Решение № 6444 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2009 г.

Решение № 6444 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) вр. чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба, подадена от Светослав Стефанов Кръстев, Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев, тримата от гр. Ботевград, срещу мълчалив отказ на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да се произнесе по тяхна жалба вх. № Ж-4/20.01.2009 г. Към настоящото дело, с определение № 12931/3.11.2009 г. на ВАС, V отделение по адм. дело № 8796/2009 г., е присъединено за съвместно разглеждане и решаване производството по последното административно дело, образувано по жалба на Светослав Стефанов Кръстев, Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев, срещу последвалото мълчаливия отказ на КЗЛД, решение № 4/15.04.2009 г. на Комисията. В жалбите се поддържа, че отказите са неправилни, като постановени в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Изложени са съображения, че изричният отказ е постановен без фактическата обстановка да е изяснена в достатъчна степен и поради направения необоснован извод, че е изтекъл срока за подаване на жалба по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител жалбоподателите поддържат жалбите и молят съда да отмени оспорените актове. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, не изразява становище по подадената жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбите са подадени от легитимирани лица в законоустановените срокове, поради което са допустими. Във връзка с предмета на делото следва да се отбележи, че съдът дължи произнасяне по основателността и на двете жалби. Изтичането на 30 - дневният инструктивен срок за произнасяне по жалба, предявена на основание чл. 38 ЗЗЛД, не лишава административния орган от възможността да стори това по - късно с нарочен акт. Но тъй като след възникналия по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, мълчалив отказ по жалба вх. № Ж-4/20.01.2009 г., от КЗЛД е постановено решение № 4/15.04.2009 г., с което производството е прекратено по мотиви, че жалбата е подадена след изтичане на сроковете, установени в чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД (едногодишен от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му), в случая не е налице изрично произнасяне по съществото на спора. С жалба вх. № Ж-4/20.01.2009 г. Светослав Стефанов Кръстев, Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев, са навели твърдения за допуснати от Министерство на вътрешните работи, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на правосъдието, както и на съответните общини (община Ботевград и Столична община, район "Триадица") да преустановят неправомерната обработка на личните им данни, като заличат погрешните отразявания в съответните регистри на населението и издадени въз основа на тях документи. В тази връзка е изложено, че са допуснати нарушения по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЗЛД, налагащ личните данни да се обработват законосъобразно и добросъвестно, да бъдат точни и при необходимост да се актуализират, както и да се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни. На 28.01.2008 г., след справка за кредит в "ОББ" - клон Ботевград, първият от жалбоподателите - син на останалите двама узнал, че друго лице, с идентични с неговите три имена и ЕГН (легитимирало се с лична карта, с отразени в нея посочените данни, вкл. ЕГН на първия жалбоподател) е теглило банкови кредити на обща стойност 21 000 лв. В излъчените на 10.12.2008 г. и 12.12.2008 г. предавания "Частен случай" по БНТ, на зрителите бил показан акт за раждане на лицето, теглило кредитите, сочещ като негови родители втория и третия жалбоподатели, при което последните узнали за допуснатите по отношение на тях нарушения при обработката на личните им данни. По жалбата от 20.01.2009 г. е проведено заседание на КЗЛД, на което е взето решение за изискване на допълнителни данни от визираните в нея институции. След постъпване на изпратените в тази връзка писма обаче, с обжалваното решение № 4/15.04.2009 г., Комисията е приела, че жалбата е недопустима, като просрочена и е прекратила образуваното по нея производство. Изложени са съображения, че жалбата е подадена на 20.01.2009 г., при действието на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД в редакцията действаща след изм. по ДВ бр. 91/10.11.2006 г., според която при нарушаване на правата му по този закон, всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по - късно от пет години от извършването му. При наличието на данни, че жалбоподателят Светослав Стефанов Кръстев от гр. Ботевград още през 2002 г. е узнал за издадена на друго лице, с идентични с неговите три имена и постоянен адрес в гр. София, лична карта с неговото ЕГН е прието, че към момента на подаване на жалбата е бил изтекъл преклузивния едногодишен срок. А тъй като нарушенията произтекли от издаването на 4.04.2000 г. на удостоверение за раждане от община Ботевград, на Светослав Стефанов Кръстев с постоянен адрес гр. София, въз основа акта за раждане на първия жалбоподател, при което като негови родители били отразени Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев - че по отношение на тримата жалбоподатели бил изтекъл и преклузивният петгодишен срок, считано от извършване на нарушението. Решение № 4/15.04.2009 г. е постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. КЗЛД се е произнесла съобразно правомощието й по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. Решението е издадено след проведено на 11.02.2009 г. открито заседание на комисията, мотивирано е и при постановяването му са съобразени изискванията по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗЗЛД. Но е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно КЗЛД с оглед установените по преписката факти е приела, че са изтекли сроковете по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. Несъмнено правото на жалба пред КЗЛД може да бъде валидно упражнено само в рамките на сроковете, установени в ЗЗЛД за сезиране на Комисията - пропускането им погасява правото на обжалване на осъществено нарушение на правата на физически лица по този закон. Но видно от