Решение № 8414 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2016 г.

Решение № 8414 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Уисам Талал Найеф, гражданин на Ирак, е подал касационна жалба срещу решението от 22.12.2015 г. по адм. дело № 10590/2015 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлено оспорването му на решение № 7668/15.09.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Уисам Талал Найеф, гражданин на Ирак, по вероизповедание мюсюлманин сунит, е подал молба № 711 от 26.03.2014 г. до Държавната агенция за бежанците. Молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Уисам Найеф пристигнал в България през 2010 г., като при първата подадена молба за статут, по която бил постановен влязъл в сила отказ, се позовал на заплаха за своя живот. Двама въоръжени мъже го посетили и поискали да плати 25 000 долара. Дали му 10-дневен срок да плати, иначе щели да го убият. Във второто административно производство за предоставяне на статут кандидатът заявил нови обстоятелства. Пред интервюиращия орган разказал, че през април 2012 г. се върнал легално в Ирак и там бил отвлечен от хора на групировката "Ал Кайда". Семейството му платило откуп и бил освободен. След случилото се заминал за град Арбил в Иракски Кюрдистан. С решение № 76698/15.09.2015 г. заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците, въз основа на правомощията, делегирани със заповед № 03-51/22.01.2015 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Уисам Талал Найеф поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел мотивите на административния орган, че бежанската история на чужденеца е недостоверна и съдържа противоречия. Съдът отбелязъл, че град Мосул, където е живял Уисам Найеф, се контролирала от терористичната групировка "Ислямска държава", което противоречи на твърдението на кандидата статут, че районът е под контрола на "Ал Кайда". Не би могло да се даде вяра и на твърдението на молителя, че щял да бъде преследван, ако се върне в родината си по причина, че след завръщането му през 2012 бил обвинен в шпионаж за българската държава от представители на организацията "Ал Кайда". Едва ли те биха имали информация за неговото пребиваване в чужбина, тъй като организацията не би могла да контролира всички, напускащи страната, граждани на Ирак. Молителят се прибрал безпрепятствено и по собствено желание в Ирак, което означавало, че не е имал опасения от преследване. Поради това съдът заключил, че напускането на държавата по произход не било поради преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, а по причини от личен характер, свързани с възможностите за по-добър живот в друга държава, и отхвърлил подадената жалба срещу решението на административния орган в тази част. Административният съд счел за законосъобразен и отказа на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на хуманитарен статут с мотив, че бежанската история не се съдържат данни за тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на чужденеца поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въпреки че град Мосул, където се намират домът и семейството на Уисам Найеф, бил овладян от "Ислямска държава", за него не съществувала пречка да се установи в Иракски Кюрдистан, където нямало въоръжен конфликт и на чиято територия можел безпроблемно да пребивава. Към днешна дата отпаднало изискването за попечител от кюрдски произход на лицата, които желаят да се заселят там, така че всяко лице, което е вътрешно разселено, можело да кандидатства за документ за постоянно пребиваване. С аргумент, че възможността за заселването в една част от държавата по произход, където лицето може да получи закрила, е отрицателна предпоставка за предоставяне на хуманитарна закрила, административният съд отхвърлил оспорването на решението на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците и в тази част. Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Уисам Найеф срещу отказа за предоставяне на предоставяне на статут на бежанец. По отношение на молителя не е осъществено преследване по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Някои от твърденията в бежанската му история правилно да били окачествени като неверни, а други - като непоследователни и противоречиви, което е основание за отказ за предоставяне на статут на бежанец. Като е отхвърлил жалбата, съдът е приложил точно материалния закон и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, в която е била отхвърлена жалбата на чужденеца срещу постановения отказ за хуманитарен статут. Както е посочил първоинстанционият съд, град Мосул е под влиянието на терористичната групировка "Ислямска държава". Общоизвестен факт е, че в района се водят военни действия, тъй като иракската армия, подпомагана от въздушните сили на коалицията, водена от Съединените американски щати, кюрдски войски и шиитски военни части, е предприела военна операция за възвръщането на града. В случай на влязло в сила решение за отказ за предоставяне на статут жалбоподателят би следвало да се върне в Мосул, където е живял и където живее семейството му. Продължаващият в района военен конфликт може да се разглежда като реална заплаха за живота на жалбоподателя, което обуславя друг извод относно искането за предоставяне на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е споделил разбирането на административния орган, че Уисам Найеф не се нуждае от хуманитарен статут в Република България, тъй като може да получи закрила в друга част от държавата, където не съществува риск от тежки посегателства. За да се направи такава преценка обаче, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, които характеризират разглеждания случай. Съдът не е разгледал възможностите за вътрешно разселване конкретно с оглед личността на чужденеца. В касационната жалба основателно се възразява, че не е разгледано възражението за религиозната принадлежност на Уисам Найеф-мюсюлманин сунит и проблемите, които би имал да бъде приет и да се установи на територията на Иракски Кюрдистан. Административният съд не е приложил закона в съответствие с чл. 8 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Тази разпоредба предвижда, че при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с § 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с чл. 4. При оценяването на молбата за международна закрила държавите-членки могат да решат, че молителят не се нуждае от международна закрила, ако в част от държавата на произход той: а) няма основателно опасение от преследване или не е изложен на реална опасност от тежки посегателства; или б) има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства съгласно определението в чл. 7 и той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. За да е законосъобразно, решението на административния орган следва да се основава на оценка дали конкретното лице с оглед неговата личност и убеждения би получило ефективна закрила на територията на Иракски Кюрдистан, би ли било изложено на опасност от преследване в тази част на държавата, може ли сигурно и законно да пътува дотам и може ли основателно да се очаква, че ще се установи на това място. Административният съд не е констатирал липсата на пълно и задълбочено обсъждане в административния акт на личните обстоятелства, които характеризират този случай, поради което постановеното от него решение противоречи на материалния закон. Решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на Уисам Найеф срещу решение № 7668/15.09.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени решението на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Уисам Найеф и преписката да се изпрати на органа за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд