Решение № 13103 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по две касационни жалби от: 1) "Енигма фойерверк" ЕООД и 2) Национална асоциация на вносителите и търговците на пиротехнически изделия, представлявани от адв. З. Димитров против решение 7553 от 08.07.2025г. по адм.д. 2005/2025г., по описа на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение, с което е отхвърлено оспорването против чл. 17, ал. 3 и чл. 18, ал. 1 от Наредба Із-895 от 01.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия, издадена от министъра на вътрешните работи. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилното приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторите считат за противоречащи на закона изводите на тричленния състав за противоречие на оспорените разпоредби с Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (OB, L 178/27 от 28 юни 2013 г.). Подържат съображенията си, изложени в оспорванията пред първата инстанция. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - Министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил като неоснователни оспорванията против чл. 17, ал. 3 и чл. 18, ал. 1 от Наредба Із-895 от 01.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия, издадена от министъра на вътрешните работи. Съставът на ВАС е приел, че оспорените текстове са издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административно-производствените правила и в необходимата форма. Приел е и, че подзаконовият нормативен акт в оспорената част съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Разгледал е подробно оспорените норми, съответно на чл. 17, ал. 3 от Наредбата, съгласно която, освен количествата боеприпаси по ал. 1 в складовете към магазините се разрешава съхраняването до 10 кг барут и до 20 кг пиротехнически изделия, изчислени като чиста пиротехническа смес и на чл. 18, ал. 1, съгласно която в складовете за съхранение на магазините за търговия само с пиротехнически изделия да се допуска съхраняването на количества, съобразени с капацитетите на помещенията, но не по-големи от 20 кг чиста пиротехническа смес. Съдът е счел за неоснователни доводите, че понятието "чиста пиротехническа смес" противоречи на израза "нетно съдържание на взривно вещество" използван в Директива 2013/29/ЕС, както и че текстовете противоречат на ЗОБВВПИ. Позовал се е на чл. 35, ал. 1 и ал.2 ЗОБВВПИ и е тълкувал систематично тези норми, съпоставяйки ги с Наредба РД -02-20-1 от 2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, обн. в ДВ бр. 11 от 31 януари 2011 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съдът е анализирал и нормата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба 1/2003г. и е констатирал, че изразът "чиста пиротехническа смес" фигурира и при дефинирането на видовете строежи от първа категория, буква "г", криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества (чл. 2, ал. 4, т. 1, б. б от Наредба 1 от 30.07.2003 г.). Съдът не е констатирал противоречие на оспорените текстове с Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (OB, L 178/27 от 28 юни 2013 г.). Решението е валидно, допустимо и правилно. Тричленният състав е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Неоснователни са касационните доводи за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в извода на съда за липса на противоречие на оспорените текстове с Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (OB, L 178/27 от 28 юни 2013 г.). Директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която страните-членки на Европейския съюз трябва да постигнат. Отделните държави обаче сами изготвят свои нормативни актове, с които да постигнат съответните цели. Поради това директивата е задължителна за държавите-членки по отношение на поставената в нея цел, но те нямат задължение да имплементират изрично и буквално всички нейни текстове в националното си законодателство Освен това, разпоредбата на чл. 10 от Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (OB, L 178/27 от 28 юни 2013 г.), както и на самата Директива като цяло касаят етикетирането на пиротехническите изделия, различни от пиротехнически изделия за превозни средства. Понятието нетно съдържание на взривното вещество, използвано от Директивата, касае именно етикетите на продуктите. Противно на твърденията на касаторите, цялата директива всъщност е транспонирана с Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на пиротехническите изделия, приета с ПМС 315 от 18.12.2009 г. обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.75 от 27 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 17 Февруари 2015г., отм. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2015г., като това транспониране е изрично посочено в §2 ДР на тази наредба. Оспорените текстове на Наредба Із-895 от 01.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия обаче касаят допустимото за съхранение количество пиротехнически смеси в обектите и складовете за продажба, а не етикетирането на продуктите. От съображенията на Директива 2013/29/ЕС, които представляват нейните мотиви, е видно, че тя не се отнася за изискванията за съхранение на продукти и изделия. В съображение 7 изрично е посочено, че безопасността при складиране се урежда с Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, като с посочената директива се установяват изисквания за безопасност за предприятията, в които има взривни вещества, включително пиротехнически вещества. Тази директива е заменена с Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета текст от значение за ЕИП. Последната е съответно транспонирана с Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях. Що се отнася до безопасността при транспортиране, правилата за превоза на пиротехнически изделия са обхванати от международни конвенции и споразумения, включително Препоръките на ООН за превоз на опасни товари. Поради това тези аспекти не са в приложното поле на директивата. Този преглед на нормативната уредба показва, че изискванията към обектите за търговия с пиротехнически изделия не са предмет на никоя от разглежданите тук директиви, така че противоречие с тях не може да бъде установено. Освен това чл.4 от Директива 2013/29, озаглавен Свободно движение изрично сочи, че тя не представлява пречка за предприемане на мерки от държава-членка с оглед осигуряване на обществен ред, сигурност, здраве и безопасност или опазване на околната среда, с които се забранява или ограничава притежаването, употребата и/или продажбата на масовия потребител на фойерверки от определени категории, сценични пиротехнически изделия и други пиротехнически изделия. Липсата на легална дефиниция на понятието чиста пиротехническа смес само по себе си не води до незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт. Не е възможно даване на легални дефиниции на всички обществени фактори, явления и процеси. Когато такова определение не е дадено, задължение на правоприлагащите органи е да прилагат и тълкуват законовата норма съгласно установените за това правни способи. Следва изрично да се отбележи и задължението на държавите-членки за тълкуване и прилагане на националното законодателство в съответствие с правото на ЕС. Съгласно чл. 8, ал.1 от Закова за оръжията, боеприпасите и взривните вещества и пиротехническите изделия, пиротехнически изделия по смисъла на този закон са всички изделия, които съдържат взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначени да произведат топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции. В алинея 2 на този текст пиротехническите изделия са класифицирани според предназначението и степента на опасност на фойерверки, сценични пиротехнически изделия, други пиротехнически изделия. В Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на пиротехническите изделия се съдържат легални дефиниции на понятията "пиротехническо изделие", "фойерверк", " сценично пиротехническо изделие", пиротехнически изделия за превозни средства", боеприпаси. В Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях, приета с ПМС 96 от 12.04.2011 г, обн. ДВ. бр.32 от 19 април 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 25 февруари 2022г. е дадено легално определение и на понятието "пиротехнически смеси" - това са вещества или смеси от вещества, предназначени да пораждат въздействие чрез топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от тях, като резултат от недетонационни самоподдържащи се екзотермични химични реакции. При наличието на тези легални определения, правоприлагащите органи, на основание чл.46 ЗНА вр. чл. 37 от Указ 883 за прилагане на ЗНА, ще тълкуват правните норми в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Няма пречка да бъде използвано и книжовното значение на думата чист съгласно Тълковния речник на българския език. С оглед изложеното, първоинстанционното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на касаторите не се дължат. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав от Първа колегия