Решение № 15009 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10783/2010 г.

Решение № 15009 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10783/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против Решение № 2218 от 05.07.2010 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 2229 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Стикс" ЕООД - в несъстоятелност, представлявано от постоянния синдик адв. Радослав Тонев, е отменен акт за прихващане или възстановяване № 913113/24.11.2009 г. на орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 151/1.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяване на ДДС в размер на 320 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в несъобразяване на становището на данъчната администрация, че адресатът на процесния акт е следвало да поиска прихващане или възстановяване на процесната сума по реда на чл. 129 и сл. ДОПК, което субектът е направил с искане вх. № 10-53-06-1402/9.02.2010 г. по което е постановен АПВ № 1009108/5.03.2010 г., представен, но необсъден от първоинстанционния съд, с който е извършено прихващане на процесната сума от 320 лв. с изискуеми и неизплатени задължения по фонд ДОО за периода 1.07.2007 г. - 31.07.2009 г. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против процесния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Стикс" ЕООД - в несъстоятелност не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 20 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и основателна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор относно следните факти: Процедурата по приспадане на ДДС е започнала през данъчен период м. 05.2009 г. и приключила през данъчен период м. 08.2009 г. Не е спорно, че в декларацията за данъчен период м. 08.2009 г. ДДС за възстановяване не е отразен в кл. 80 на същата. Той е отразен в декларацията за следващия данъчен период м. 09.2009 г., подадена на 13.10.2009 г., като в кл. 80 е деклариран ДДС 320 лв. за възстановяване. С процесния акт е отказано прихващане или възстановяване на сумата поради късното /след срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС/ упражняване на правото на данъчен кредит. В мотивите на процесния акт и в потвърждаващото го решение е прието, че процесната сума може да бъде поискана за прихващане или възстановяване по реда на чл. 129 и сл. ДОПК. С искане вх. № 10-53-06-1402/9.02.2010 г. жалбоподателят е поискал прихващане или възстановяване на сумата по посочения ред. По това искане е постановен АПВ № 1009108/5.03.2010 г., представен в касационното производство, с който е извършено прихващане на процесната сума от 320 лв. с изискуеми и неизплатени задължения по фонд ДОО за периода 1.07.2007 г. - 31.07.2009 г. Не е спорно наличието на непогасени задължения към фонд ДОО. При тези факти, отмяната на процесния акт би довела до двойно признаване на процесната сума на деклариран данъчен кредит, което противоречи на целта на данъчния закон. Решението като неправилно следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което жалбата против процесния акт следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,