Решение № 6895 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2016 г.

Решение № 6895 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Ч. К. Н. от гр. С. с искане за отмяна на влязло в сила определение № 915 от 28.01.2016 г. по адм. дело № 8047/2015 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, с което е оставено в сила определение № 1534 от 28.04.2015 г. по адм. дело № 866/2015 г. на АС - В. и определение № 3460 от 21.10.2015 г. по адм. дело № 866/2015 г. на АС- В. Твърди, че при постановяване на оспореното определение на Върховния административен съд, тричленен състав, чийто предмет е бил РА № 030902340/4.01.2010 г. на ТД на НАП - В., докладчик по делото е била съдия С. А., участвала в състава на ВАС, първо отделение, постановил Решение № 15115/17.11.2011 г. по кад № 3947/2011 г., по подадена от него жалба срещу същия РА. Излагат се съображения, че е налице нарушение по чл. 22, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), тъй като един и същи съдия е участвал при разглеждане на дело с тъждествен предмет и страни. Моли съдът да приеме, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото и бъде постановена отмяна на атакуваното определение на ВАС, като неправилно, и касационната жалба да бъде разгледана от друг състав на Върховния административен съд. В съдебно заседание молителят редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - Директор на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП в представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира, че искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК от страна имаща право да иска отмяна, поради което е процесуално допустимо. По съществото на спора, намира искането за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, посочен като основание за исканата отмяна, такава се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Като ново обстоятелство е посочено участието на съдия С. А., участвала в състава на ВАС, първо отделение, постановил Решение № 15115/17.11.2011 г. по кад № 3947/2011 г., по подадена от него жалба срещу същия РА. По делото не се спори, че съдия Анчева е участвала в съдебния състав, по административното дело, чийто предмет е бил процесния ревизионен акт РА № 030902340/4.01.2010 г. на ТД на НАП - В. За да се допусне отмяна на влязлото в сила определение № 915 от 28.01.2016 г. по адм. дело № 8047/2015 г. на Върховен административен съд, тричленен състав,, каквото е искането в настоящото производство, следва да се прецени, дали участието съдия С. А. е от съществено значение за изхода на процеса във връзка с оспорения административен акт. В хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК е необходимо новото писмено доказателство, респ. установяването на новото обстоятелство да е такова, че при неговото наличие по първоначалния спор да е възможно достигането на различно разрешаване на спора. Настоящият състав счита, че разглеждането на делото от състав, в който е участвал съдия, който веднъж е разгледал жалба срещу РА № 030902340/4.01.2010 г. на ТД на НАП - В. и потвърдил частично решение № 233 от 4.02.2011 г. по адм. дело № 864/2010 г. на АС В., не е такова основание, нито изобщо представлява процесуално нарушение, тъй като съставът, постановил определение № 915 от 28.01.2016 г. по адм. дело № 8047/2015 г. по описа на Върховен административен съд, не е взел становище по съществото на спора - чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Не са такива обстоятелства и твърденията за нищожност на съдебното решение, както и доводите за неправилност на съдебното решение, чиято отмяна се иска и останалите обстоятелства по съществото на спора, тъй като не са налице нови обстоятелства, които да не са били известни на страната. По изложените съображения искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,