Решение № 5689 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12506/2018 г.

Решение № 5689 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12506/2018 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "КДЖ 2013" ЕООД против решение № 1655 от 01.08.2018 г., постановено по адм. д. № 3064/2017 г. по описа на Административен съд гр. В. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – зам. кметът на Община В. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. отхвърля жалбата на "КДЖ 2013" ЕООД против заповед № 268/13.09.2017 г. на зам. кмета на Община В., с която е отказано одобряване на ПУП – ПРЗ за кв. ЗЗ и улична регулация от о. т. 1796 до о. т. 110 по плана на гр. В., представляващ изменение на заповед № 130/06.07.1983 г. на председателя на ИК на ГНС В. и заповед № Г-91/03.12.2010 г. на зам. кмета на Община В.. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначените по делото съдебно – технически експертизи, неоспорени от страните, по несъмнен начин е установено, че имотът на жалбоподателя с идентификатор 10135.2553.779 е нанесен в кадастралния план през 2007 г., а впоследствие и в одобрената кадастрална карта и като собственик е вписан праводателя на жалбоподателя. Съгласно ЗРП от 1983 г. УПИ І в посочения квартал е предназначен за училище. Със заповед от 03.12.2010 г. на зам. кмета на Община В. е одобрен ПУП – ПРЗ в частта УПИ ІІ за училище, като за част от бившия УПИ І за училище се обособява посоченото УПИ, а останалата част от УПИ І е част от ПИ с идентификатор 10135.2553.779, изключена е от УПИ ІІ, но предназначението остава "за училище" и за посочения имот е отказано одобряване на ПУП. Следователно по силата на заповедта от 03.12.2010 г., влязла в сила, прилежащата територия на училището се ограничава в УПИ ІІ – "за училище", а в УПИ І остава част от ПИ с идентификатор 10135.2553.779 и предназначението му " за училище" не се променя. ПРЗ по отношение на УПИ ІІ -247 за училище е приложен, а УПИ І, чието предназначение остава за училище, но е собственост на жалбоподателя не е отчужден в законоустановения срок. С посочената заповед е отказано одобряване на ПУП - ПРЗ за УПИ ІІІ-779. Установено е, че част от имота, попада под улица съобразно ЗРП от 1983 г., по отношение на която регулацията не е приложена и срокът за отчуждаване е изтекъл. По отношение на УПИ ІV-248, 250, 251, 252 – "за жилищно строителство, гаражи и озеленяване" е приложен планът за застрояване. Дружеството иска изменение на действащия ЗРП на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, за наличието на което в административната преписка са налице доказателства, но в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не обсъжда нито искането на жалбоподателя, нито приложените по делото доказателства, установяващи наличието на чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. чл. 208 ЗУТ. Посоченото нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, тъй като при осъществяване на хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е приложимо изключението, визирано в чл. 134, ал. 8 ЗУТ (в редакцията й към датата на издаване на оспорената заповед), при което не се изисква съгласие на министъра на образованието и науката. Неправилен е изводът на съда, че в случая правилно е отказано одобряване на ПУП – ПРЗ, в частта относно застрояването, тъй като не са спазени изискванията на чл. 22, ал. 5. Съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗУТ ново строителство в съществуващите жилищни комплекси се предвижда въз основа на план за регулация и застрояване за преструктуриране. От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, се установява, че са спазени изискванията на чл. 19 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а правилото на чл. 21, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от Наредбата, регламентира, че урегулираните имоти за ново жилищно строителство по ал. 1, т. 2 се застрояват съгласно нормативите по чл. 19, ал. 1. В оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е прието нарушение на нормата на чл. 22, ал. 5, съгласно която проектите по ал. 4 не могат да надвишават показателите на плана, по който са създадени жилищните комплекси, но в случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи какви са били показателите, по които е създаден жилищен комплекс, за да се направи извод за нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗУТ. Не са налице и доказателства, установяващи останалите нарушения на чл. 22 ЗУТ, които бланкетно са изброени в оспорената заповед, без да са описани конкретните нарушения в отказания за одобряване ПРЗ. Посочените пропуски в оспорената заповед представляват и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като накърняват правото на защита на жалбоподателя. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно останалите нарушения в обжалваната заповед, обосноваващи нейната незаконосъобразност, поради което същите не следва да се повтарят. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Предвид изхода на делото следва да се осъди Община В. да заплати на "КДЖ 2013" ЕООД сумата 1490 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 50 лв., заплатена държавна такса и 1440 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,