Решение № 435 от 6.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1377/2012 г.

Решение № 435 от 6.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1377/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по жалба на подсъдимия Н. М. М. против решение № 125 от 08.06.2012 г. по внохд № 186/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд. В касационната жалба като основание за проверка на въззивното решение са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Инстанциите по същество са проявили избирателен подход при оценката на доказателствата и са игнорирали тези, които го оневиняват. Оплакването за неправилно приложение на закона е развито в посока, че подсъдимият е признат за виновен и осъден, вместо да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Оспорват се изводите на съдилищата за доказаност на обвинението и авторството на жалбоподателя в него. В подкрепа на това твърдение по същество се излага довода за необоснованост, което обаче не съставлява основание за касационна проверка, с оглед ограниченията посочени в чл. 348, ал. 1 от НПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 317 от 03.11.2011 г. по нохд № 936/2011 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Н. М. М. за виновен в това, че на 09.07.2010 г. в [населено място], [жк], на бул. "П. д-р П. Д.", в близост до бензиностанция "Шел", в качеството му на полицейски орган-държавен служител в МВР-категория "Е" - полицай I степен, на длъжност младши автоконтрольор I степен в "Пътен контрол", сектор "Охранителна полиция" при девето РУ "Полиция" - СДВР е поискал с думите: "Трябва да почерпиш нещо!" и приел от Й. М. Й. -водач на л. а. "Ситроен Джъмпер" с ДК [рег. номер на МПС] дар-парична сума/една банкнота с номинал десет лева, със сериен № ЮА /, която не му се следва, за да не изпълни действие по служба-да не състави на Й. акт за установяване на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, поради което и на основание чл. 302, т. 1, пр. 6, във вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 и чл. 55 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. С решение № 125 от 08.06.2012 г. по внохд № 186/2012 г. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. По съдържание касационната жалба на подсъдимия е идентична с оплакванията, съдържащи се във въззивната му жалба срещу първоинстанционната присъда. Съдебният състав от Софийския апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК за цялостна проверка на обжалваната присъда и постановеното решение е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че е извършен обстоен анализ на доказателствата по делото и съдът е изложил основания, защо не приема доводите срещу първоинстанционната присъда, изложени в подкрепа на въззивната жалба. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Съдът не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение, което е изградено при стриктното спазване разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Въззивният състав аргументирано е дал отговор на оспореното от М. авторство на инкриминираното деяние и възражението му, че не е поискал от свидетеля неследващ му се дар, за да не извърши действия по служба, а Й. самоволно подхвърлил в купето на служебния автомобил банкнотата, за което подсъдимият и придружаващият го полицейски служител-свид. С. Т. направили неуспешен опит да уведомят оперативния дежурен на полицейското управление. Обясненията на подсъдимия и подкрепящите го показания на свидетеля Т. обстойно са обсъждани от въззивния съд/л. 4, абз. последен, л. 5-6 от решението/ и след съпоставката им с останалите събрани по делото доказателства съдебният състав е посочил, защо не ги кредитира, възприемайки ги от една страна за осъществено право на защита, а показанията на свидетеля Т. - за израз на желанието му да оневини колегата си, с когото са работили в екип. Изводите на съда за авторството на подсъдимия в инкриминираното с обвинителния акт престъпление са подкрепени от последователните и непротиворечиви показания на свидетеля Й. Й. за възникване на ситуацията, при която му била поискана от подсъдимия сумата, предмет на подкупа и развилите се след това събития, довели като краен резултат до получаването й от М.. Показанията на Й. досежно поискания и получен от подсъдимия неследващ се дар, за да не извърши действие по служба, не са изолирани, а са в логическа връзка с останалите събрани и проверени писмени и гласни доказателства, относими към предмета по чл. 102 от НПК. Още преди предаването на банкнотата от десет лева на М., незабелязано от него свидетелят записал серийния й номер, който впоследствие посочил в подадения от него сигнал до Началника на 09 РПУ-СДВР/л. 12 от досъдебното производство/. Приложените по делото писмени доказателства-жалбата на Й. от 09.07.2010 г., протокола за доброволно предаване на инкриминираната банкнота /т. 1, л. 19 от досъдебното производство/ и протокола за оглед на веществено доказателство /л. 9-11, т. 2 от досъдебното производство/, съставени в тяхната хронология, сочат за обективните факти за вида на валутата, номинала на банкнотата, нейната серия и номера, както и за идентичност на предмета на подкупа преди получаването му от подсъдимия с банкнотата иззета от М. от органите на полицията. При установените фактически положения, решаващите по фактите инстанции са направили правилни и законосъобразни изводи за правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, поради което оплакването за незаконосъобразност на атакуваното решение е неоснователно. Ето защо, не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.