Решение № 2448 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2019 г.

Решение № 2448 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение № 5756 от 7.10.2019 г., постановено по административно дело № 3848/2018 г. по описа на Административен съд София–град е отменен по жалба на М. Гарибова Акт за прихващане или възстановяване № П-22221017210523-004-001/18.12.2017 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение № 338/8.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП и преписката е изпратена на органа по приходите при ТД на НАП – София за ново произнасяне по искане, вх. № 10-94-13-516/28.11.2017 г. за прихващане или възстановяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, установени в съдебното решение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. По съображения за неправилност, относимо към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, касаторът претендира да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се потвърди оспореният пред административния съд АПВ в частта на извършеното прихващане. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатената държавна такса за касационната инстанция. Ответницата по касация М. Гарибова оспорва касационната жалба като неоснователна и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, излагайки подробни съображения. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Оспореното с нея съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. От фактическа страна съдът е установил следното: От М. Гарибова е подадено искане с вх. № 10 -94- 13-516/28.11.2017 г., с което, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, тя е претендирала прихващане на суми за погасяване на задължения по фонд "Държавно обществено осигуряване" /Д00 общо в размер на 2 074,24 лв., както следва: за периодите от 01.01 до 31.12.2014 г. - главница в размер на 897,12 лв., за периодите от 01.01 до 31.12.2015 г. - главница в размер на 897, 12 лв. и за периодите от 01.01 до 31.12.2016 г, - главница в размер на 280, 00 лв. Приложени са платежни нареждания за внесени вноски за ДОО от 16.11.2017 г. Определеният по надлежния ред орган по приходите е извършил проверка в информационните масиви, поддържани от НАП/ПП- СУП, ДОС/ДОИС/, вследствие на която е констатирано, че по данъчно-осигурителната сметка на лицето, на 16.11.2017 г., е постъпила сума в общ размер на 2074, 24 лева. В хода на проверката е установено още, че срещу Гарибова има образувано изпълнително производство по изп. дело № 160174146/2016 г., задълженията по което са в размер на 87 799, 59 лева, в т. ч. главница 46 921, 69 лева и лихва в размер на 40 778, 90 лева. Внесената от лицето сума е отнесена по Подсметка Банка ДОО и не е обвързана със задълженията по изпълнителното дело. В резултат на извършената проверка е издаден АПВ №П-22221017210523-004- 001/18.12.2017 г. от старши инспектор по приходите в ТД на НАП- София, с който е извършено прихващане не на задълженията за ДОО, формирани през 2014 г., 2015 г. и 2016 г., а на непогасените задължения за данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др, в размер на 388. 70 лв. за периода от 01. 01 до 31.12.2006 г. и в размер на 1 685, 54 лв. за периода от 01.01 до 31.12.2007 г. Съгласно приетия като доказателство по делото Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-22221015178762-003-01/28.10.2016 г. М. Гарибова има установени задължения по ЗОДФЛ за 2006 г. и по ЗДФЛ за 2007 г. В акта е посочено, че се погасяват по давност единствено установените задължения по ЗОДФЛ за 2004 и 2005 г. Актът е обжалван пред горестоящия административен орган, като директорът на Дирекция "ОДОП" – София е потвърдил АПВ със свое Решение № 338/8.03.2018 г. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е именно АПВ, с който сумата от 2 074, 24 лв. е прихваната със задълженията на жалбоподателката по ЗОДФЛ за 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. За да отмени акта, първостепенният съд е приел, че предвид доказателствата по делото, включително и представеното пред съда Разпореждане на публичния изпълнител № С180022-035-0186373/19.01.2018 г. за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК, както и оглед направеното в първоинстанционното производство и в жалбата възражение за изтекла абсолютна погасителна давност на определените данъчни задължения за периоди 01.01. -31.12.2006 г. и 01.01. -31.12.2007 г., задълженията са погасени по давност. Посочил е, че след като вземанията за 2006 г. и 2007 г. са погасени по давност, остава възможността те да бъдат изпълнени от длъжника единствено доброволно, но не и по принудителен ред. В случая, с направеното прихващане са платени, погасени по давност публични задължения по принудителен ред, тъй като жалбоподателят не е отправял изрично искане за извършване на прихващане със задълженията му за 2006 г. и 2007 г. По делото не е налице спор за фактите между страните. Всъщност, според изложеното от Гарибова, в подаденото от нея искане за прихващане или възстановяване с вх. № 10 -94- 13-516/28.11.2017 г. и основанията за направените плащания, вписани в платежните нареждания, приложени към него, нейното искане е за погасяване чрез прихващане, на основание чл. 168, т. 2 от ДОПК, на публични задължения за ДОО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в съответните размери. