Решение № 1514 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3734/2014 г.

Решение № 1514 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3734/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Булпром" ЕООД гр. В. Търново, представлявано от управителя Румен Кирилов Киров, против Решение № 25 от 31.01.2014 г. на Административен съд Велико Търново, по адм. д. № 499 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 041201913/17.01.2013 г. на орган по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, в потвърдената му част с Решение № 194/26.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, с която за данъчен период м. 05.2012 г., поради недоказаност на изискуемостта на данъка по смисъла на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, му е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 000.00 лв. по издадената от "Фактор Фуд Варна" ЕООД фактура № 100000007/18.05.2012 г. с предмет "Аванс по договор № 3 от 18.05.2012 г.", в резултат на което е установен ДДС за внасяне за същия период в размер на 14 902.39 лв. и лихви в размер на 911.55 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. При доказано авансово плащане по процесната фактура чрез прихващане, незаконосъобразно органите по приходите и съдът са се занимавали с реалността на доставката, по която е направено плащането, още повече, че до приключване на ревизията срокът за изпълнение на задължението по авансовото плащане не е бил изтекъл. Щом начисленият ДДС във фактурата е изискуем, получателят по фактурата има право на данъчен кредит. Отказът на данъчен кредит при извършеното начисляване по фактурата води до двойно данъчно облагане, противоречащо на некумулативния характер на ДДС, а в същото време няма и риск за загуба на бюджетни приходи. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Русева и юрк. Вълкова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: Предмет на оспорване пред АС В. Търново е посоченият по-горе РА, в частта му, с която на "Булпром" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 15 000 лв. за данъчен период м. 05.2012 г. по една фактура за авансово плащане, в резултат на което е установен ДДС за внасяне за същия период в размер на 14 902.39 лв. и лихви в размер на 911.55 лв. За да откажат претендираното право по посочената фактура, органите по приходите са приели от една страна, че авансовото плащане по облагаема доставка не може да стане чрез прихващане; дори това да е възможно в случая не са били налице две насрещни ликвидни и изискуеми вземания, което е условие за прихващане и на трето място; дори да има авансово плащане, то не е свързано с действителна последваща доставка на стоки. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че авансово плащане чрез прихващане е допустимо; че в случая е налице такова плащане поради наличие на две насрещни и изискуеми вземания между ревизираното дружество и "Фактор Фуд Варна" ЕООД, но не е доказано, че авансовото плащане е свързано с реално осъществена доставка на парова турбина тип АП-4, съгласно Приложение № 1, по договор № 3 от 18.05.2012 г. между двете дружества. Решението е правилно. Правилно съдът е съобразил, че фактът на самото плащане по фактурата за авансово плащане не е достатъчен, за да се признае изискуемост на данъка за него, ако не е доказана връзката с последваща доставка, като насрещна престация за която е извършено плащането. Съдът на Европейския съюз, при тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, винаги е подчертавал обусловеността на правото на приспадане на данъчен кредит от материално-правните условия за това, първото от които е реално осъществена облагаема доставка. Освен уместно цитираното от АС, в тази връзка, Решение по дело С-419/02, с Решение от 13.03.2014 г. по дело С-107/13 СЕС постанови, че "Член 65, чл. 90, § 1, чл. 168, буква a), чл. 185, § 1 и чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на данъка върху добавената стойност, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато при обстоятелства като тези по главното производство тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума.". В настоящия случай са установени факти като тези в главното производство по посоченото дело, защото наличието на последваща авансовата фактура доставка на парната турбина е било оспорено от органите по приходите, съдът е указал доказателствената тежест на ревизираното лице за осъществяването на посочения факт с правно значение и никакви доказателства за това не са били ангажирани. В същото време още в ревизионното производство е установено, че доставчикът не е разполагал със стока от вида на договорената, а няма твърдения тя да е осигурена от други лица. До края на ревизионното производство и този на първоинстанционния процес, при изтекъл удължен с анекс срок на доставка, такива доказателства не са ангажирани. При тези факти, законосъобразни са правните изводи на АС, че е налице неправомерно начисляване на ДДС във връзка с издадената на ревизираното лице фактура за авансовото плащане от "Фактор фуд Варна" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, съответно правото на данъчен кредит на получателя по фактурата е отказано законосъобразно. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение