Решение № 3205 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15983/2013 г.

ВАСVI отделение06.03.2014 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6151 от 11.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5826/2013 г. по описа на Административен съд - София град. ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Ловеч да заплати на Христинка Йорданова Карапанчева сумата 150 лева / сто и петдесет лева/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3205 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15983/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Ловеч срещу решение № 6151 от 11.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5826/2013 г. по описа на Административен съд - София град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Ответната страна - НЕЛК не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Христинка Йорданова Карапанчева, се представлява от адв. Григоров. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на директора на ТП на НОИ гр. Ловеч против експертно решение № 0242 от заседание № 065 от 24.04.2013 г. на НЕЛК "Специализиран състав на НЕЛК по неврологични - 2-и състав, с което е потвърдено частично ЕР на ТЕЛК при МБАЛ - Ловеч № 2677-160 от 8.11.2012 г. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че на Христинка Йорданова Карапанчева, от гр. Ловеч, е бил издаден болничен лист № 2969851 от ЛЗИП "Неврон-04" ЕООД гр. Ловеч за 15 дни от 18.01.2010 г., като същият е бил анулиран с решение от заседание на Специализираната неврологична ЛКК към ЛЗИП "Неврон-04" ЕООД гр. Ловеч с изх. № 2 от 18.01.2010 г. /деня на издаването му/, поради неспазване на посочения режим - домашен + амбулаторен. Болничният лист е бил анулиран на основание чл. 49, ал. 6 от НМЕР (отм.) и съгласно действащата към момента норма на чл. 49, ал. 1 и 3, посредством поставяне върху бланката на две диагонални черти, надпис "анулиран" и положени подписи от членовете на комисията. Христинка Карапанчева е обжалвала това решение пред ТЕЛК, която с експертно решение № 2677-160 от 8.11.2012 г. е отменила решението на ЛКК за анулиране на цитирания болничен лист и го е признала за валиден, като е посочила, че съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза нарушаването на режима, определен в издаден болничен лист не се приема за самостоятелно основание за прекратяване на отпуска за временна неработоспособност. Настоящият касатор - директорът на ТП на НОИ гр. Ловеч е обжалвал експертно решение № 2677-160 от 8.11.2012 г. на ТЕЛК, като в отговор на това е било издадено експертно решение № 0242 от заседание № 065 от 24.04.2013 г. на НЕЛК, с което е било потвърдено решението на ТЕЛК, като е прието, че освидетелстваното лице е било в състояние на временна неработоспособност в периода, за който е бил издаден болничния лист. Пред административния съд директорът на ТП на НОИ гр. Ловеч е обжалвал експертно решение № 0242 от заседание № 065 от 24.04.2013 г. на НЕЛК, като е изтъкнал доводи за недопустимост на същото, тъй като Христинка Карапанчева е била уведомена за анулирането на болничния лист на 2.08.2010 г., поради което бил пропуснат преклузивния срок за обжалване по чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. С касационната жалба е приложено писмо изх. № АО-06-1641 от 29.07.2010 г. на директора на Регионален център по здравеопазване гр. Ловеч, с което Христинка Карапанчева е уведомена, че е извършена проверка, при която е установено анулирането на процесния болничен лист. Действително на гърба на цитираното писмо фигурира името и подписа на настоящата ответница с дата 2.08.2010 г. Правилно обаче административният съд е приел, че дори и да се приеме, че Карапанчева е узнала за извършеното анулиране на болничния й лист, то това не би могло да се счита за редовно уведомяване по реда на чл. 61 от АПК. В случая липсват доказателства за удостоверено с подпис на длъжностно лице уведомяване на лицето за съдържанието на акта, което да е редовно връчено със съобщение по реда на глава 6 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК. В чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закон за здравето е предвидено оспорването на решенията на ЛКК да се прави в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК. Тази правна норма предвижда изрично получаване/връчване на решението на ЛКК и запознаване на адресата с неговото съдържание. Последното е абсолютна законова предпоставка, за да започне да тече срока за обжалването му. Уведомяването за решението за анулиране на процесния болничен лист е задължение на издалия го орган, който в случая е ЛКК към ЛЗИП "Неврон-04" ЕООД гр. Ловеч. По делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока, поради което административният съд правилно е приел, че към момента на подаване на жалбата до ТЕЛК от адресата на решението на ЛКК, а именно Христинка Карапанчева, срокът за оспорването му по чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето, не е бил изтекъл. Поради това настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд, че доводите на директора на ТП на НОИ гр. Ловеч за недопустимост на образуваното производство пред ТЕЛК, са неоснователни. Представеното пред настоящата инстанция писмо изх. № АО-06-1641/29.07.2010 г. на Регионален център по здравеопазване гр. Ловеч не променя изложените по-горе изводи, тъй като свидетелства за кореспонденция между него и Христинка Карапанчева по повод проверка в книгата за регистриране на издадени болнични листи /уч. ф. 36/ и книгата за регистриране на издадените болнични листи от ЛКК /уч. ф. 35/. Този факт косвено свидетелства за обстоятелството, че процесния б. л. не е бил връчен на лицето по законоустановения способ и се налага събиране на информация от други органи. Правилно административният съд е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен. В хода на производството административният орган - директора на ТП на НОИ гр. Ловеч не е опровергал направените изводи в обжалваното експертно решение № 0242 от заседание № 065 от 24.04.2013 г. на НЕЛК относно законосъобразността на издадения на 18.01.2010 г. болничен лист. Правилно е било прието, че са извършени нарушения в хода на процедурата по анулирането му. Съгласно чл. 49, ал. 1 НМЕР (отм.) органите на експертизата, издали неправомерно болнични листове, имат право сами да ги анулират до изплащане на обезщетения по тях, при условие че осигуреният не възразява. В настоящия случай се установява, че Христинка Карапанчева не е била надлежно уведомена в писмен вид от ЛКК към ЛЗИП "Неврон-04" ЕООД гр. Ловеч нито за започнало административно производство за анулиране на издадения болничен лист, нито за решението на ЛКК по анулирането му. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че правните изводи на административния съд са правилни, обосновани и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на процеса, на ответната страна - Христинка Йорданова Карапанчева, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ от 6.02.2014 г. Видно от данните по делото разноските са своевременно поискани и реално направени от ответната страна, поради което молбата е основателна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1