Решение № 894 от 26.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ срещу Решение 554 от 03.08.2022г., постановено по адм. д. 56 по описа за 2022г. на Административен съд Хасково, в частта му, с която Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е осъден да заплати на Стил С ООД обезщетение за имуществени вреди, представляващи лихва за забавено плащане /връщане/ на наложена санкция за бъдещ период, въз основа на отменен по съответния ред незаконосъобразен акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г., с изх.02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, за периода от 12.07.2017г. до 12.09.2019г. в размер на 7 298.93 лева върху сумата от 33135.09 лева, ведно със законната лихва върху 7 298.93 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба на 24.01.2022г. до окончателното и изплащане. Касаторът Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че основното задължение не е облигационно, поради което върху него не следва да се присъжда лихва. Изтъква, че неправилно върху лихвата, присъдена като обезщетение, е начислена и законна лихва. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответникът Стил С ООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните причини: С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е счел за основателен иска, предявен от Стил С ООД, в частта му за присъждане на обезщетение в размер на 7 298.93 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в определената по чл. 86 ЗЗД законна лихва върху забавеното връщане на наложена санкция за бъдещ период по заявление за подпомагане с УИН: 26/280313/06642 по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. Като основание на иска е посочена отмяната по съдебен ред на Уведомително писмо изх.02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в обжалваната му част, с която на Стил С ООД Харманли са наложени санкции за бъдещ период в размер на 33 135.09 лв. Първоинстанционният съд е установил, че Изпълнителният директор на ДФ Земеделие е издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г., с изх.02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г., с което на Стил С ООД е оторизирана субсидия по мярката, съгласно подадено от дружеството общо заявление за подпомагане с УИН: 26/280313/06642 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013 г., в размер на 293 005.21 лева. С това уведомително писмо са наложени санкции за бъдещ период в общ размер от 33 135.09 лв., която сума е прихваната съгласно член 5б от Регламент (ЕО) 885/2006 г. на Комисията, изменен с Регламент 1034/2008 на Комисията. Посоченото уведомително писмо е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение на 16.05.2017 г. Изплащането на прихваната санкция е поискано от дружеството на 12.06.2017г. На 17.08.2017г. е издадено ново Уведомително писмо ро същото заявление, с което на Стил С ООД отново са наложени санкции за бъдещ период в общ размер от 33 135.09 лв. за АЕП код АП08 по чл.16 от Регламент 65/2011 г. Този отказ отново е оспорен и е отменен с влязло в сила решение от 14.05.2019г. Сумата от 33 135,09 лв. е платена от ДФЗ на Стил С ООД на 12.09.2019г. Това е потвърдено и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, която е изчислила и законната лихва за периода от 12.07.2017г. до 12.09.2019г. е в размер на 7 298.93 лева. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Държавен фонд Земеделие по смисъла на чл.1 ЗОДОВ. Констатирал е наличието на отменени незаконосъобразни административни актове, както е посочено по-горе. Счел е, че за дружеството е настъпила вреда, изразяваща се в липсата на своевременно връщане на сумата в размер на 33 135.09 лева, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт; в случай, че посочената сума беше своевременно и в срок възстановена, ищецът не би се лишил от правото да ползва собствените си средства в размер на 33 135.09 лева. Крайният извод на съда е, че искът е основателен за сумата 7 298.93 лв., представляваща за периода 12.07.2017г. 12.09.2019г. законна лихва за забава на плащането / връщането / на удържаната санкция в размер на 33 135.09 лв. Мотивирал е решението си с разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, за което е развил подробни съображения. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти. Изводът за основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и е формиран при правилно приложение на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Страните не спорят относно наличието на първата предпоставка на чл.1 ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт, издаден от орган на ответника. Спорът касае настъпването на вредата, изразяваща се в закъснялото плащане на част от финансовото подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013г. за кампания 2013г., признато за дължимо от съда. Правилни са изводите на съда, че е налице настъпила за ответника по касация вреда, изразяваща се в невъзможност да разполага с дължимото му се финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт. Видно е от представените доказателства, че плащането е извършено, т.е. административният орган е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но едва след постановяване на два незаконосъобразни административни акта и дълга поредица от съдебни производства.За забавеното изплащане на част от дължимото подпомагане касаторът дължи обезщетение, което в случая се изчислява в размера на законната лихва. Неоснователни са и доводите във връзка с начислената върху обезщетението законна лихва. По иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ съдът присъжда обезщетение. Върху него се дължи законна лихва, както върху всяка присъдена от съда сума за парично обезщетение. По тези съображения касационната жалба на ДФ "Земеделие" е неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е определил размера на обезщетението за претърпените имуществени вреди. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат разноски по делото в размер на 700 лв. - адвокатски хонорар, заплатен в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция. Не са налице основания за намаляване на посочения хонорар, съгласно заявеното от касатора възражение за прекомерност. Адвокатското възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на спора и на размера на уважения материален интерес. С оглед на гореизложеното, атакуваното решение като правилно и законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,