Решение № 5306 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2011 г.

Решение № 5306 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по жалба от Константин Борисов Тасков от гр. София, ул. "Латинка" 43А, ет. 4, ап. 13, срещу решение № Ж-70/04.07.2011 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Жалбата е подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение ДКЕВР е прекратила преписката, образувана по жалба с вх. № В-11К-00-67/06.12.2010 г. от Константин Тасков срещу Софийска вода" АД, гр. София, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, чл. 101 и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. За да постанови решението си ДКЕВР е приела следното: Във връзка с постъпила жалба в ДКЕВР от Константин Тасков срещу "Софийска вода" АД и на основание чл. 22 от ЗЕ и чл. 36, ал. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация, е образувана преписка и извършена проверка по жалбата. В жалбата е изразено несъгласие с начислените водни количества на адрес: ул. "Латинка" № 43 А, ет. 4, ап. 13, в размер на 515.90 лв., за периода от 01.08.1997 г. до 31.12.2001 г., с искане за погасяването им, поради изтекъл давностен срок. На основание чл. 22 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, ДКВЕР е изискала с писмо от "Софийска вода" АД становище по приложената жалба. "ВиК" операторът, с писмо изх. № О/Ж-2073/21.01.2011 г. е представил информация по случая. По справка в системата за отчитане и фактуриране на "Софийска вода" АД, разходът за вода в имота /парт. с кл. № 1030969/ е формиран на база трима ползватели до 17.04.2006 г. По създаваните задължения редовно са издавани съобщения за плащане, както и редовно са изпращани предупредителни писма за неплатени задължения. От страна на потребителя за спорния период не са постъпвали суми за погасяване на задълженията. Във връзка с това ДКЕВР е направила извод, че отказът на "ВиК" операторът да преразгледа таксувания разход за периода от 01.08.1997 г. - до 31.12.2001 г. на посочения адрес е обоснован и няма нарушение на разпоредбите на ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове от страна на "Софийска вода" АД. По отношение на аргумента за погасителна давност, следва да се изтъкне, че погасителната давност е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, това право се погасява. Погасителната давност е период от време, през който носителят на едно право бездейства. Този юридически факт поражда в полза на длъжника едно субективно право, а именно с волеизявление да погаси правото на защита на нарушеното субективно право или правото му на принудително изпълнение. Съгласно чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. Не е достатъчно обективното изтичане на срока от време, за да настъпи веднага погасителното действие. Необходимо е и волеизявление на длъжника, който се позовава на давността. Съгласно чл. 64 от одобрените Общи условия за предоставяне на "ВиК" услуги на потребителите на "Софийска вода" АД, всички спорове между "ВиК" оператора и потребителите се решават по взаимно съгласие чрез преговори между страните, а при непостигане на съгласие - по реда на Глава седма или по съдебен ред. ДКЕВР няма правомощия, в качеството й на административен орган, да се намесва в имуществени спорове между страни по договор, поради което спорът следва да се отнесе за решаване в съда. В жалбата се правят следните доводи за неправилност на оспореното решение на ДКЕВР: Неправилно ДКВЕР се занимава в решението си с възражение за погасителна давност, тъй като твърдението на жалбоподателя е, че начислената от "Софийска вода" АД сума като "просрочено задължение" не се дължи. Счита, че начисляването е за несъществуващо задължение и в продължение на осем години е правил устни и писмени възражения пред "Софийска вода" АД и се е надявал допуснатата фактическа грешка при начисляването на тази сума, да бъде отстранена. Невярно е и твърдението, че са били налице трима ползуватели. Вместо да се направи необходимото за отстраняване на допуснатата фактическа грешка, е заплашван от "Софийска вода" АД със спиране на водата. Настоящият състав на ВАС, като прецени данните по делото и доказателствата по преписката, приема следното: Направените изводи в мотивите на оспореното решение от ДКЕВР относно приетата за установена фактическа обстановка не почиват на доказателствата по преписката, които не са преценени поотделно и в тяхната съвкупност Направените изводи за обоснованост на отказа от страна на "Софийска вода" АД да преразгледа въпроса, са неправилни като противоречащи на доказателствата, а доколкото комисията е приела, че не е компетентна да разреши спора - и недопустими, тъй като представляват мотиви на решение по същество. В този смисъл изложените мотиви си противоречат с мотивите за прекратяване на производството по жалбата поради липса на компетентност от страна на ДКЕВР. С писмо изх. № В-11К-00-67/28.12.2010 г., изпратено от ДКЕВР до "Софийска вода" АД с копие до Константин Тасков, ДКЕВР във връзка с постъпилата жалба от г-н Тасков относно изразено несъгласие с начислените водни количества на консумираната питейна вода по партидата му и на основание чл. 22 от ЗРВКУ, Комисията е изискала от "Софийска вода" АД прилагане на документите, удостоверяващи законността на формираните задължения "старо салдо" в размер на 515.90 лв. през м. 02.2002 г. В отговор на писмото, от "Софийска вода" АД е постъпило писмо до ДКЕВР с копие до г-н Тасков, с което се дава следната справка по базата данни на "Софийска вода" АД за имота на адрес ул. "Латинка" № 43А, ет. 4, ап. 13: Относно сумата в размер на 515,90 лв., формирана като задължение "старо салдо" ги информират, че същата е въз основа на таксувания разход за вода на база за периода от 01.08.1997 г. до 31.12.2001 г., който е на стойност 396,58 лв. и начислена лихва за забава на плащането в размер на 119,32 лв. Освен това се уведомява ДКЕВР, че не могат да приложат документи за периода от 01.08.1997 г. до 31.12.2001., предвид петгодишния срок на съхранение. При тези данни, от страна на "Софийска вода" АД не са представени издадените фактури за изразходваната вода за посочения период от 01.08.1997 г. до 31.12.2001 г. на стойност 396.58 лв., нито за дължимите лихва в размер на 119,32 лв., поради което неправилно е прието от ДКЕВР в мотивите й, че този оператор основателно бил отказал да преразгледа таксувания разход за посочения период, тъй като негово е задължението да докаже разхода, след като претендира заплащането му. При недоказано с издадени фактури задължение за плащане на вода за посочения период е неоснователно и отправеното предупреждение до г-н Тасков за временно прекратяване на услугата водоснабдяване на основание чл. 38, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителя. Правото по чл. 38, е предоставено на оператора при неплащане на установено задължение на потребителя, а в конкретния случай липсва установено от страна на "Софийска вода" АД задължение на Константин Тасков за плащане на вода за периода от 01.08.1997 г. до 31.12.2001 г. Отделен е въпросът, че при погасено по давност вземане би било недопустимо принудително събиране на сумата, както и спирането на водата, но този въпрос не е следвало да бъде разглеждан от ДКЕВР, тъй като възражението на г-н Тасков не е било за давност, а за недължимост изобщо на претендираната от "Софийска вода" АД сума, а и ДКВЕР не е орган, компетентен да се произнася по направено възражение за давност. Като краен резултат обаче, решението за прекратяване на производството пред ДКЕВР е правилно, по следните съображения: Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, Комисията разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ, а съгласно ал. 5, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в Наредбата по чл. 60. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗРВКУ, този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационни услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък ВиК оператори. Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на "ВиК" услуги, като "ВиК" операторите извършват дейността си съгласно изискванията на този закон. Съгласно чл. 3 от ЗРВКУ, водата за питейно-битови нужди е основна жизнена потребност по смисъла на Закона за социалното подпомагане и ВиК услугите по чл. 1, ал. 2 са дейности от обществен интерес. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗРВКУ, този закон цели да създаде условия за: задоволяване нуждите на потребителите от вода с питейни качества при отдаване приоритет на питейно-битовото водоснабдяване на населението, осигуряване достъпност, надеждност и сигурност на "ВиК" услугите, балансиране интересите на ВиК операторите и на потребителите и други. Съгласно чл. 5 от закона, регулирането на "ВиК" услугите се осъществява от ДКЕВР, която се създава по реда на ЗЕ, наричана по-нататък Комисията. Съгласно чл. 6, т. 1 и т. 2 от закона, Комисията регулира качеството на ВиК услугите и цените на ВиК услугите, като съгласно чл. 21 от него, провежда контрол за съответствието на бизнес плана на ВиК операторите с изискванията на закона, изпълнението на показателите на качество на ВиК услугите, определени в бизнес плана, прилагането на цените съгласно изискванията по чл. 14, ал. 3 и чл. 19 и др. Съгласно чл. 9, ал. 1, Комисията измерва и оценява качеството на предоставяните ВиК услуги, като между основните показатели за качеството на ВиК услугите е и непрекъснатостта на водоснабдяването /непрекъснатост на водоподаването и времетраене на прекъсванията /т. 3/, срок за отговор на писмени жалби на потребителите /т. 13/ и др. Наредбата, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ, която регламентира редът на подаването и разглеждането на жалбите, е Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно чл. 84 от Наредбата, лицензиантите са задължени да осигуряват надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, освен в случаите на спиране и прекъсване на снабдяването, конкретно посочени в 4 точки, между които е и неплащане на дължими суми - т. 3. В конкретния случай не се касае до упражняване на общото правомощие на Комисията по регулиране цените и качеството на услугите, а до спор относно дължимостта на определена сума за изразходвана вода от потребител по сключен договор с ВиК оператора по подадена жалба, който спор не влиза в компетентността на ДКЕВР за уреждане на тези спорове, регламентирана в чл. 97 от Наредбата. Споровете, разглеждани от ДКЕВР, съгласно чл. 97 от Наредбата се отнасят до правото на потребителя да бъде присъединен, правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя, условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта на потребителите. Конкретният спор, повдигнат с жалбата, не попада между посочените в чл. 97 от Наредбата, поради което следва да се разреши по общия исков ред. Не се касае и до спор относно правото на ВиК оператора да прекъсне водоснабдяването, тъй като няма данни "Софийска вода" АД да е прекъснала действително водоснабдяването на потребителя, въпреки неоснователно изпращаните предупреждения за това. При тези данни прекратяването на производството следва от обстоятелството, че спорът не е свързан с правата на потребител по чл. 97, ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "в", които регламентират конкретно вида жалби, разглеждани от Комисията при спорове по чл. 22 от ЗЕ, а не на основание чл. 102, ал. 1 от Наредбата. По изложените съображения ДКЕВР като краен резултат правилно е приела, че няма компетентност да се произнесе по повдигнатия от жалбоподателя спор, който съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "Софийска вода" АД, следва да се разреши по съдебен ред и е прекратила производството по жалбата. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,