Решение № 4204 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 301/2022 г.

Решение № 4204 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 301/2022 г., VIII о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 201 от 27.10.2021 г. постановено по адм. дело № 296/2021 по описа на Административен съд - гр. Перник, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1069-0453261/02.06.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект: магазин за хранителни стоки и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на ЕТ "С. - 91 - С. Захариева" - Перник. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът – ЕТ "С. - 91 - С. Захариева" - Перник, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С обжалваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1069-0453261/02.06.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите. Материално-правните предпоставки за налагане на процесната ПАМ в условията на обвързана компетентност в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС са установени и доказани. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. С процесната заповед е разпоредено запечатване на търговски обект за срок от 14 (четиринадесет) дни. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. По делото освен оспорения акт е представен и протокол, от който се установява, че на 09.05.2021 г. при извършена контролна покупка в магазин на "ЕТ "С. - 91 - С. Захариев" е извършена контролна покупка на 1 бр. кока кола на стойност 1, 00 лв., заплатена в брой и лева от К. И. - инспектор по за което не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискалното устройство, което изпълнява състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Констатирано е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. което не се оспорва от представителя на фирмата. Неспазването на тази законова норма от страна на субекта, винаги води до негативни последици. Основателни обаче са правните изводи на съда за наличие на бланкетни мотиви при определяне срока на ПАМ. В заповедта са посочени основания, които конкретизират срока, съобразно тежестта на нарушението. Прилагането на ПАМ обаче не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Според принципа за съразмерност административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, за покупка от 1. 00 лв., който е несъразмерен на извършеното и не е съобразен с целената превенция. Този срок ограничава правата на субектите в степен надхвърлящ преследваната от закона цел. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в размер на 500 /петстотин/ лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,