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането може да се извърши и по инициатива на органа по приходите, и по писмено искане на лицето. Безспорно сумите, които са погасени чрез прихващане (главници на задълженията за ДОО за 2006 г. и 2007 г.) са изискуеми публични вземания, събирани от НАП, и обстоятелството, че събирането им е възложено на публичния изпълнител, не е пречка за извършването на прихващане, съгласно чл. 128, ал. 1, изречение първо ДОПК. Разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК повелява, че при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. По аргумент на чл. 169, ал. 8 ДОПК обаче тази норма не намира приложение в случая, тъй като прихващането е за погасяване на задължения, по отношение на които вече е започнало принудителното изпълнение. При наличието на образувано изпълнително дело № 160174146/2016 г., публичните задължения според чл. 169, ал. 8 ДОПК / т. е. без правото на лицето да избира кои свои задължения да прихване с подлежащата на възстановяване сума/, се погасяват, започвайки от най- старото по време задължение, в следната последователност: разноски, главница, лихви. Съобразявайки този ред, органът по приходите, вземайки предвид РАПРА от 28.10.2016 г., е погасил чрез прихващане главниците на установени задължения по ЗОДФЛ за 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. АПВ е връчен електронно на адресата на 23.12.2017 г. С разпореждане на публичния изпълнител с изх. № С180022-035-0186373, представено и пред касационната инстанция, издадено на 19.01.2018 г., се установява, че М. Гарибова е направила възраженията си за погасяване по давност на задълженията й по изпълнителното дело № 160174146/2016 г. на 04.01.2018 г. С разпореждането, представено и пред касационната инстанция, е прекратено посоченото изпълнително дело за погасените по давност задължения, вкл. тези по РА от 13.05.2015 г. за периода 1.01.2006 г. -31.12.2006 г. /165, 40 лв+372, 05 лв/ и за периода 1.01.2007 г. -31.12.2007 г. /16 325, 95 лв главница +10 911, 19 лева лихви/. Съгласно чл. 120 от Закона за задълженията и договорите, давността не се прилага служебно. Възражение за изтекла погасителна давност по отношение задълженията за 2006 г. и 2007 г. не е направено към датата на издаване на АПВ, но е направено на 04.01.2018 г. и 17.01.2018 г. до органа, преди издаване на Решение № 338/8.03.2018 г. на директор Дирекция "ОДОП"- София, както и новирано с жалбата до Административен съд София- град. Според решението на АССГ, подлежащо на касационна проверка в настоящото производство, за задълженията за 2006 г. и 2007 г. е изтекла абсолютната погасителна давност. Касационната инстанция преценява този извод като правилен. Нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК предвижда, че с изтичането на 10- годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, в които задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. В случая не са налице хипотезите на изключване. За задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. погасителна давност е започнала да тече от 1.01.2008 г., като към 1.01.2018 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, За задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., погасителната давност е започнала да тече от 1.01.2009 г., като към 1.01.2019 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. / В този смисъл е Решение № 15070/7.11.2019 г. по адм. д. № 2796/2019 г. на ВАС, VІІІ отделение и Решение № 10555 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7638/2016 г., VII отд. /. Разпореждането на публичния изпълнител, издадено на 19.01.2018 г. не е относимо към преценката за законосъобразността на АПВ, с който са прихванати задълженията на лицето за главници по ЗОДФЛ за 2006 г и по ЗДДФЛ за 2007 г., тъй като разпореждането е издадено след АПВ и с него са прихванати само задълженията на лицето за лихви за невнесените в срок главници. Изтичането на погасителната давност, препятства правото на кредитора да претендира принудително изпълнение на вземането си. Плащането на погасените по давност суми, чрез извършеното прихващане с оспорения АПВ не е доброволно, тъй като с искането си за извършване на прихващане и за издаване на АПВ, жалбоподателката е пожелала да й бъде прихваната надвнесената от нея сума със задължения по ДОО, съответно за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. По отношение на искането на ответницата по касация за присъждане на разноски, съдът счита, че такива не се дължат, поради следното: Писменият отговор, за изготвянето на който се претендират разноски, по пълномощни, находящи се на л. 15 и л. 16 от делото, е депозиран и подписан както от самата ответница, така и от М. Добрев, в качеството му на юрисконсулт при ЧСИ М. Гарибова и от името на "Law company Dobrev & Halachev" LLC с адрес: 3422 Old capital Trail, Suite 700, Wilmington, DE 19808-6192, County of New Castle, Delaware, USA, На първо място, писменият отговор е един и изготвянето му е станало от едно и също лице, независимо дали то е посочено като юрисконсулт или като лице, представляващо цитираното дружество. От друга страна, към датата на изготвяне и депозиране на писмения отговор, не са налице никакви доказателства за назначаването на М. Добрев като юрисконсулт към осигурителя ЧСИ Гарибова, като не са налице и доказателства, касаещи регистрацията и актуалното състояние на посоченото чуждестранно дружество, с които данни съдът не би могъл да се снабди служебно. Липсата на доказателства за назначаване на М. Добрев като юрисконсулт важи и по отношение на искането за разноски за процесуално представителство пред ВАС, обективирано в пълномощно от 30.01.2020 г., находящо се на л. 21 от делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение