежна страна, за които съдебният акт, в съответните части, е неблагоприятен за тях, поради което са допустими за разглеждане по същество. Касационната жалба на "Вавилон-Л" ООД е неоснователна, а тази на НАП - основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил предявения иск от "Вавилон-Л" ЕООД против НАП, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 337 553,14 лв., от които 223 000,00 лв. главница и 114 533,14 лв. законна лихва, представляващи сумата на заплатени от дружеството разноски във връзка с проведено производство по несъстоятелност. Разноските по несъстоятелността, възникнали от самото производство в размер на 223 000,00 лв., представляват: 195 000 лв. окончателно възнаграждение на синдик; 800 лв. банкови такси за преводи на суми по споразумение /договор/ за уреждане плащането на паричните задължения на длъжника към кредиторите; 700 лв. за възнаграждение на икономически сътрудник на синдика и 26 500 лв. за възнаграждение на адвокат за процесуално представителство. Съдът не е споделил твърдението на ищеца, че причината за образуване на производството по несъстоятелност е отмененият Данъчно-ревизионен акт № 1463/20.01.2005 г. и в този смисъл не е възприел доводите, че вредите са пряка и непосредствена последица от отменения ДРА. Съдът е приел, че ДРА има характер на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, предл. 1 АПК, но е недоказано твърдението на ищеца, че именно този акт е причината /пряка и непосредствена/, довела до образуване на делото по несъстоятелност пред СГС, респ. до заплащането на разноски по това дело, на основание чл. 723 ТЗ. Отхвърлил иска и осъдил ищеца да заплати на НАП разноски в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и е приел за установено следното: По молба за откриване на производство по несъстоятелност от търговски партньор на ищеца, дружество Вьорваг Фарма ГМБХ&КО. ГК - Федерална република Германия, във връзка с неплатени пет данъчни фактури, издадени през м. 02, 03, 04 и 05.2004 г., на обща стойност 308 008,36 евро, Софийски градски съд се е произнесъл с Решение от 01.08.2004 г. по т. д. № 991/2004 г., VI, 9 състав, с което: обявил неплатежоспособност на "Вавилон-Л" ЕООД с начална дата 12.03.2004 г.; открил производство по несъстоятелност; назначил временен синдикт и определил месечно възнаграждение на 1200 лв. С решение от 04.11.2005 г. по същото търговско дело е обявена несъстоятелност, прекратена е дейността на дружеството и е постановено да започне осребряване на имуществото. С определение от 22.02.2006 г. СГС е одобрен, след служебна промяна, списък на приети вземания, сред които това на Вьорваг Фарма ГМБХ&КО. ГК - Германия, в размер на 700 577,37 лева, представляваща равностойност на 358 199,52 евро главница, 46 869,49 евро мораторна лихва, 3 321,67 евро лихви за забава след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. С Данъчно-ревизонен акт № 1463/20.01.2005 г. на Териториална данъчна дирекция - София, за данъчни периоди 01.05.2003 г. - 30.09.2004 г., на ищцовото дружество е определен за довнасяне ДДС в размер общо 796 688,24 лв. и лихва за забава - 24 872,60 лв. Този ДРА е бил отменен окончателно с Решение № 7528/12.07.2007 г. на ВАС, по адм. д. № 7413/2006 г. След отмяната на ревизионния акт, респ. след възстановяване на ДДС в масата на несъстоятелността е постъпила сумата от 1 114 281,64 лв. С договор от 17.12.2007 г. кредиторите /седем на брой/ в производството по неплатежоспособност на "Вавилон -Л" ЕООД са сключили на основание чл. 740 ТЗ споразумение за уреждане плащането на паричните задължения. От масата на несъстоятелността са прихванати и разноските по чл. 723 ТЗ и други разноски, в общ размер на 223 000 лв. Договорът е бил одобрен от СГС с Определение от 28.01.2008 г. С решение от 17.02.2012 г. след като е приел, че всички легитимни кредитори на "Вавилон-Л" ЕООД са удовлетворени, СГС, по т. д. № 991/2004 г. е прекратил производството по несъстоятелност. Касаторът поддържа в касацинната си жалба твърдението, направено пред АССГ, че претендираната сума за обезщетение /представляваща направени разноски по чл. 723 ТЗ и други/ не би излязла от неговия патримониум, ако вместо да издаде незаконосъобразния и отменен по съдебен ред ДРА данъчната администрация бе възстановила своевременно ДДС в размер на 1 201 559,60 лв. Според касатора, именно в резултат на незаконосъобразните действия на данъчната администрация за дружеството са настъпили непреодолими правни последици и значителни материални загуби именно поради невъзстановен най-късно до 45-тия ден от подаване на месечната СД за м. 01.2004 г. ДДС в размер на 1 201 559,60 лв. Неоснователно поради това дружеството е било лишено от предварително бюджетирани оборотни средства и е било възпрепятствано да погаси задълженията си към някои доставчици, като това е довело до разпадане на изключително изгодна десетгодишна договорна връзка с Вьорваг фарма ГМБХ&КО. ГК - Германия. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията поради липса на елемент от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - липса на пряка и непосредствена причинни връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, защото отмененият административен акт /ДРА/ не е причината, довела до образуване на производството по несъстоятелност. Упражняването на право на приспадане на ДДС по облагаеми доставки представлява субективно право на регистрирано по ЗДДС лице и ако упражняването му е предоставено на волята на данъчно задълженото лице, то признаването му е свързано с конкретни правила и изисквания, регламентирани в ЗДС. Преценката, дали заявителят е изпълнил тези изисквания, е предоставена на съответните органи по приходите, които се произнасят с АПВ или с ревизионен акт. Правилно съдът е приел, че от гледна точка на обикновената търговска логика, не е възможно и оправдано едно търговско дружество да обвързва икономическата си дейност с бъдещо и несигурно по отношение датата на настъпване събитие, каквото е евентуалното възстановяване по надлежния ред на претендиран ДДС. Обосновано е направен извод, че ищецът не е доказал, че не е разполагал с други финансови средства, с които да изпълни задълженията си към немското дружество, както и, че не е разполагал с такива, точно защото данъчната администрация незаконосъобразно е отказала възстановяване в законния срок на претендирания ДДС. С оглед установената с одобрения списък на кредиторите задлъжнялост на ищеца и към други доставчици /седем на брой/ правилно съдът е направил извод, че е недоказано твърдението, че именно сумите по начисления ДДС в издадените от Вьорваг фарма ГМБХ&КО. ГК - Германия фактури, /чието възстановяване е претендирано/, е следвало да бъдат използвани /са били специално предназначени/ за плащане на последното. В този ред на мисли касаторът не е представил счетоводни данни за движението на паричните средства в периодите преди и след образуване на производството по несъстоятелност, от които да е видно, че само и единствено спрямо този доставчик дружеството е било в невъзможност да плати задължението си по процесните фактури, издадени от Вьорваг фарма ГМБХ&КО. ГК - Германия и, че именно невъзстановеният в срок ДДС, е причина за образуване на производството по несъстоятелност. Освен това разноските, изплатени от масата на несъстоятелността, за възнаграждения на икономическия съветник на синдика и на адвоката за осъществяване на процесуално представителство в производството по оспорване на ДРА не представляват имуществени вреди по смисъла на чл. 4, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, защото не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения административен акт. Възнаграждението на адвоката произтича от договорно правоотношение и ако е било заплатено, е следвало да бъде претендирано по реда на чл. 161, ал. 2 от ДОПК, респ. по ГПК в съдебното производство по оспорване на ДРА и в това по несъстоятелност. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ изрично изключва приложението на този закон, когато друг закон или указ е предвидил специален начин на обезщетяване. Наред с това липсват доказателства, че заплатеното на адвоката възнаграждение, е във връзка с осъщественото процесуално представителство в производството по несъстоятелност. Освен това икономически сътрудник на синдика не е предвидена като правна фигура в ТЗ. Използването от синдика на помощ от страна на сътрудник с икономическо образование следва да остане за сметка на самия синдик. В предвид на безспорна фактическа установеност правилно съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е доказано наличието на елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинна връка между отменения ДРА и претендираните имуществени вреди, представляващи направени разноски /по чл. 723 ТЗ и др./ в производство по несъстоятелност. Преценката на съда, че ищецът не е доказал, че не е разполагал с други финансови средства, с които да изпълни задължението си към немското дружество, както и, че не е разполагал с такива, точно защото данъчната администрация незаконосъобразно е отказала възстановяване на претендирания ДДС по конкретните доставки на този доставчик, и че това е единствената причина за образуване на производството по несъстоятелност, е обоснована от доказателствата по делото. Отмяната на административния акт за установяване на данъчно задължение сама по себе си не презюмира настъпването на вреди. Вредите са елемент от фактическия състав на отговорността и подлежат на доказване с всички относими и допустими доказателствени средства. Такова доказване в хода на процеса не е извършено от ищеца, поради което правилно искът е преценен за неоснователен. Касационната жалба на НАП е частично основателна. Съгласно чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административните дела, възнаграждението следва да бъде определено съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата и във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева. Решението в тази част следва да бъде изменено, като се увеличи размерът от 150 /сто и петдесет/ лева на 450 /четиристотин и петдесет/ лева. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,