Решение № 3169 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2009 г.

Решение № 3169 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Неда Димитрова Михайлова от гр. Добрич против решение № 144 от 5.10.2009 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. дело № 319/2009 г., с което отхвърлена жалбата й срещу заповед № 645/20.05.2009 г. на кмета на община Добрич, издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахване на "Второстепенна постройка за отоплителни материали и инвентар" със ЗП 35 кв. м., разположена в дъното на имот с пл. № 6920, УПИ ХХIХ-6920,6921, кв. 40 по действащия ПУП-ПЗР на ЖК "Север-2" гр. Добрич, ул. Климент Охридски № 46. В касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, без да се сочат конкретни пороци на обжалваното решение. Ответните страни Петър Проданов Райчев, Христина Атанасова Петрова и кмета на община Добрич не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (прекъсван на основание чл. 259, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК с подаването на молба за правна помощ), а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й и липса на основания за отмяната й по чл. 146 АПК. При извършената по повод допустимата касационна жалба служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно-постановено в съответствие с материалния закон. Възприетата фактическа обстановка досежно състоянието на процесната сграда (условно обединение на 4 постройки, чиито конструкции са свързани) от административния орган, респ. постоянната комисия, назначена със заповед на кмета на община Добрич, не е оборена в съдебната фаза на производството. Съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използуване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, се премахват. Освидетелстването на такива строежи се извършва от съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може да действува служебно или по искане на заинтересувана страна, като изготвя протокол за състоянието им и предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат - чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Следователно премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл. 195, ал. 6 ЗУТ и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа. В конкретния случай назначена комисия от кмета на общината е освидетелствала процесната сграда и е установила, че при извършен ремонт на едноскатния дървен покрив на западната част от постройката е увеличен наклона на покрива, което прави прозореца на първия етаж неотваряем. Дървената конструкция е компрометирана: изгнили дървени греди и дъсчена обшивка върху тях, разместени керемиди, изгнили и разрушени дървени колони (подпиращи дървените греди) и дървените преградни стени. Част от тухлената зидария е разрушена, стоманобетоновите плочи са с пукнатини, плесенясали и подкожушени. Постройката е опасна, застрашена от самосрутване (плочата се носи от прогнилите дървени греди и колони). Отводняването на покрива е в съседния имот. От тези повреди на покрива се наводняват основите на основната сграда в имота. Ел. кабелите са пожароопасни. От постройката се носят зловония и смрад. Фактическите констатации се потвърждават от приетата по делото съдебно техническа експертиза, от която се установява и че сградата не би могла да се санира, тъй като няма необходимата конструктивна устойчивост. С оглед на това, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният орган и съдът приемат, че са налице хипотезите по чл. 195, ал. 6 ЗУТ и процесната сграда подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с оспорената заповед. Като допълнителен мотив за законосъобразно проведена процедура по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, следва да се отбележи, че на съсобствениците на имота, в който се намира процесната постройка, вкл. на жалбоподателката на 13.11.2008 г. е издадено предписание за извършване на текущ ремонт на натурно помещение и коригиране на покрива му, за да се отворят прозорците на първия етаж, което не е направено. Правомощията на кмета на общината по чл. 195, ал. 6 ЗУТ се простират и по отношение на строежи, които са в режим на търпимост по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, поради което изследването на допустимостта на процесния строеж не е било необходимо. Ирелевантен за законосъобразността на заповедта е и спорът за собственост върху постройката, чието премахване е разпоредено. Достигайки до изводи за законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,