Решение № 15033 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12075/2010 г.

Решение № 15033 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12075/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 239, т. 1 от АПК и е образувано по искане на "Ради - Гард" ЕООД, чрез управителя му Радостин Георгиев Сербезов за отмяна на влязло в сила решение № 3882 от 24.03.2009 г. по адм. дело № 14273/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение и оставеното с него в сила решение от 24.04.2008 г. по адм. дело № 2628/2003 г. на Софийски градски съд. Претендира се от искателя присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна "Хидроизомат" АД чрез представляващия го изпълнителен директор, който е упълномощил адв. Р. Доросиев изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира за присъждане на деловодни разноски. Ответникът Главният архитект на СО - район "Искър" чрез юрисконсулт Петров изразява становище за основателност на искането за отмяна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответника по искането за отмяна Началника на Столична РДНСК не е изразено становище. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С влязло в сила решение № 3882 от 24.03.2009 г. по адм. дело № 14273/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение е оставеното в сила решение от 24.04.2008 г. по адм. дело № 2628/2003 г. на Софийски градски съд. Искателят чрез своя пълномощник по делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК иска същите решения да бъдат отменени, като към молбата се прилага споразумение от 1.08.2000 г. и решение от 3.12.2008 г. по адм. дело № 999/2007 г. на СГС, административно отделение, III Е състав. С решение от 24.04.2008 г. по адм. дело № 2628/2003 г. на Софийски градски съд са отменени като незаконосъобразни решение № 13 от 23.04.2003 г. на началника на СРДНСК и оставения с него в сила акт за узаконяване № 20 от 27.08.2001 г. на главния архитект на СО - район "Искър" за строеж "Офис - сграда № 1", построен върху терен собственост на " Хидроизомат" АД, представляващ УПИ ХII от кв. 9, м. "НПЗ - Искър - юг" РЗП 182,54 кв. м по жалба на "Хидроизомат" АД, като това решение по реда на касационното обжалване пред ВАС е оставено в сила с решение № 3882 от 24.03.2009 г. по адм. дело № 14273/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Отмяната по чл. 239 от АПК е извънреден способ и е допустима само при наличието на изчерпателно изброените предпоставки, визирани в в т. 1 до т. 6 от същата разпоредба на АПК, които следва да бъдат доказани от искателя. В проведеното съдебно заседание на 11.11.2010 г. в производството по отмяна, процесуалният представител на искателя конкретизира правното основание за отмяната - чл. 239, т. 1 от АПК. В тази връзка са представени към искането за отмяна и са приети като доказателства: споразумение от 1.08.2000 г. между "Хидроизомат" АД и "Ради - Гард" ЕООД и решение от 3.12.2008 г. по адм. дело № 999/2007 г. на СГС, административно отделение, III Е състав. Обсъдени и съпоставени към цитираната разпоредба за отмяна, тези доказателства не са от категорията на изчерпателно изброените доказателства, визирани в разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК и са извън приложното й поле. Според чл. 239, т. 1 от АПК "актът подлежи на отмяна, ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните", но тази хипотеза в случая не е налице. Делото пред касационната инстанция-тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "Ради - Гард" ЕООД от 16.06.2008 г. и е приключило с влязло в сила решение в деня на постановяването му на 24.03.2009 г., а споразумението е с дата 1.08.2000 г. При тези данни, се установява, че споразумението от една страна е било известно по време на гледане на делото и пред двете инстанции, а от факта че то не е подписано от "Ради - Гард" ЕООД следва, че същото не е произвело правно действие за "Ради - Гард" ЕООД, поради което не може да се цени като доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Приетото като доказателство съдебно решение от 3.12.2008 г. по адм. дело № 999/2007 г. на СГС, административно отделение, III Е състав е от 3.12.2008 г. също е било известно на искателя към датата на разглеждането на делото пред касационния съд, поради което не е имало пречки същото да бъде представено като доказателства, поради което не е приложима хипотезата на цитираната разпоредба от АПК. Тези доказателства не са от съществено значение за делото, тъй като с оглед предмета на спора, молбата за узаконяване на процесната офис сграда № 1 е подадена от страна, която не е титуляр нито на правото на собственост върху процесния недвижим имот, върху който е извършено строителството, нито на правото на строеж върху него, а узаконяването съгласно чл. 162, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) се извършва на името на собственика на земята, съответно на лицето което има отстъпено право на строеж, които обстоятелства по делото не са доказани от "Ради - Гард" ЕООД. Изложени са оплаквания в искането за отмяна, които са от категорията на визираните в чл. 209 от АПК касационни основания, поради което не следва да се обсъждат от настоящата инстанция. При тези данни не са налице кумулативните предпоставки за отмяна на решението по реда на чл. 239, т. 1 от АПК. С тези съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема за неоснователно искането за отмяна на влезлите в сила решения. С оглед изхода на делото, който е благоприятен за ответника "Хидроизомат" АД следва да се присъдят направените от дружеството деловодни разноски пред тази инстанция. Те са своевременно поискани и са доказани с представен договор за правна защита и съдействие от 8.06.2010 г. № А 0679772 за представителство на дружеството от адв. Р. Доросиев от САК и представено пълномощно. В договора е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой в размер на сумата 800 лв., която следва искателят да заплати на "Хидроизомат". Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,