Решение № 747 от 17.12.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002103978/2023 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Б., И. Й. Ц. и П. А. М., чрез адв. И. М. от АК – Плевен, срещу въззивно решение № 247/21.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 265/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, с което след отмяна на решение № 3/03.01.2023 г. по гр.д. № 414/2021 г. на Районен съд – Червен бряг, е уважен предявеният от Национална агенция за приходите /НАП/ срещу В. И. Б., И. Й. Ц., П. Й. Ц., П. А. М. и Л. Ц. И., иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК и е обявен за недействителен по отношение на Държавата договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №...., т. IV, рег. № 2841, дело № 430/2016 г. на нотариус с рег. № 022 на НК, по силата на който В. И. Б. и съпругът й Й.Ц.Б. продават на П. А. М. и Л. Ц. И., следните недвижими имоти: урегулиран поземлен имот с площ от 715 кв.м., находящ се в с.С., ул. „В.Д.“, №...., заедно с построената в имота сграда /търговски обект/ на два етажа, със застроена площ от 377 кв.м.; и поземлен имот с площ от 2090 кв.м., от който се отчуждават 770 кв.м. или всичко урегулирано от 1320 кв.м., находящ се в с.С., ул. „Л.Д.“ №...., заедно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 12 кв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е обявил за недействителен договора за покупко- продажба за ½ ид.ч. от недвижимите имоти, които са собственост на съпруга – недлъжник по отношение на Държавата, която е кредитор на В. И. Б.. Поддържа се също, че П. А. М. не е „свързано лице” с длъжника, поради което неправилно е уважен искът и за ½ ид.ч. от имотите, които са придобити от него. Ответниците по иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК са задължителни необходими другари в процеса, затова жалбата на част от тях, ползва и останалите съгл. чл.216, ал.2 ГПК. Ответникът по жалбата НАП, не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок и не е взел становище по жалбата. С определение № 2525/23.05.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК цялата разпоредителна сделка, извършена с имот, който е в режим на съпружеска имуществена общност. По така поставения въпрос, съдът приема следното: В т.1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК, е прието, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота. Този извод е обоснован с облигационния характер на иска, конкретно с активната и пасивната материалноправна легитимация на страните по него и предмета на доказване. Прието е, че ищецът има материалноправна легитимация като кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, а материалноправна легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници. Посочва се, че с отчуждаването на вещта съпружеската имуществена общност върху нея се прекратява в резултат на вещно- транслативното действие на разпореждането и при уважаването на иска, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя и този иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник. Приема се също така, че извършеното от него разпореждане не следва да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор и за чужд дълг. Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Разликата е, че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по- силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ето защо дадените в цитираното ТР указания по тълкуването и прилагането на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за личен дълг на единия съпруг и разпоредителна сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, следва да важи и за кредиторите-ищци по исковете, уредени в чл. 216, ал. 1 ДОПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че със заповед № Р- 04001516005356-020-001 от 03.08.2016 г. на началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново e било възложено извършване на ревизия на В. И. Б., в качеството й на ЕТ„В. Б.“ с ЕИК 114060357, за определяне на задължения по вид „Данък върху добавена стойност“ за периода от 01.08.2012 г. до 30.06.2016 г. Заповедта била връчена лично на В. Б. на 08.08.2016 г. С ревизионен акт № Р-04001516005356-091-001 от 22.12.2016 г. били установени изискуемите публични задължения на ЕТ „В. Б.“ в общ размер 56749, 55 лв. Ревизионният акт бил връчен на задълженото лице по електронен път на 31.01.2017 г. Установено е също, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...., том IV, рег. № 2841, дело № 430 от 19.08.2016 г., на нотариус Я.Я. с рег. № 022 на НК, ответницата В. И. Б. и съпругът й Й.Ц.Б. продали на ответниците П. А. М. и Л. Ц. И. при равни квоти описаните по- горе недвижими имоти за сумата от 20 000 лв. Продавачът по сделката Й.Б. е починал, поради което в процеса като ответници са били конституирани неговите наследници – И. Й. Ц. и П. Й. Ц.. Въз основа на събраните писмени доказателства съдът е приел, че ответниците П. А. М. и Л. Ц. И. са съпрузи, а последната била племенница на ответницата В. И. Б. /дъщеря на нейния брат Ц.И.М../. Въззивната инстанция правилно е приела, че са налице всички предпоставки, които обуславят основателността на иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК – процесната сделка била сключена на 19.08.2016 г., т.е. след връчване на заповедта за възлагане на данъчна ревизия на ответницата В. И. Б., в качеството й на едноличен търговец; ревизията приключила с ревизионен акт, който е влязъл в сила, като с него били установени публични задължения на ревизираното лице към държавата. Налице е увреждане на интересите на държавата, тъй като чрез процесната сделка ответницата В. Б. е намалила имуществото си, а оттам и възможностите за удовлетворяване на публичния взискател, като не е установено същата да разполага с друго имущество, достатъчно да удовлетвори вземането по ревизионния акт, нито да е погасила, дори частично, публичните си задължения с получената по процесния договор продажна цена. Правилен е и изводът на съда, че сделката е сключена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК. В случая купувачите по сделката П. А. М. и Л. Ц. И. са съпрузи, респ. са придобили имотите в режим на СИО. Тъй като продавачът В. И. Б. и купувачът Л. Ц. И. са леля и племенница, т.е. роднини по съребрена линия от трета степен, е налице хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. При така възприетата фактическата обстановка, която съответства на събраните по делото доказателства, въззивният съд неправилно е приел обаче, че цялата разпоредителна сделка с имотите, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност от ответницата В. Б. и съпругът й Й.Ц.Б., следва да се обяви за относително недействителна. По делото липсват доказателства имотите да са били част от търговското предприятие на ЕТ. Съгласно приетото в т. 1„б“ от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК на ВКС, съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които са произтекли и са във връзка с търговската дейност на едноличният търговец. При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, жалбата е частично основателна. Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на материалния закона и следва да бъде отменено в частта му, с която е обявена относителната недействителност на договора за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №...., том IV, рег. № 2841, дело № 430 от 19.08.2016 г., на нотариус Я.Я. с рег. № 022 на НК, с който В. И. Б. и съпругът й Й.Ц.Б. са продали на П. А. М. и Л. Ц. И. описаните в нотариалния акт имоти, до размер над 1/2 идеална част от продаденото. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като за 1/2 идеална част от продадените имоти, с които се е разпоредил съпругът– недлъжник Й.Ц.Б., искът по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му част- за другата ½ идеална част от имотите, прехвърлена от съпругата – длъжник В. И. Б., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора: на касатора - ответник В. И. Б. трябва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на 665 лв. /при направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 1330 лв./; на касатора - ответник П. А. М. трябва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на 250 лв. /при направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 500 лв./; а на касатора - ответник И. Й. Ц. /наследник на Й.Ц.Б./ трябва да се присъдят разноски в пълен размер от 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство /вписано възнаграждение в пълномощно от 21.04.2021 г. на л.70 от делото/. Разноски пред въззивната инстанция на И. Ц. не следва да се присъждат с оглед липсата на доказателства за сторени такива /пред въззивния съд е представено копие от пълномощното от 21.04.2021 г. - л.29 от делото/. Общо на тримата касатори следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 110, 12 лв.- половината от заплатените държавни такси в касационното производство. При този изход на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата и въззивната инстанции, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв. общо за двете съдебни инстанции. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците В. И. Б., П. А. М. и Л. Ц. И., следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Червен бряг сумата от 110, 24 лв. - държавна такса, с оглед на уважената част от иска, и по сметка на Окръжен съд – Плевен сумата от 55, 19 лв.-държавна такса за въззивното производство, с оглед на обжалваемия интерес и уважената част. /От останалите ответници - наследници на Й.Ц.Б., по отношение на които искът се отхвърля, държавна такса не се дължи/. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение