Решение № 13930 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2422/2013 г.

Решение № 13930 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2422/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 15/4.1.2013 г. по адм. д. № 2389/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 16251200045/09.04.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Томика метал"АД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 16251200045/09.04.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е определено задължение по ЗДДС за м. 12.2009 г. 51 037 лв поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Полис хард 2008" ЕООД със съответни лихви. В мотивите си съдът е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит не е признато на ревизираното лице поради липса на осъществени доставки по 7бр. фактури на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За да уважи жалбата съдът е приел, че представените приемо-предавателни протоколи установяват извършено индивидуализиране на фактурираните ламарини и винкели по чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Според съда представените пътни листове за извършен транспорт от гр. Пловдив до гара Яна с товарен автомобил на ревизираното лице доказват извършване на транспорта и осъществяване на доставката. Съдът е приел, че преценката на данъчните органи на представеният договор за наемане на обект в гара Яна от прекия доставчик макар, че е подписан от несъществуващо дружеството не обвързва съда, но не е изложил съображения какъв извод следва от този факт. Съдът е възприел заключението на вещото лице като обосновано без да обсъди заключението по чл. 202 ГПК и несъответствията в заключението с представените приемо-предавателни протоколи, в които ламарините и винкелите са посочени на бройки. Вещото лице е дало заключение, че стоките по приемо-предавателните протоколи са заприходени в счетоводството на ревизираното лице. В приложените справки на склад материали ламарините са отразени в килограми, в килограми е отразен винкел 100х100х10, а два от видовете фактуриран винкел изобщо не са отразени, както и ламарина 4мм. Вещото лице е дало заключение, че фактурираните стоки са предадени с приложените приемо-предавателни протоколи, като в анализа си е включило приемо-предавателни протоколи с дати, последващи издаването на фактурите, което обстоятелство следваше да бъде обсъдено от съда предвид чл. 25, ал. 2 и 5, и чл. 113, ал. 1 ЗДДС. Вещото лице е посочило разходваното гориво за м. 12.2009 г. без да посочи колко транспортни средства има ревизираното лице и без да вземе предвид извършвания транспорт на готова продукция, за което има данни в приложени фактури за реализация. Дало е заключение, че разходите за гориво по пътните листове са осчетоводени при непълен анализ на издадените пътни листове от ревизираното лице за м. 12.2009 г. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е обсъдил всички доводи на касатора, Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано съдебно решение. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се обсъдят всички доводи на страните, да се обсъди заключението на вещото лице по чл. 202 ГПК и да се съберат доказателства ревизираното лице има ли и други транспортни средства, за какъв пробег на транспортните средства е изписано горивото през м. 12.2009 г. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,