приложените в административната преписка документи, в нарушение на горепосочените изисквания по чл. 2, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 ЗЗЛД, приложените в преписката справки за лица - български граждани в АИС "БДС" и към месец февруари 2008 г., отразяват неточно личните данни на лицата с идентични имена; например по отношение на първия жалбоподател е отразено месторождение, както в гр. Ботевград, така и в гр. Златица, а като родители на лицето, с идентични с неговите три имена и постоянен адрес в гр. София, са посочени другите двама жалбоподатели, независимо от наличието на официални данни, че Светослав Кръстев от гр. София е с неизвестни родители и няма съставен акт за раждане. Последното обстоятелство е отразено в писмото, изпратено от кмета на район "Триадица" при Столична община, но по - късно съставеният от водените при тази община, два лични регистрационни картона на това лице, отразява като негов, ЕГН на първия по делото жалбоподател, акта за раждане на последния и неговите родители и брат - като такива на лицето, което не е в родствени връзки с тях. Писмото, изпратено от главния директор на ТЗ "ГРАО" при МРРБ сочи, че третото лице, визирано в жалбата до КЗЛД от 20.01.2009 г., няма съставен акт за раждане; в НБД "Население" е с отразено месторождение гр. Златица, през 1979 г., неизвестни родители и постоянен адрес в гр. София; отглеждано е в домове за деца и юноши; в първоначално издаденият му паспорт е с ЕГН, отразяващо рождена дата през 1979 г.; погрешно ЕГН е отразено в съставените му ЛРК и лична карта, въз основа удостоверение за раждане от 04.04.2000 г. издадено от община Ботевград, по акт за раждане № 515/21.10.1976 г. (съставен при раждането на първия жалбоподател по делото, с първоначални три имена Светослав Стефанов Стефанов, фамилното от които променено със забележка към акта, въз основа съдебно решение от 1993 г. на Районен съд - Ботевград); при смяна на документа му за самоличност през 2000 г., в преписката било приложено удостоверение за верен ЕГН, издадено от ТЗ "ГРАО" - София, в което като верен е отразен ЕГН на първия жалбоподател; издадената през 2002 г. лична карта с този ЕГН е обявена за невалидна от РПУ - Благоевград, но без да е иззета и без за това да е уведомено използвалото я лице. Същата лична карта е предадена доброволно по протокол от 6.02.2008 г. на органите на МВР и съгласно справка от 24.02.2009 г. от началник на група "БДС" е унищожена на 28.02.2002 г. Но независимо от наличието на данни за допуснати погрешни отразявания в автоматизираните информационни фондове на ЕСГРАО, поддържани от ГД "ГРАО", в писмото изпратено от МРРБ е обяснено, че те отразяват подадена от съответните общински служби за гражданска регистрация информация, но не и че са предприети действия по отстраняването им. Горната установеност обуславя извода, че към момента на подаване на жалбата до КЗЛД на 20.01.2009 г. по отношение на тримата жалбоподатели е налице обработване на личните им данни по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗЛД, в нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2 от с. з. При наличието на регистри, поддържани от визираните в нея администратори на лични данни, които обективират неточни лични данни, засягащи правата на жалбоподателите по делото, следва да се приеме, че сроковете за подаване на жалба по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД (включително едногодишния, считано от узнаване на нарушенията на 28.01.2008 г. - за първия жалбоподател и от 10.12.2008 г. - за втория и третия), не са били изтекли към момента на депозирането й. Предвид естеството на твърдените нарушения следва да се отбележи, че именно общинските администрации са отговорни за поддържането на ЕСГРАОН на общинско равнище (чл. 114 ЗГР), а МРРБ - за поддържането на автоматизираните информационни фондове на областно и национално равнище. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 4 ЗЗЛД, администратори на лични данни са и органите на държавна власт или местно самоуправление, осигуряващи спазването на изискванията на чл. 2, ал. 2 от същия закон. По аргумент от чл. 23 ЗЗЛД, те са длъжни да предприемат всички необходими технически и организационни мерки, за защита на личните данни от неправомерен достъп, изменение или разпространение или други незаконни форми на обработване, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД. От своя страна, именно Комисията за защита на личните данни е независимият държавен орган, осъществяващ защита на лицата при обработването на техните лични данни и контрола по спазването на този закон (чл. 6 ЗЗЛД). В изпълнение на правомощията си по чл. 10, т. 3, вр. т. 1 и т. 7 ЗЗЛД, Комисията извършва проверки на администраторите на лични данни във връзка с осъществявания цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защита на личните данни и разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. В срока по чл. 38 ЗЗЛД, всяко физическо лице при нарушаване на правата му по този закон, има право за сезира Комисията за защита на личните данни, която в тридесетдневен срок се произнася с решение, с което може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. В случая е налице неизпълнение и на чл. 113 от Закона за гражданската регистрация, според който методическото ръководство и контролът на дейностите, свързани с гражданското състояние, гражданската регистрация и автоматизираните информационни фондове се осъществява, както от Министерството на регионалното развитие и благоустройството със съдействието на Министерството на правосъдието, така и от Комисията за защита на лични данни - по делото липсват данни, след като е уведомена за съществени пропуски при осъществяване на тези дейности, Комисията да е предприела някакви действия в изпълнение на упражняваните от нея ръководство и контрол. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваните откази са постановени в противоречие с приложимия материален закон и като незаконосъобразни следва да бъдат отменени. При това, на основание чл. 172, ал. 2 АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне с решение по съществото на жалба вх. № Ж-4/20.01.2009 г., в тридесетдневния срок по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение