Решение № 8459 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2011 г.

Решение № 8459 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Михайлов - ТВ - Дъбника" ООД, гр. Враца, против решение № 2663 от 22.02.2011 г. по адм. дело № 14855/2010 г. на Върховен административен съд - Първо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 64 от 26.10.2010 г., издаден на Съвета за електронни медии /СЕМ/. Изложени са доводи неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие на материалния закон и нарушение на административнопроцесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора като се отмени обжалваният акт за установяване на публично вземане. Ответникът - Съвет за електронни медии чрез процесуалния си представител юрк. Веселина Петрова в съдебно заседание и в приложена по делото писмена защита изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски под формата на юристконуслтско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение ВАС е отхвърлил жалбата на "Михайлов - ТВ - Дъбника" ООД, гр. Враца, срещу АУПДВ № 64 от 26.10.2010 г. на СЕМ. За да постанови този резултат ВАС е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в съответствие с общите правила по АПК. Основният довод на жалбоподателя за недължимост на таксата от датата на която СЕМ е получил първоначалното искане изх. № 101/25.04.08 г. за предсрочно прекратяване на регистрацията до датата, на която тя е прекратена е приет за неоснователен. Тричленният състав е извел извод, че в конкретния случай е бил налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК по отношение на първоначалното искане за прекратяване на регистрацията, който не е бил обжалван по надлежния ред и е влязъл в сила. В тази връзка е изведен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и дължимост на съответните такси за процесния период от време. Така постановеното решение е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Правилно тричленният състав е приел, че решенията на СЕМ представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да бъдат издадени в сроковете предвидени в чл. 57 от АПК. В конкретния случай СЕМ не се е произнесъл по заявление № 101/25.04.2008 г., с което е поискано предсрочно прекратяване на регистрацията за производство и разпространение на радиопрограма "Радио 5" на жалбоподателя. и правилно е прието, че е бил налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. По делото липсват доказателства "Михайлов - ТВ - Дъбника" ООД да е обжалвало мълчаливия отказ на СЕМ в срока предвиден в чл. 149, ал. 2 от АПК. Следва да се отбележи, че нито в Закона за радиото и телевизията, нито в Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са от датата на влизане в сила на ТТРТД -16.06.2006 г. до датата на постановяване на решението за заличаване на регистрацията на радиопрограма "Радио 5" /Решение № 80/02.04.2009 г. на СЕМ/. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност - чл. 8, ал. 1 от Тарифата, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия респ. регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на тази регистрация. В тази връзка правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорения АУПДВ и дължимост на съответните такси. Предвид изложеното, решението на ВАС, I отделение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото и направено искане от процесуалния представител на ответника, съдът намира, че в полза на Съвета за електронни медии следва да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,