Решение № 13448 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11588/2008 г.

Решение № 13448 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11588/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Костадинов Христозов от гр. Хасково, срещу решение № 25 от 16.06.2008 г., постановено по адм. дело № 143/2006 г. на Окръжен съд - гр. Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № РД-14-725/20.04.2006 г. на Началника на ДНСК-София, с нареждане за премахване на незаконен строеж "склад към магазин за хранителни стоки" в УПИ VII, кв. 247 по плана на гр. Хасково, ул. "Цар Страшимир" № 12, изпълнен от жалбоподателя без строителни книжа. С касационната жалба се навеждат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - за незаконосъобразност и неправилност на решението, настоява се за неговата отмяна. Аргументи в подкрепа на искането са изложени и в депозирана своевременно писмена защита, като се акцентува на противоречие на изводите на съда с разпоредбата на § 22, т. 2 от Заключителните разпоредби на ЗУТ. В съдебното заседание страните не се явяват и представляват, не са изразени и становища на ответниците по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законния преклузивен срок. Разгледана по съществото й, същата е неоснователна. С обжалваното решение, за да отхвърли жалбата, ХОС е изследвал подробно фактическата обстановка по спора и въз основа на правилното й установяване, е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Всъщност оплакванията за несъобразяване с разпоредбата на § 22, т. 2 от ЗР на ЗУТ в процесната заповед, са направени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил, при съвкупна преценка на доказателствата по делото и изготвената експертиза, за да приеме с основание, че строежът е незаконен и подлежи на премахване, тъй като е и неузаконим, при липса на предпоставките на § 183, 184 и § 16 ПР на ЗУТ. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Цитираната норма на § 22, т. ЗР на ЗУТ предвижда подробният устройствен план да се счита за приложен, по отношение на застрояването, с полагането на фундаментите на строежите по издадени строителни книжа. Същата е неприложима в конкретния случай, тъй като изисква влязъл в сила ПУП. От данните по делото е видно, че заповед № 1140/26.11.2002 год., за изменението на ПЗ на УПИ VII (общинска собственост, с предвиждане по плана от 1994 г. за КОО и озеленяване), е била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 293 от 21.07.2004 г. по адм. дело № 339/2003 г. на ХОС. Отменено е било и издаденото въз основа на одобрения проект строително разрешение - с решение от 09.09.2002 г., с нарочна заповед изграждането на строежа е било спряно, а с решение № 11224/2005 г. по АД № 8668/2005 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение на ХОС по адм. дело № 89/2005 г. е бил отменен и последвалият акт за узаконяването му. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че изменението на влезлия в сила ПУП е осъществено в нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 4 ЗУТ, недопускаща промяна на влезлия в сила план, с цел узаконяване на незаконно изградени строежи. Въпросният е осъществен през 2002 - 2003 г., действително при липса на строителни книжа, поради което се налага се извода, че обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да остане в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,