Решение № 1446 от 9.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Йорданов против решение 161 от 02.08.2022 г. по адм. дело 121/2022 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД 15-167/03.02.2022 г. на кмета на община Сливен за премахване на незаконен строеж. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Ответникът кметът на община Сливен оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждана на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Сливен е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заключението на решаващия съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е издадена след съставен констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Актът е съобщен на жалбоподателя, а представените от последния възражения, заедно със събраните по преписката доказателства са обсъдени от органа при издаване на административния акт. По този начин, както административният съд правилно приема, изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК са изпълнени, а доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно са преценени за неоснователни. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е пристройка към самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 67338.516.206.1.3, находяща се в ПИ с идентификатор 67338.516.206 по КККР на гр. Сливен. Пристройката е изградена от монолитна скелетно - гредова конструкция с хоризонтална стоманобетонова плоча, стоманобетонови колони, между които са изпълнени оградни стени от тухлена зидария и бетонов пояс. Основните конструктивни характеристики и параметри на строежа, установени с констативния акт, се подкрепят и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. Строежът е от пета категория, изграден е през 2021 г. от жалбоподателя без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са издадени (в този смисъл е и изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание на 07.07.2022 г.), поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционния съдебен състав, че предпоставките за търпимост на строежа, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Нареденият за премахване строеж е извършен през 2021 г., поради което не попада във времевия обхват на нито една от цитираните норми и не може да се определи като търпим. Касационният довод за допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (разпореждане от 14.04.2022 г.). Обратно на поддържаната в касационната жалба теза, обстоятелството, че искането на жалбоподателя за допускане на повторна експертиза е отхвърлено от съда, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 201 ГПК повторно заключение се възлага, когато експертизата не е обоснована и възникват съмнения за нейната правилност. В случая искането на процесуалния представител на страната не е мотивирано с нито едно от двете основания, а поставените допълнителни задачи за съответствието на пристройката с конструктивните изисквания към строежи с такъв характер и с внесения за одобряване инвестиционен проект са ирелевантни за правния спор. Субективното становище на експерта относно възможността за конструктивна промяна на сградата няма отношение към предмета на делото, поради което в противоречие с довода на касатора не води до неправилност на заключението. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на община Сливен - юридическото лице, в чиято структура е административният орган, сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,