Решение № 2879 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10775/2014 г.

Решение № 2879 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10775/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Варна, е подал касационна жалба срещу решение № 1487/20.06.2014 г. по адм. дело № 495/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, с което е отменен мълчаливия му отказ за регистрация на лек автомобил марка "Ауди 100", с регистрационен № В 9875 СХ по Заявление № 130819020953/04.06.2013 г., подадено от Асен Пъшев Иванов. Направено е оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на приложимия материален закон, съставляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение, отхвърляне на първоначалната жалба и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците - Асен Пъшев Асенов и Галина Вълчанова Асенова, оспорват касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор и в допълнително представени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за основателност на касационната жалба. Сочи, че МПС е обявено за издирване, което не е прекратено и не е решен въпросът за собствеността му по предвидения в ГПК ред, което обосновава наличие на материално-правните предпоставки за отказ да бъде извършена исканата промяна в регистрацията. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посоченото по-горе касационно основание и доказателствата по делото констатира, че решението е недопустимо, като постановено в производство, образувано въз основа на просрочена жалба. Видно от данните по делото, заявлението на Асен Пъшев Асенов за промяна на регистрацията на лек автомобил марка "Ауди 100", с регистрационен № В 9875 СХ поради изменение на посочените в свидетелството за регистрация данни за собственика, е депозирано на 4.06.2013 г. (л. 24 от делото). Искането за отмяна на мълчаливия отказ на началник сектор "ПП" при ОДМВР Варна да извърши промяната, съединено с осъдителни облигаторни претенции за репарация на претърпените от това вреди, е предявено с молба до Районен съд - Варна вх. № 26902/17.10.2013 г., след което е препратено като подведомствено на АС - Варна. Няма спор, че по заявлението на Асенов липсва изрично произнасяне на компетентния орган, както и че акт по чл. 54, ал. 1 АПК за спиране на административното производство не е постановяван. При тези данни жалбата пред компетентния съд е била процесуално недопустима като просрочена, поради което е следвало да се остави без разглеждане, т. к. жалбоподателят е пропуснал законоустановения срок за атакуване на мълчаливия отказ на органа да удовлетвори искането му. Условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица са определени с разпоредбите на чл. 143 ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 31/14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г.). Според легалната дефиниция на § 2, т. 4 от ДР на Наредбата, "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на регистрационен номер. Отказът да се издаде такова разрешение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, респ. непроизнасянето на задължения орган формира мълчалив отказ като годен предмет на съдебен контрол. При правилно установената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е направил необоснован извод за допустимост на подадената жалба срещу мълчалив отказ на задължения орган да регистрира процесния автомобил на името на новия собственик, съгласно заявление № 130819020953/4.06.2013 г. Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от Кодекса на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Съгласно т. 5 ППВС № 4/1976 г. при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му. С оглед установеното от фактическа страна и изричната формулировка на направеното от жалбоподателя искане, неправилен е решаващият извод на съда, че жалбата срещу мълчаливия отказ на началника на сектор "ПП" при ОДМВР - Варна е процесуално допустима. При положение, че за административния орган е възникнало задължение да се произнесе с изричен административен акт по повод цитираното по-горе искане за промяна в регистрацията на МПС, липсата на произнасяне обективира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на съдебен контрол след изтичане на сроковете, предвидени в Кодекса, т. к. приложимата специална нормативна уредба (ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г.) не регламентира друго. От данните по делото се установява, че Асен Пъшев Асенов е пропуснал законоустановения срок за оспорване на мълчаливия отказ за регистрация на МПС. След като няма спор, че началникът на сектор "ПП" при ОДМВР - Варна не е издал акт по чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 145 ЗДвП относно представения лек автомобил "Ауди 100" с номер на рама WAUZZZ4AZPN001980, бездействието му по подаденото заявление от 4.06.2013 г. формира мълчалив отказ, който е годен предмет на съдебен контрол. Правилата относно течението на сроковете за съдебно обжалване на административните актове се основават на чл. 149, ал. 2, вр. с чл. 57, ал. 1 АПК. Преценката за допустимостта на оспорваното решение изисква да се установи момента, от който започва да тече срока за атакуване на мълчаливия отказ на началника на сектор "ПП" при ОДМВР - Варна. При положение, че заявлението е било подадено на 4.06.2013 г., 14-дневният срок по чл. 57, ал. 1 АПК за произнасяне започва да тече от следващия ден и изтича на 18.06.2013 г. От тогава е започнал да тече 1 месечния срок за обжалване пред съд, посочен в чл. 149, ал. 2, вр. с чл. 58, ал. 1 АПК, който е изтекъл на 18.07.2013 г. (Арг.: чл. 60, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната за обжалване на административния акт. След като жалбата до съда е била подадена едва на 17.10.2013 г., правото на обжалване следва да се счете погасено, т. к. не е било упражнено в предвидения от закона срок. Жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а заявеният с нея правен спор не може да бъде разрешен по същество. Обосновавайки процесуалната допустимост на жалбата, решаващият съд неправилно е приел, че административното производство е спряно с факта на образуване на прокурорска преписка № 2422/2013 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна по чл. 69а ЗМВР. При наличие на предпоставките по чл. 54, ал. 1 АПК органът може да спре производството, за което обаче е необходимо издаване на нарочен писмен акт, който се съобщава на страните и подлежи на самостоятелен съдебен контрол - Арг.: чл. 54, ал. 5 АПК. Такъв акт в случая не е постановяван, поради което и, противно на възприетото от АС, срокът за произнасяне на сезирания със заявлението орган, не е спирал да тече. Ето защо, като е разгледал жалбата по същество, след като е била просрочена, т. е. при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, АС - Варна е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство подлежи на прекратяване. При този изход на спора не следва да се коментира материалната незаконосъобразност на съдебния акт и несъответствието на възприетото с него правно разрешение с установената практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. (Решения по адм. дело № 2662/2012 г., адм. дело № 11804/2013 г., адм. дело № 11050/2013 г. и др. на настоящата инстанция). С оглед изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 4, вр. с чл. 143 и чл. 144 АПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Асен Пъшев Асенов следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР - Варна, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,