Решение № 1667 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8049/2017 г.

Решение № 1667 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8049/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Ереджеп срещу решение № 18/27.03.2017 г., постановено по адм. д. 174/2016 г. по описа на Административен съд – Силистра (АС-Силистра). Касационната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на събраните по делото доказателства (необоснованост) - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията си за осъществен спрямо нея тормоз са изложени в касационната жалба и писмено възражение. Не претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът И. Желев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и писмено възражение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 18/27.03.2017 г., постановено по адм. д. 174/2016 г. по описа на АС-Силистра е отменено Решение № 440/07.11.2015 г. на КЗД, с което е установено, че И. Желев е осъществил "тормоз" като форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на основата на признак "етническа принадлежност" и "гражданство" спрямо Н. Ереджеп. Административният съд приема за установено, че са събрани доказателства само за обида на етническа основа от страна на Н. Ереджеп спрямо И. Желев, но не и на действия, извършени от И. Желев, които да са обусловени от етническата принадлежност или гражданството на касационната жалбоподателката. При тези установявания АС-Силистра обосновава извод, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материално правните разпоредби – чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства АС-Силистра обосновано е приел, че КЗД е приложила неправилно материалния закон въз основа на събраните доказателства за относимите към спора факти. На практика решаващият съд обосновава правните си изводи въз основа на фактическа обстановка по спора, възприета и от Комисията като се съобразява с всички представени от страните доказателства. Прието е за доказано твърдението на Н. Ереджеп за наличие на множество тъжби подадени от И. Мишев срещу нея. Това обстоятелство се доказва и от събраните по делото писмени доказателства, но както обосновано се е аргументирал и първоинстанционният съд липсват доказателства, че тези действия са обусловени именно от етническата принадлежност или гражданството на Н. Ереджеп. Наличието на междуличностен конфликт, в резултата на който двете страни по него са страни по множество съдебни спорове, няма данни да е възникнал/продължил по повод защитим признак по чл. 4 от ЗЗДискр., за да се разглежда нежеланото поведение на една от страните като проява на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Настоящата инстанция намира за обосновани тези правни изводи на първата инстанция, но изрично е необходимо да бъде отбелязано, че упражняването на конституционно признато право за защита на права и законни интереси чрез сезиране на съд, в настоящия случай, не може да бъде разглеждано като форма на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. Действително е нормално да се предполага, че участието в съдебна процедура като ответна страна по съдебен спор е нежелано, но от писмените доказателства (тъжби, подадени от И. Желев) не е видно те да съдържат изявления, които да имат за цел или резултат накърняване достойнството на Н. Ереджеп и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, а още повече да са обусловени от нейната етническа принадлежност или гражданство. От подробните фактически твърдения, съдържащи се и в касационната жалба, също не е възможно да се приеме, че е налице касационно основание за отмяна на обжалване на съдебното решение. Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на АС-Силистра, че поведението на И. Желев спрямо касационната жалбоподателка не представлява тормоз като проява на дискриминация, а като е достигнала до противоположен извод КЗД е постановила незаконосъобразно решение. Законосъобразно решаващият съд е приел, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за нежелано поведение във връзка със защитим признак. След извършената служебна проверка относно действителността и съответствието с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и законосъобразно. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът И. Желев е направил разноски в размер на 300 лв. (л. 58), които с оглед изхода на спора и направеното искане трябва да му бъдат присъдени. По отношение на претенцията на И. Желев за присъждане на разноски за пред първата инстанция, при липсата на жалба от него, настоящата инстанция не е компетентна да ги определя допълнително. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение