Решение № 124 от 14.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 541/2010 г.

Решение № 124 от 14.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 541/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия А. Г. Т., допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, срещу присъда № 237 от 23.VI.2010 г. по внохд № 2205/2009 г. на Софийския градски съд. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК без доводи, подкрепящи всяко едно от тях. В допълнението към касационната жалба са изложени доводи единствено срещу извършени от въззивния съд доказателствен анализ. Искането е за отмяна на обжалваната въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият и двамата му защитници поддържат жалбата с представяне и на писмена защита. Повереникът на частните обвинители - съпруга и двама пълнолетни низходящи на починалия частен обвинител Д. Т. Д. - намира за неоснователни възраженията срещу правилността на въззивната присъда и иска оставянето й в сила, каквото заключение дава и представителят на ВКПр. Върховният касационен съд установи: С присъда от 19.III.2009 год. по нохд № 6610/2007 г. на Софийския районен съд А. Г. Т. е признат за невиновен в това, на 3.ХI. 1999 г. да е обсебил собствения на Д. Тр. Д. джип Л. РОВЪР с рег. № СТ 6963 СТ, чиято стойност от 39 000 лева представлява големи размери, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 206, ал. 3 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, Т. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наказан с 1 г. лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години. Жалбата е неоснователна. Съдебното производство срещу Т. е започнало с нохд № 2150/2003 г. на Софийския районен съд, образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт за извършено от Т. престъпление по чл. 206, ал. 3 НК. С присъдата си от 20.IV.2005 г. съдът е признал Т. за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение и го е наказал с 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. По жалба на подсъдимия в Софийския градски съд е било образувано внохд № 3915/2005 г., приключило с постановяването на 23.I.2006 г. на оправдателна присъда, но не защото не се е установило Т. да е извършил вмененото му престъпление (напротив, обратното е изрично прието), а поради съществуваща в обвинителния акт непълнота във фактите, очертаващи изпълнителното деяние по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК. Сезиран с жалба от частния обвинител и граждански ищец Д. Д. ВКС, с решението си от 14.II.2007 г. по нд № 668/2006 г. на трето н. о., е отменил оправдаването на Т. и е върнал делото на С. районна прокуратура за изготвяне и внасяне в съда на нов обвинителен акт, отговарящ на изискването "за пълното фактическо формулиране на обвинението в обстоятелствената му част относно съставомерните признаци на деянието и участието на дееца в него". В решението си ВКС е приел, че "доказателствата по делото... са за престъпното разпореждане с вещта", че "Т. е бил упълномощен от... Д. само да ползва и стопанисва автомобила, но... не и да го продава на трети лица", тъй като в подписаното от Д. пред нотариуса Р. Т. Б. пълномощно "текстът "за разпореждане" с вещта е изрично зачертан с черно мастило" и че когато е продал джипа на Т. М. Т. "Т. ... е съзнавал, че няма представителна власт от собственика... да се разпорежда с чуждата вещ и въпреки това се е разпоредил с нея" без неговото, на Д., съгласие. При повторното разглеждане на делото след внасянето на обвинителен акт, отговарящ на поставените в чл. 246, ал. 2 НПК изисквания, по който обвинителен акт е било образувано нохд № 6610/2007 г., не са били установени факти различни от тези, установени при първото разглеждане на делото, на чиято правилност ВКС е акцентирал с цитираните по-горе извадки от решението му и които факти въззивният съд правилно е приел за доказващи извършеното от Т. престъпление по чл. 206, ал. 3 НК. Неоснователно се твърди в допълнението към жалбата, при това като "факт", че "в делото се намира и пълномощно без задрасквания на текста - да продава". Единственото пълномощно с упълномощител Д. Д. и упълномощен подсъдимия е това на л. 18 от сл. дело с дата 26.ХI.1999 г., заверено от нотариус Р. Б., от което пълномощно подсъдимият е поискал и получил препис на 5.I.2000 г., заверен от същия нотариус. Наличието на този документ обосновава кредитирането изцяло показанията на Д. Д., Р. Д., В. Д. и Р. Б. още повече, че твърдяното от тези свидетели не се опровергава от други доказателствени материали, а как с даденото му пълномощно подсъдимият е могъл да преупълномощи Тр. Т. с правото и да продаде собствената на Д. Д. вещ, защо в договора за продажба на автомобила не фигурира подсъдимия Т. като продавач - ако е бил упълномощен от Д. Д. и за това - и защо в същия този договор е посочен различен от действителния семеен статус на фигуриращия като продавач Д. Д. са въпроси, които съдът би коментирал ако на тях бяха дали отговори подсъдимия и нотариусите Б. Я. и Сл. К. С оглед на дотук изложеното, с което се изчерпват възраженията в допълнението към касационната жалба и като не намира за нужно да обсъжда доводи въз основа на съждения в докладни записки и такива, отнасящи се до дейността на органите на досъдебното разследване по събирането на доказателства, каквито доводи се излагат в писмената защита, ВКС в състав от трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК