Решение № 548 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 638/2009 г.

Решение № 548 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 638/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия П. Д. Ч. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на присъдата, която първоинстанционният Софийски военен съд издал спрямо този подсъдим. Присъдата - № 70 от 10 октомври 2008 г., е осъдителна по обвинението, че на 1 януари 2008 г. в база на българския контингент, участващ в Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF), кадровият военнослужещ редник Ч. е извършил насилствено действие (удар с ръка в лицето) по отношение на лейтенант К. Л. А. началник и военно длъжностно лице при изпълнение на задължение по военната служба - престъпление по чл. 377, ал. 1 НК. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е в размер на 1 г., условно с тригодишен изпитателен срок. Второинстанционното (въззивно) решение - № 100 от 1 октомври 2009 г. по в.н.о.х.д. № 73/2009 г., е постановено също по жалба от обжалвалата сега страна. Решението е второ поред във ВоАС - първото е от 13 март 2009 г., но на 21 май 2009 г. то е било отменено по касационен ред от друг състав на ВКС и делото върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция. В сегашната (също втора поред) касационна жалба се твърди, че обжалваното решение е "неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон" и това налага отмяната му с оправдаване на подсъдимия още във ВКС или с връщане на делото за ново разглеждане във ВоАС; изложени са и доводи за такъв изход на делото. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, а прокурорът е за нейното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Оспореният съдебен акт не е засегнат от основания за неговото отменяне или изменяне. Както може да се види от цитираното по-горе от касационната жалба, тя е изготвена без да се държи особено за уредбата в НПК на касационното производство, а друга нейна слабост е, че е почти дословно повторение на предишната касационна жалба. По-същественото, разбира се, е, че тя е неоснователна, което до голяма степен се дължи на изпълнените указания в отменителното касационно решение. Вторият въззивен съдебен състав е по-убедителен в изводите си за доказаност на обвинението, защото ясно е откроил аргументите си в подкрепа на показанията на пострадалия лейт. Абрашев: собствената им убедителност и подкрепата им от други свидетели, от полк. В. Б. когото като старши национален представител пострадалият първи докладвал за поведението на Ч., от ефр. Д. М. пряко не е видял нанасянето на удара, но е потвърдил физическия контакт между Ч, от ст. лейт. Ненов-който също не е пряк очевидец на насилническото действие, но очевидно е имало защо да застане между двамата участници в конфликта и да изведе А. Точно такава аргументация на вътрешното убеждение е имал предвид ВКС в отменителното си решение и сега при нейното наличие, настояването отново върху всъщност предишната жалба няма как да бъде възприето. Още по-малко оправдано е настояването върху други предишни доводи в нея, които ВКС-II н. о. явно е сметнал за несъстоятелни (например, че по време на инцидента пострадалият не е изпълнявал задълженията си по военната служба). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение Р ЕШ И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 100 от 1 октомври 2009 г. по в.н.о.х.д. № 73/2009 г. на Военно-апелативния съд.