Решение № 5983 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10725/2016 г.

Решение № 5983 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10725/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 925 от 23.06.2016 г. по административно дело № 126/2016 г., Административен съд - Б. е: 1) отменил решение № 2153-01-13 от 08.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Б., и потвърденото с него разпореждане № 6005210166/2140-01-245 от 03.12.2015 г. на ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване") при ТП на НОИ - Б.; 2) разпоредил изпращане на делото като преписка на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Б. за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-01-685 от 23.09.2015 г., подадено от П. М. С., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Б., да заплати на П. М. С. сторените деловодни разноски в размер на 800 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Б.. Касаторът моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК). Ответникът по касация - П. М. С. от гр. Б., действащ чрез процесуалния си представител адв. Табутова, в писмени отговор и бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на оспореното съдебно решение, като претендира и присъждане на деловодните разноски за касационната инстанция, и представя списък за разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 2113-01-685 от 23.09.2015 г. П. М. С. е депозирал искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил изискуемите документи. По така подаденото заявление ръководителят по пенсионно осигуряване се произнесъл с разпореждане № 6005210166/2140-01-245 от 03.12.2015 г., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 6 от КСО, като е прието, че към датата на подаване на заявлението от 23.09.2015 г. осигурителният стаж на заявителя по трудово и служебно правоотношение в структурите на Гражданска защита за периода от 01.05.1992 г. до 28.12.2009 г. - общо 17 години, 7 месеца и 27 дни, следва да са зачете като трета категория труд. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ - Б. е издал решение, с което е потвърдил разпореждане № 6005210166/2140-01-245 от 03.12.2015 г. За да не уважи депозираната от П. С. жалба срещу това разпореждане, горестоящият административен орган е приел, че при полагане на осигурителният стаж на Самарджиев като "инспектор", "старши експерт" и "директор" към ДА "Гражданска защита" и МДПБА - ГД "НСГЗ", положен за периода от 01.05.1992 г. до 28.12.2009 г., същият не е изпълнявал дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в", "г", "д" и "е" от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), по чл. 52 г, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗМВР (отм.), и по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, поради което правилно му е отказано пенсиониране при условията на чл. 69, ал. 6 от КСО, а трудът през процесния период не е признат за такъв от първа категория. Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. С. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ - Б.. С последното и с потвърденото с него разпореждане процесният период от 01.05.1992 г. до 28.12.2009 г. е зачетен от трета категория труд и освен това е прието, че лицето през този период не е извършвало дейностите, посочени в чл. 69, ал. 6 от КСО. Спорът по делото е свързан с характера на извършваната дейност и с категорията на труда, положен от Самарджиев през периода от 01.05.1992 г. до 30.04.2000 г. - заемана длъжност: "И. Г. защита" в отдел Гражданска защита - Софийска област; за периода от 01.05.2000 г. до 31.03.2001 г. - заемана длъжност: "Старши експерт Гражданска защита" в отдел Гражданска защита при Областна администрация Б., и за периода от 01.04.2001 г. до 28.12.2009 г. - заемана длъжност: "Директор на Д. Г. защита"- О. Б.. От данните по делото и изготвеното заключение на вещото лице по възложената му експертиза съдът е приел за установено, че в процесния период жалбоподателят е заемал различни длъжности в системата на "Гражданска защита" както следва: "И. Г. защита" в отдел Гражданска защита - Софийска област, "Старши експерт Гражданска защита" в отдел Гражданска защита при Областна администрация Б., и Директор на Д. Г. защита" - О. Б.. По спорния въпрос дали поради характера на изпълняваните дейности на заеманите длъжности те са свързани с неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, химическа, биологична и радиационна защита и как следва да прецени категорията труд, съдът е приел по категоричен начин прякото и непосредствено участие на Самарджиев в дейностите по чл. 69, ал. 6 от КСО (чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, респективно чл. 52, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗМВР, отм.). С постановеното решение Административен съд - Б. е уважил жалбата, след като необосновано е приел, че осигурителният стаж на Самарджиев като "инспектор", "старши експерт" и "директор" към ДА "Гражданска защита" и МДПБА - ГД "НСГЗ", положен за периода от 01.05.1992 г. -28.12.2009 г., може да бъде зачетен като първа категория, като е възприел, че Самарджиев е изпълнявал дейностите по чл. 71, ал. 1, т. т. 3-6 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в", "г", "д" и "е" от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗМВР (отм.), и по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съдът е стигнал до този неправилен извод поради погрешна преценка на събраните доказателства и след като недопустимо е разпитал свидетели за обстоятелства, които съгласно императивната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО не могат да се установяват със свидетелски показания. Освен това решението не е съобразено с приложимите към спорния осигурителен стаж материалноправни разпоредби. От приложените в административната преписка доказателства не може да се изведе категоричен извод, че Самарджиев е изпълнявал дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 (отм.) от ЗЗБ, съответно по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗМВР (отм.) и чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Дейността на ръководителя при провеждане на аварийно-спасителни и възстановителни дейности е свързана с организация на мероприятия, ръководство и координация на спасителни и аварийно-възстановителни дейности на територията на областта, участие в дейностите при защита на населението при бедствия, планиране, организация и участие при възникване на бедствия, организация и участие в наблюдението и контрола на радиоактивното, химическото и бактериологичното замърсяване на територията на областта, подпомагане, контрол и участие в защитата на населението при бедствия, аварии и катастрофи, контрол върху състоянието на потенциално опасните обекти, съхраняването, използването и производството на потенциално опасни вещества, организация и участие в мероприятия, свързани с химическата, радиационната и биологическа защита на населението при аварии и други подобни. Длъжностните характеристики за заеманите длъжности съдържат организационни, планиращи и методически функции, във връзка с превантивната дейност, но не и пряко участие в неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнение или участие по издирване и спасяване, нито участие при химическа, биологична и радиационна защита. По делото няма данни П. С. да е изпълнявал или да му е било възложена за изпълнение дейност по посочените разпоредби и доколкото не попада в длъжностите, определени със Заповед № РД-911/19.12.2007 г. на Министъра на държавната политика при бедствия и аварии. Изпълнението на такива дейности не се е установило и с множеството представени заповеди за участие в различни комисии и за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Съдът неоснователно е кредитирал заключението на вещото лице. Вещото лице не е направило задълбочен анализ на длъжностните характеристики и представените заповеди, от които е видно, че Самарджиев е осъществявал по-скоро превантивна дейност и контрол, като е ръководил, организирал, координирал и контролирал цялата дейност по гражданска защита на територията на областта. Същият е извършвал дейности предимно по организиране на защитата на населението при бедствия, аварии и катастрофи в областта. Преките задължения, видно от длъжностните характеристики, са свързани с "организира", никъде не е посочено, че лицето "участва в операции по издирване и спасяване", "оперативна защита при наводнение", участва в "радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали". По делото липсват допустими доказателства за изпълнение на условията по чл. 69, ал. 6 от КСО. Няма писмени документи за пенсиониране, в които да е вписано обстоятелството, че служителят е изпълнявал дейности на основания чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от ЗЗБ, дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в", "г", "д" и "е" от ЗМВР (отм.), чл. 52г, ал. 2, т. 5 от ЗМВР. Такива доказателства не са представени както в административното, така и в съдебното производство. Съвкупната преценка на всички доказателства и относимата правна уредба налага извод, различен от приетия от съда, а именно, че в настоящия случай не се установява по несъмнен начин прякото и непосредствено участие на П. С. в дейностите по чл. 69, ал. 6 от КСО (чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, респективно чл. 52, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗМВР, отм.). Разграничението на труда при различните длъжности в случая е именно въз основа на вредностите и тежестите на труда при някои от дейностите, за които се предвиждат облекчени условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На основание чл. 69, ал. 6, т. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 53 от 2014 г.), в сила към датата на подаване на заявлението - 23.09.2015 г.), от 1 януари 2012 г. служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита. По отношение на труда, положен от П. С. в структурите на Гражданска защита за периода от 01.05.1992 г. до 28.12.2009 г. - общо 17 години, 7 месеца и 27 дни, не може да се приеме, че са извършвани дейностите, визирани в посочената по-горе ал. 6 на чл. 69 от КСО в приложимата за казуса редакция, нито пък е налице нормативно основание за определянето му като такъв от първа категория, противно на приетото от първоинстанционния съд. Пенсионният орган правилно е зачел, че към датата на подаване на заявлението от 23.09.2015 г. осигурителният стаж на заявителя по трудово и служебно правоотношение в структурите на Гражданска защита за периода от 01.05.1992 г. до 28.12.2009 г. - общо 17 години, 7 месеца и 27 дни, не е от визираните чл. 69, ал. 6, т. 2 от КСО (в посочената редакция), а освен това следва да са зачете като трета категория труд. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на П. М. С. се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за осъщественото процесуално представителство в производството пред настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,