Решение № 13300 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Павликени, подадена чрез юрк. Грозева, срещу Решение 3439/28.10.2025 г., постановено по адм. дело 483/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на Бон ООД е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) БМП-10-3009/28.05.2024 г., издаден от орган по приходите в отдел Бюджет и местни приходи при Община Павликени, потвърден с Решение РД-02-11-2831/12.08.2024 г. на Кмета на Община Павликени.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът твърди, че необосновано съдът приел, че оспореният акт е незаконосъобразен. Този извод бил направен при противоречащи си фактически констатации относно наличието на поставен от общината контейнер на ул.Бон през 2019г. Доказано било предоставянето на услугите по чл.62, т.1 ЗМДТ. Макар да е приел, че е налице решение на общинския съвет Павликени за приемане на плансметка по чл.66, т.3 ЗМДТ и общинското предприятие е извършвало дейности по събиране и извозване на битови отпадъци за териториите на община Павликени, където са имотите на жалбоподателя, необосновано съдът приел, че е налице основание по чл.71, т.1 ЗМДТ, което освобождава жалбоподателя от заплащане на такса битови отпадъци за тази услуга. Събраните свидетелски показания също не установяват непредоставяне на услугата от общината. Противоречиви са мотивите на съда относно предпоставките по чл.71, т.2 и т.3 ЗМДТ. От обстоятелството, че депото, до което са извозвани отпадъците, не е на територията на община Павликени, не следва, че жалбоподателят е освободен от заплащане на съответния компонент на ТБО, при установеното плащане от страна на общината на извършените от оператора на депото дейности, съответстващи на заложените в план-сметката разходи. Липсата на доказателства за предоставяне на услугата по поддържане на териториите за обществено ползване в близост до имотите на жалбоподателя също не го освобождава от задължението за плащане на този компонент. Обратният извод на съда противоречи както на материалния закон, така и на задължителна практика на Върховния административен съд. От обстоятелството, че жалбоподателят е сключил договори за събирането и извозването на производствени отпадъци и опаковки не следва, че услугата по сметосъбиране на битови отпадъци не е предоставяна от общината, още повече като не било доказано изпълнението на договорите. Няма съмнение, че с оглед числеността на персонала си дружеството жалбоподател е генерирало битови отпадъци, които не са били събирани по представените договори. Решението е неправилно и в частта за разноските относно приложението на чл.161, ал.3 ДОПК.

Искането е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против процесния акт, както и да се присъдят деловодни разноски.

Ответникът Бон ООД, чрез пълномощниците адв. Монева и адв. Моллов, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Велико Търново, след отменително Решение 6445 от 16.06.2025г. на ВАС по адм.д.4592/2025г. за втори път е бил АПВ БМП-10-3009/28.05.2024 г., издаден от орган по приходите в отдел Бюджет и местни приходи при Община Павликени, потвърден с Решение РД-02-11-2831/12.08.2024 г. на Кмета на Община Павликени, с който на Бон ООД е отказано възстановяване на дължимо и доброволно платено задължение по искане, подадено по реда на чл. 129 ДОПК, за възстановяване на недължимо платени от дружеството общински вземания и такси в размер на 28 001,39 лв.

Административното производство е започнало с подадено от дружеството искане с вх. БМП-10-3009/29.04.2024 г., с което на основание чл. 129 ДОПК е поискано възстановяване на сума в размер на 28 001,39 лв., представляваща платена такса за битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. В искането е посочено, че имотите попадат в райони, в които услугите по чл. 62 ЗМДТ не се предоставят. Според дружеството, от Община Павликени не са предоставени контейнери, които да обслужват имотите му, поради което Бон ООД е трябвало само да организира услугите, за което е сключило договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по ЗУОСТБОССИ.

Установено е, че дружеството е собственик на недвижими имоти, находящи се на територията на Община Павликени, ул. Бон 1, които са декларирани по реда на чл. 14 ЗМДТ, и за които е заплатило ТБО за 2019г. в посочения в искането за възстановяване размер. В хода на производството по издаване на АПВ органът по приходите е съобразил, че за 2019 г. дружеството не е подало декларация за определяне таксата според количеството битови отпадъци, поради което за този период тя е определена на общо основание.

В подробно изложение административният орган е обосновал реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ на територията на Община Павликени в границите, определени със Заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Формиран е решаващ извод, според който Общината реално е престирала заплатените от Бон ООД услуги, поради което подаденото искане по чл. 129 ДОПК е неоснователно.

За да отмени оспорения АПВ, първоинстанционният съд, след подробно обсъждане на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, е приел, че административният орган не е доказал (каквато доказателствена тежест му е указана, съгласно задължителните указания в отменителното решение на ВАС) предоставянето на услугите, съставляващи основание за определяне на трите компонента на таксата битови отпадъци за 2019г., поради което в нарушение на материалния закон и необосновано е отказал възстановяването, заедно с лихвите, на внесената от дружеството сума.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е определил приложимата за случая редакция на чл.71 ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), съгласно която не се събира такса за:

1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната;

година в общината по местонахождението на имота;

1. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване когато услугата не се предоставя от общината;

1. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Неоправдано е касационното оплакване по отношение на обосноваността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд за предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Правилно съдът е приел, че тази услуга е доказано да е извършена, когато е осигурена обективна възможност за ползването й. Обосновано на събраните доказателства съдът е приел, че съществуващият един брой контейнер се е намирал достатъчно далече от входа на предприятието на дружеството-жалбоподател, за да бъде практически неизползваем. Това именно обстоятелство, преценено в съвкупност със събраните свидетелски показания и липсата на посочване на улицата, на която се намират единствено процесните имоти в маршрутния седмичен график за организация на сметосъбирането и сметоизвозването, е обосновало извода на съда, че услугата не е доказано да реално предоставена. Като допълнително обстоятелство, подкрепящо направения извод, е сключването и изпълнението на договори с две други дружества за събиране и извозване на генерираните от БонООД отпадъци от производствена дейност, които представляват битов отпадък по §1, т.4 от ДР на Закона за управление на отпадъците.

Съгласно чл.71, т.3 ЗМДТ, в посочената редакция, законово предвидената възможност да не се заплаща такса за този компонент на ТБО е само когато няма такова депо. В случая безспорно е установено, че на територията на Община Павликени такова депо няма. Настоящият състав на касационната инстанция споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, в тази част на решението му, че макар да има писмени доказателства за извозване на битови отпадъци от община Павликени до регионално депо на територията на друга община, това не доказва нито наличието на самото депо, нито направените от община Павликени разходи във връзка с ползването му. Смисълът на законовото условие наличие на депо, за събиране на обсъждания компонент на ТБО от субекти по чл.64 ЗМДТ, е общината да е направила разходи във връзка с използването на такова съоръжение.

Принципно вярно е поддържаното в касационната жалба, че съгласно съдебната практика на ВАС по прилагането на ЗМДТ липсата на доказателства за предоставяне на услугата по поддържане на териториите за обществено ползване в непосредствена близост до имотите на задължено лице не го освобождава от задължението за плащане на този компонент на ТБО. В случая обаче първонистанционният съд е приел, че изобщо предоставянето на услугата по поддържане на териториите за обществено ползване не е доказана от събраните при двете разглеждания на делото доказателства. Този извод е направен на базата на свидетелски показания и на безспорния факт на отсъствието на улицата, на която се намират имотите на дружеството- жалбоподател, в Списъка на поддържаните територии за обществено ползване - метене на улици и площади, през 2019г., изготвен от директора на Общинско предприятие Благоустройство и комунална дейност гр.Павликени. Такова доказване е в тежест на административния орган, който твърди, че услугата е престирана- съответно - в негова тежест са последиците от недоказването.

Оплакването за неправилност на първоинстанционното решение в частта за разноските поради неправилно приложение на чл.161, ал.3 ДОПК би имало значение, ако жалбата против АПВ беше уважена или отхвърлена въз основа на ново представени доказателства (след издаването на административния акт) от някоя от страните, какъвто не е случаят.

По изложените съображения, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените пред тази инстанция разноски в размер на 3 600лв. адвокатски хонорар, съгласно представения списък и доказателства.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение