Решение № 1444 от 9.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Георгиева и Б. Янев, двамата от гр. Хасково, подадена чрез адвокат Д. Николов против решение 620 от 23.09.2022 г. по адм. дело 765/2022 г. на Административен съдХасково, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед 3Д/Д-Х-088 от 26.07.2022 г.на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково, с която, на основание чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 и чл. 33 от Правилник за прилагане на закон за закрила на детето (ППЗЗДет.), детето И. Янев, с майка М. Георгиева, и баща Б. Янев, е наредено настаняване по спешност в приемно семейство до произнасяне на съда с решение на основание чл. 28 от ЗЗдет. В касационната жалба са наведени възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 27, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет., както и твърдение за необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът И. Янев с [ЕГН], представляван от особен представител адв. Г. Стоева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане Хасково, чрез юрисконсулт Н. Госпова поддържа становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението не страда от касационни пороци, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. В административното и съдебното производство е установено, че е получен сигнал на 26.07.2022г. относно опасения за живота и здравето на детето И. Янев. В него е заявено, че детето е било системно малтретирано от майка си и е оставяно без надзор. Последвала е проверка, установяваща неполагането на адекватни грижи от страна на родителите М. Георгиева и Б. Янев. Видно от извършената проверка е и, че върху децата И. и Й. е било оказвано насилие. В изготвения доклад от 26.07.2022г. са били събрани данни от родителите и детето И. и по-големите му сестри, от проведени телефонни разговори с личния лекар и с възпитател от детското заведение, посещавано от детето, и от разговори със съседи, както и от извършено домашно посещение. От доказателствата по делото е било посочено, че И. Янев е бил оставян без надзор от страна на възрастен , напускал дома си и се налагало да бъде издирван от родителите. Налагало се е съседи да прибират детето в дома на родителите му. Бил е издирван с часове в различни части на града, в късните часове на деня. Детето е споделяло, че майка му го е наказвала физически, като е било бито от нея. М. Георгиева отричала тези твърдения. Детето прекарвало известно при съседите си, като му била давана храна. Детето е имало очен проблем, налагащ среща с офталмолог, но не бил извършен преглед при специалист. Жилището било къща под наем, с три стаи с кухня и санитарно помещение. Хигиената в него била незадоволителна. Майката била безработна, а бащата бил на работа през повече от времето. И. Янев посещавал редовно детската градина и бил придружаван от по-големите си сестри, които учели в същото населено място. Направения анализ в доклада сочи, че родителите трудно се справяли със задоволяване потребностите на децата в семейството, тъй като само бащата работел, а майката трудно осъществявала родителски контрол, напътствия или необходими ограничения за децата. И. Янев няколко пъти е бягал от дома и се налагало да го издирват. Майката го наказвала физически за действията му. С оглед на фактите и обстоятелствата е бил направен извод, че И. Янев е дете в риск и спрямо него е необходимо да се предприеме спешна мярка за закрила, тъй като родителите със своите действия и бездействие поставят в риск живота и здравето на детето. Изрично е посочено, че родителите са подали заявление за невъзможност да се справят с грижите за детето и съгласие да бъде настанено в приемно семейство. Последвало е издаването на заповед 3Д/Д-Х-088/26.07.2022г. от директора на ДСП - Хасково, с която на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗДет детето И. Янев временно и по спешност е настанено в приемно семейството до произнасяне на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗДет. Били са разпитани и свидетели социален работник в ОЦПДР Хасково и съсед на родителите. Социалният работник е споделил, че при срещите си с майката е забелязала нисък родителски капацитет и неглежиране на потребностите на децата. Не поддържала лична и битова хигиена, а при посещения на място жилището било мръсно и неподдържано. По делото е била назначена експертиза, като заключението е прието като компетентно и безпристрастно. Вещото лице е установило липса на силна емоционалност, несериозно и недостатъчно отговорно отношение от страна на родителите. Обжалваната заповед за временно настаняване е издадена от компетентен административен орган по чл. 27, ал. 1 ЗЗДeт, в предвидената от закона форма. Налице са фактическите и правните основания, при наличието на които административният орган е постановил временното настаняване на малолетното дете извън биологичното му семейство, за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДeт. От събраните доказателства административният орган обосновано е приел, че детето е жертва на насилие в семейството и следва да бъде изведено от рисковата среда. Поради това с процесната заповед е наредено настаняване на детето в приемно семейство до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Приложената мярка, установена в чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. предвижда настаняване извън семейството на дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Понятието "насилие" за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДет, обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Мярката за закрила на дете "спешно временно настаняване извън семейството" е регламентирана в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. като разновидност на мярката "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. От доказателствения материал по делото се установява, че майката на И. Янев не може да полага адекватни грижи за него и поставя в риск живота и здравето му. Налице е липса на внимание към него, родителски надзор и подходяща комуникация. При възпитаването, И. Янев е търпял вербална и физическа агресия от М. Георгиева. Във всички случаи, водещ принцип и целта на закона е осигуряването на най-добрия интерес на детето. На основание § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. този интерес съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Тези от тях свързани със здравословното състояние на И. Янев сочат лоша хигиена в жилището и липса на хигиенни навици на детето, липса на топла храна, несвоевременни посещения при лекар. От данните от делото е видно, че родителите на И. Янев са подали заявление, че не могат да полагат грижи и са се съгласили децата да бъдат настанени в приемно семейство. Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет. настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за разноски на особения представител на И. Янев- адвокат Г. Стоева следва да бъде уважена. Предвид представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК, такива се дължат в размер на 600,00 (шестстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,