Решение № 7140 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2014 г.

Решение № 7140 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Ива Георгиев Кирилова от гр. Враца против решение № 237 от 15.05.2014 г., постановено по адм. д. № 209 по описа за 2014 г. на Адимнистративен съд - Враца. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване спора по същество чрез отмяна на обжалвания административен акт. Ответникът - кмет на община Враца оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Ива Георгиев Кирилова от гр. Враца против Заповед № 304/18.02.2014 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 46, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7 от ЗОбС и § 4 ПЗР, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 8 от НУРУРОЖ са прекратени наемните й правоотношения с общината по договор за наем от 1.03.2006 г. За да постанови решението си административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Заповедта на за прекратяване на наемните правоотношения е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Установено е, че жалбоподателката е наемател в общинско жилище съгласно заповед за настаняване № 21/18.03.1993 г., състоящо се от две стаи и кухня, находящо се в гр. Враца. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че жалбоподателката притежава съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Враца и друг такъв имот, находящ се в гр. Враца, поради което не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище определени в чл. 4, ал. 1, т. 1 от НУРУРОЖ. В основните си мотиви садат е пирел, че съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, послужил за правно основание за издаване на заповедта, наемните отношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. За да е приложима тази разпоредба следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обуславящи настаняването в общинско жилище, които да изключват наемателят от категорията на лицата, отговарящи на изискванията за настаняване. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от НУРУРОЖ, едно от условията за кандидатстване за настаняване под наем в общински жилища, респективно за прекратяване на съществуващи наемни правоотношения е лицата да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, т.е. е необходимо не само да е установено наличие на недвижим имот или прехвърлен на други лица, но същият да е годен за постоянно обитаване. В такъв смисъл законът следва да се тълкува и преценява съобразно всеки конкретен случай като се отчитат конкретните обстоятелства. Според съда не всяко вещно право на собственост върху недвижима вещ е пречка едно лице да бъде адресат на наемно правоотношение с общината досежно жилище, а само онзи, който е в състояние да задоволи жилищните потребности на лицето и семейството му. Основното възражение в касационната жалба е, че жалбоподателката няма реална част от имот, който да обитава и така да й позволи да изгуби качество на крайно нуждаеща се по критериите за настаняване от общината в общински жилища. По делото по безспорен начин е било установено, че от 2000 г. жалбоподателката е придобила по наследяване 1/3 ид. ч. от недвижими имоти в гр. Враца и няма спор по делото, че същите са жилищни и са годни по принцип да задоволят жилищни нужди. Основният спорен въпрос по делото е следва ли тези притежавани от нея имоти да се квалифицират като имоти, годни да за постоянно обитаване по см. на чл. 4, ал. 1, т. 1 от НУРУРОЖ, към която разпоредба препраща нормата на чл. 46, т. 7 от ЗОС. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от наредбата право да кандидатстват за настаняване под наем в общински жилища имат лицата, които не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване и идеална част част или вещно право на ползване върху такъв имот на територията на гр. Враца. От текста на нормата става ясно, че формалното нормативно изискване за годност за постоянно обитаване се отнася както към наличието на цялата вещ, така и към идеалната част от нея. Самото понятие годност за обитаване не е свързано нито с обема на правата, нито с придобивния способ и не от обема на правата върху обекта може да се прави извод, дали един обект - жилище или вила са годни за обитаване. Последното обстоятелство е свързано с вида на обекта на правата . Начинът на ползване на съсобствената вещ зависи от волята на носителите на правото на собственост. Жилищният или или вилен обект по принцип са годни за задоволят жилищна нужда, поради което законосъобразно административният орган не е пристъпил към изследва на въпроса дали притежавания от жалбоподателката наследствен дял по принцип е годен да осигури начин на ползване за нея, който да задоволи жилищната й нужда. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с прложимите материалноправни норми. Решението на Административен съд - Враца следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд