Решение № 1254 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2009 г.

Решение № 1254 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив против Решение № 782/11.06.2009 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, ХIV състав, постановено по адм. д. № 825 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отменен като незаконосъобразен по жалба на ЕТ "Янко Стойчев" - гр. Ст. Загора, ревизионен акт № 240001062/05.02.2008 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Ст. Загора, потвърден с Решение № 259/03.04.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 33 556 лв. и лихви в размер на 3 672,40 лева. В полза на едноличния търговец са присъдени разноски в размер на 830 лева. В касационната жалба се твърди, че е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че съдът е направил невярно тълкуване на израза "доставени му на територията на страната, включително внесени/или от територията на друга държава членка" в първото изречение на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, което изисква към момента на доставката на стоките на дилъра, територията на страната да е територията на държава - членка. Приходният орган приложил законосъобразно нормата на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС и при продажбата на автомобили втора употреба е начислен допълнително ДДС върху данъчната основа при вноса на автомобилите, която е по-висока от продажната им цена. В закона не се съдържа никакво ограничение относно момента, в който да е осъществено придобиването на стоката - преди или след присъединяване на страната към Европейския съюз, респективно този момент е ирелевантен. Процесният внос е осъществен преди 01.01.07 г., като последващото присъединяване на РБ към ЕС, в резултат на което тези сделки вече представляват ВОП, не променя факта, че към момента на придобиване на стоката сделката е представлявала внос по смисъла на ЗДДС. Твърди се, че разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС обхваща всички възможни способи за придобиване на стоката, включително вноса. Моли за отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Янко Стойчев" - гр. Ст. Загора я е оспорил чрез доводи, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от адв. Спас Стоянов от АК - Пловдив. Според пълномощника на търговеца по делото не са събрани доказателства осъществения внос на автомобили през 2004 г., 2005 г., 2006 г. да е по специалния ред, отнасящ се за дилърите на стоки втора употреба - чл. 85 и сл. от ЗДДС (отм.). Това означава, че при придобиване на стоките също е ползван общия ред и е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Ответникът твърди, че той не притежава качеството "дилър" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, което касае закупуване, придобиване и внасяне на стоки при действието на ЗДДС в сила от 1.01.2007 г.. Новият режим на облагане е неприложим към вноса отпреди 1.01.2007 г.. Ответникът допълва, че вносът на автомобили през 2004 г., 2005 г., 2006 г. няма статута на ВОП. На разпоредбите от Глава седемнадесета на ЗДДС не е придадено обратно действие, в който смисъл са и нормите на Директива 2006/112/ЕС. Ответникът се позовава на практика, постановена от ВАС, цитирана в писмените бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Едноличният търговец не се явява дилър по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗДДС, като на нормите от Глава Седемнадесета не е придадено обратно действие. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността и обосноваността на РА № 240001062/05.02.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 259/03.04.08 г. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, с който е начислен ДДС в размер на 33 556 лв. и лихви в размер на 3672,40 лева за периоди м. 01 - м. 08.2007 г. От фактическа страна е установено, че през тези периоди търговецът е извършил продажба на общо 46 броя леки автомобили втора употреба, закупени през 2004 г., 2005 г., 2006 г. извън страната и внесени с ЕАД. Приходният орган е направил сравнение между платения при вноса/покупката ДДС с данъка, начислен при последващите продажби. Констатирано е, че данъчната основа при продажбите е по-малка от тази при вноса/придобиването и приходният орган е определил едноличния търговец като "дилър" на стоки втора употреба съгласно определението, дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС (в сила от 01.01.07 г.). По време на ревизията е прието, че продажбите са в нарушение на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС поради неправилното определяне при тях на данъчната основа. В заключението по ССчЕ е посочено, че за всички доставки по които търговецът е бил получател той е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит. Изслушано е заключение на тричленна експертиза, според което ЕТ "Янко Стойчев" е формирал себестойността на продадените автомобили като към покупната цена е включил разходи за транспорт, части за ремонт, екотакси, а в данъчната основа е добавена и обичайната печалба на търговеца за тази дейност. Съдът е кредитирал експертните заключения, но е посочил, че същите са ирелевантни за резултата по делото. Това е така защото е безспорно, че автомобилите са придобити чрез внос преди влизане в сила на ЗДДС, а данъчната им основа е била изчислена на базата на тяхната митническата облагаема стойност, след което лицето е ползвало правото на данъчен кредит за периодите на вноса - 2004 г., 2005 г., 2006 г.. Съдът е направил изводи, че оспорващото дружество не отговаря на критериите по § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, както и че нормите на чл. 143, чл. 151, ал. 3 от ЗДДС не са приложими за стоки втора употреба, внесени преди влизане в сила на ЗДДС - 01.01.2007 г.. Материалните права се уреждат от закона, действащ по време на възникването им, а в ЗДДС няма нов текст, придаващ обратно действие на чл. 143 ЗДДС. Освен това институтът на ВОП е въведен с новия закон, след вноса. Решението на АдмС - Пловдив е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Спорът по делото е относно правилното приложение на материалния закон. Настоящият касационен състав счита, че в случая е неприложим текста на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, защото леките автообили са придобити в период от време преди влизане в сила на новия ЗДДС, а именно преди 01.01.2007 г.. Правилен е първоинстанционния извод, че относно тези автомобили търговецът няма качеството на "дилър", дефинирано в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, тъй като на чл. 143, чл. 151, ал. 3 и сл. разпоредби от Глава Седемнадесета на ЗДДС не е придадено обратно действие. Това означава, че те не са приложими относно стоки - леки автомобили втора употреба, придобити по време на действие на отменения ЗДДС. Липсват доказателства и твърдения вносът, осъществен преди 01.01.2007 г. да е по специалния ред, относим към дилърите на стоки - втора употреба (чл. 85 и сл. от ЗДДС отм.). Щом като правото на данъчен кредит се упражнява по общите правила те са приложими (чл. 26 от ЗДДС) и спрямо определяне на данъчната основа при последващата доставка, осъществена след 01.01.07 г.. В подкрепа на тези изводи е установената съдебна практика, цитирана в писмените бележки на пълномощника на ЕТ, както и Решение № 16044/28.12.09 г. на ВАС, IА отделение, по адм. д. № 8251/09 г. на същия съд. За касационното производство на едноличния търговец следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв., доказани с приложения договор за правна помощ. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на IА отделение