Решение № 4626 от 16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 498/2022 г.

Решение № 4626 от 16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 498/2022 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", срещу Решение № 237 от 08.11.2021 г. на Административен съд – Кюстендил постановено по адм. дело № 198/2021 г. С обжалваното решение е отменено Решение № РД-02-36-713/28.05.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", с което на Община Кюстендил е отказано верифицирането на разходи в общ размер на 1 532, 64 лв., по искане за окончателно плащане № 4 по Договор №ВG16 RFOP001-5. 002-0014-C01, по проект "Дългосрочна грижа и достоен живот за хората с увреждания в община Кюстендил" и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" (ОПРР), счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и представени доказателства, а те водят до различни, както фактически, така и правни изводи. Твърди, че обжалваното съдебно решение съдържа лаконични и бланкетни мотиви, без да кредитира относимите факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Излага подробно фактите по делото, като сочи, че представените пред първоинстанционния съд допълнителни актове Приложение № 12 не е можело да бъдат взети предвид от органа, тъй като в рамките на искането за окончателно плащане № 4, тези актове не са представени пред него, не са приложени и в изготвения окончателен доклад № 37/2020 г. по чл. 168, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в който са изброени всички актове за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта. Според касатора, представеният пред първоинстанционния съд Протокол за приемане на извършени СМР № 1/01.04.2020 г., с който са актувани и отчетени процесните СМР има характеристиката на частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти. Твърди, че на административния орган не са били представени необходимите документи - допълнителните протоколи Приложение № 12 от 21.02.2020 г. и от 24.02.2020 г. за доказване на изпълнените количества СМР, поради което правилно е отказана верификация на бенефициера. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от пълномощник Д. Д.-В. Ответникът по касационната жалба – Община Кюстендил изразява становище за неоснователност на жалбата като счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила решението. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 07.02.2019 г. между Община Кюстендил и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 2 218 150, 49 лв. за проект "Дългосрочна грижа и достоен живот за хората с увреждания в община Кюстендил". Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 6 от Общите условия, УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверява дали са представени доказателства за реалното изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът. Съгласно чл. 82 от Общите условия, УО на ОПРР не одобрява (не верифицира) разход, в случай че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 80, ал. 1 и ал. 2 и Раздел ХІІІ и при необходимост назначава допълнителни проверка. На 03.02.2021 г. Община Кюстендил подава искане за окончателно плащане № 4. На 24.02.2021 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. изисква от общината допълнителна информация и документи по исканите за верифициране разходи. На 25.03.2021 г. Община Кюстендил представя допълнително документи и информация. На 28.05.2021 г., с Решение №РД-02-36-713, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. отказва верифицирането на разходи в размер на 1 532,64 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 82 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 6 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-02-12-470/25.06.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е материално незаконосъобразен. Приема за установено, че с Технически отчет и Протокол за приемане на извършени СМР № 1/01.04.2020 г. се доказва, че за част "Част конструктивна, бетонови работи - доставка и полагане", са актувани и отчетени процесните СМР със следните количествени показатели: Пълнеж бетон под фундаменти (единични) - бетон С8/10 – 23, 60 куб. м. и Монолитни фундаменти (единични)-бетон С30/37 - 37, 00 куб. м. Приема, че реалното изпълнение на визираните СМР в пълнота, бенефициерът е доказал с актове образец № 12, съставени по реда и на основание Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба № 3/2003 г.), поради което изводите на органа за недоказаност на целите актувани количества приема за неправилни и противоречащи на доказателствата по делото. Съдът приема, че представените по делото актове образец № 12 представляват официални удостоверителни документи, които доказват с обвързваща съда сила, че фактите, удостоверени в тях, са се осъществили по документирания начин. Според съда, Община Кюстендил е представила необходимите документи, с което е изпълнила задължението си за доказване на изпълнените количества СМР. Въз основа на горното прави извод за незаконосъобразност на акта и го отменя, като връща преписката на органа за ново произнасяне, с указания по тълкуването и прилагането на закона. Изводът на съда е правилен. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. В случая административният орган е отказал верифицирането на разходи в размер на 1 532, 64 лв., тъй като не са представени всички необходими документи, а именно актове образец № 12, съгласно Наредба № 3/2003 г., доказващи изпълнението на част от актуваните позиции в Протокол за приемане на извършени СМР № 1/01.04.2020 г. за обект "Център за грижа за лица с умствена изостаналост в УПИ II - общ., кв. 14, по плана за регулация на с. Вратца, Община Кюстендил", а именно: за позицията "Част конструктивна, бетонови работи - доставка и полагане", както следва: 1. Пълнеж бетон под фундаменти (единични) - бетон С8/10 – по протокол за приемане на извършени СМР са актувани 23, 60 куб. м., а са представени протоколи образец № 12 за 14, 2 куб. м., т. е. за разликата от 9, 40 куб. м. на стойност 1 203, 20 лв. липсва акт образец № 12 доказващ изпълнението на дейностите; 2. Монолитни фундаменти (единични) - бетон С30/37 - по протокол за приемане на извършени СМР са актувани 37, 00 куб. м., а са представени протоколи образец № 12 за 36, 50 куб. м., т. е. за разликата от 0, 50 куб. м. на стойност 74, 00 лв. липсва акт образец № 12 доказващ изпълнението на дейностите. За да откаже верифицирането за разхода по тази точка органът сочи като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ и чл. 82 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 6 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, за да се считат за допустими, разходите следва да са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности, като едновременно с това са изпълнени и останалите условия за допустимост съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 6 от Общите условия, УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверява дали са представени доказателства за реалното изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът. Съгласно чл. 82 от Общите условия, УО на ОПРР не одобрява (не верифицира) разход, в случай че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 80, ал. 1 и ал. 2 и Раздел ХІІІ и при необходимост назначава допълнителни проверка. Спорът по делото се свежда до наличието на Акт образец № 12 за част от актуваните позиции и съответно проведено ли е доказване на реалното им изпълнение съгласно нормативните изисквания. Акт образец № 12, съгласно чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/2003 г., е акт за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта (приложение № 12) - съставя се от строителя, проектантите по съответната част и технически правоспособните физически лица по съответните части към лицето, упражняващо строителен надзор; съдържа данни за всички извършени строителни и монтажни работи (скрити работи), които подлежат на закриване или чието количество и качество по-късно не може да бъде установено при закриването им с последващите технологични операции, процеси, работи и др.; съставя се за тези видове скрити работи, необходими за правилната оценка на строежа, етапа или на частта от него по спазване на изискванията за безопасност и за експлоатационната му пригодност съобразно действащата нормативна уредба; с акта се приемат и видовете СМР, предписани от проектанта в заповедната книга. Акт образец № 19 за извършени строително монтажни работи (в случая Протокол за приемане на извършени СМР № 1/01.04.2020 г.), от друга страна, е документ, с който се документират извършени строително монтажни работи на съответен етап на строителство. Реквизитите не са нормативно регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно. Съставя се при необходимост, при искане на една от страните. В него извършените СМР се описват по видове, количество, единична цена и обща стойност. Описва се също и наличие на недостатъци и оспорените СМР ако има такива. Той дава възможност да се проследи отговарят ли извършените СМР на сключения между страните договор. Датата, на която е подписан акт образец 19 и от двете страни е датата, на която строително монтажните работи се признават за извършени. Действително, както твърди и касаторът, акт образец № 19 е частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Сам по себе си този акт не доказва, че отразените в него количества и видове СМР са реално изпълнени. Затова при спор между възложител и изпълнител доказателствената сила на тези актове, следва да се преценява с оглед всички относими доказателства по делото, установяващи вида и количеството на действително извършените строително-монтажни работи. В случая, с оглед приложените по делото доказателства, в т. ч. и представените в съдебното производство актове образец № 12 безспорно е доказано реалното изпълнение на спорните СМР. Няма нормативна забрана актуването на строително-монтажните работи и материали да се прави неколкократно, по различно време, стига изготвянето на актовете образец № 12 да е преди подписването на акт образец № 19. Процесните актове образец № 12 са представени в съдебно производство, приети са без оспорване от ответната страна, поради което се ползват с материална доказателствена сила. Фактът, че същите не са представени пред административния орган, в какъвто смисъл основно са оплакванията на касатора, първо е неизяснен, тъй като в административната преписка липсват приложенията към отговора на Община Кюстендил от 25.03.2021 г., второ е ирелевантен. В случая се касае до приемането на доказателства, които са допустими на общо основание, а не са доказателства, които установяват факти от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт, настъпили след издаването му. Независимо, че не са представени в административното производство, за страната не е преклудирано правото да ги представи в съдебното производство. В административното производство липсва процесуална норма, която да предвижда преклузия относно представянето на писмени доказателства до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Не е налице и неуреден случай по смисъла на чл. 144 АПК. След като се запознае с издадения административен акт страната има право да представи доказателства при обжалването му, включително съществували преди издаване на акта. Това следва от основните принципи на процеса за истинност (чл. 7 АПК) и служебно начало (задължение за органа и за съда да дирят обективната истина, при това служебно), изрично е залегнало в правилото на чл. 171, ал. 2 АПК (по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства), респ. в задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. С оглед посоченото реалното изпълнение на спорните СМР са доказани с представените актове образец № 12, двустранна сметка образец № 22 и Акт образец № 19 - Протокол за приемане на извършени СМР № 1/01.04.2020 г., поради което изводите на първоинстанционния съд за наличие на условията за допустимост на процесните разходи по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 80, ал. 1, т. 6 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ са правилни. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство разноски от страна на ответника не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,