Решение № 618 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1830/2016 г.

Решение № 618 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1830/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба от директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП и жалба от адвокат И. Г. Й. - като пълномощник на представителя на "МИГ-8" ООД с адрес за призоваване гр. П., двете срещу решение № 2496 от 12.11.2015 г. на Административен съд П. по адм. дело № 2214/2013 г. съответно в частите с които се отменя и изменя ревизионен акт № 211206087/16.04.2013 г. на ТД на НАП П. за допълнително установени задължения за ЗОВ за перода месец септември 2010 г. - м. януари 2011 г. и изменен относно допълнително установените задължения за ЗОВ за м. февруари 2011 г. и в потвърдената му част. В жалбата на директора на на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" П. се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му в тази част. В жалбата на представителя на "МИГ-8" ООД се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от "МИГ-8" ООД срещу цитирания ревизонен акт. С него са установени допълнителни задължения за осигурителни вноски и вноски за фонд ГВРС за периода м. септември 2010 г. - м. декември 2011 г. включително, както следва: - вноски ДДО в размер на 41551.79 лева и лихви в размер на 13846.60 лева, вноски ДЗПО-УПФ в размер на 9642.62 лева и лихви в размер на 3235.34 лева, вноски за здравно осигуряване в размер на 15748.25 лева и лихви в размер на 2963.34 лева и вноски фонд ГВРС в размер на 42.20 лева и лихви в размер на 19.91. лева. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за частично основателна. От доказателствата по приложената преписка и събраните пред съда е изведен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в частите с които се установяват допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски и фонд ГВРС за период месец септември 2010 г. - м. януари 2011 г. и за месец февруари 2011 г. В останалата част жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Съдът е анализирал доказателствата относно определянето на данъчната основа за установяване на задълженията за ЗОВ и фонд ГРВС по отношение на лицата, командировани на работа във Великобритания и при наличните разминавания във фактите са изведени аргументирани изводи относно разликата в реално отработените от командированите лица часове и тези които са отразени във форма 76 свързани с допълнителни услуги. Предвид констатираните различия съдът правилно е приел за установени само тези факти за които има съставени писмени документи и са в предмета на сключените договори поради което е изведен верен правен извод за неоснователност на възраженията на МИГ - 8 ООД. По отношение приложението на чл. 124а ДОПК съдът правилно е приел, че нормата е материалноправна и поради това има действие занапред и поради това няма действие по отношение на факти, които са били осъществени преди влизането й в сила. В такъв смисъл е решението по т. д. № 3/2015 г. на ВАС, с което се посочва, че разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК, относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски, са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК /ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г./. С това решение се приема, че нормите на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК се установяват обстоятелствата за определяне на основата за облагане с данъци, различни от тези в материалните данъчни закони и основанията за преминаване към този ред. Данъчната основа, наред с данъчната ставка са фактическите предпоставки за определяне на данъка. Размерът му е функция на отнасянето на данъчната ставка към данъчната основа. Затова и с дадената в чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК правна уредба се засяга съдържанието на данъчното задължение, което е във връзка с обектите на облагане на печалба и доход в хипотезите на чл. 123, ал. 1 ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски - чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО. За установяването на задължителни осигурителни вноски е препращането към чл. 124а ДОПК. Материалноправният характер на определящите за препращането правни норми обуславя същата характеристика на препращата норма, която действа занапред, поради което е неприложима за установяване на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила. Решението е постановено при подробно обсъждане на всички доводи и възражения на страните, след обстоен анализ на доказателствата и приложимата правна норма и не съдържа пороците, сочени в жалбите като основания за отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските на страните не подлежат на присъждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение