Решение № 1453 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13418/2009 г.

Решение № 1453 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13418/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез юрисконсулт Мариана Петкова, срещу решение от 21.07.2009 г. постановено по адм. дело № 310/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав. В жалбата се поддържа че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Валентин Димитров Атанасов, чрез процесуалния си представител адвокат Рени Длъгнекова, моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд във връзка с жалбата на Валентин Димитров Атанасов е отменена като незаконосъобразна Заповед № АЗ - З/03.01.2007 г. на директора на Национална служба "Полиция" при Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, като държавен служител, категория "Е", старши полицай в сектор "Опазване на обществения ред и превенция" на РПУ - Видин при Областна дирекция "Полиция" - Видин, НСП - МВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е постановена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на приложимия материален закон, тъй като не е установено осъществено от жалбоподателя по делото пред първата инстанция, нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, съставляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Настоящият касационен състав на съда намира, че решението е неправилно, като необосновано и в противоречие с материалния закон. Противно на наведените от касатора твърдения, страните по делото са правилно определени от СГС с оглед издателя на обжалвания пред този съд акт, обстоятелството, че производството по делото е образувано на 02.02.2007 г. и разпоредбата на § 108, ал. 2 от ПЗР на ЗИД към ЗМВР /обн. ДВ бр. 69/05.08.2008 г./. Въз основа приложените към делото доказателства, обосновано от първоинстанционния съд е прието и, че заповедта е издадена от компетентен орган - директора на НСП, след законосъобразно проведено дисциплинарно производство. В хода на последното са снети обясненията на служителя, изготвена е обобщена справка, приобщени са становища и предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното производство е приключило с издаване на обжалваната заповед, в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 223, ал. 1 ППЗМВР. С оглед приетите за безспорни от съда обстоятелства и данните от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, правилно е установено следното от фактическа страна: на 03.10.2006 г. по време на платения си годишен отпуск, Валентин Атанасов е управлявал собствения си лек автомобил, при което изгубил контрол върху него и се преобърнал в канавка до платното за насрещно движение; състоянието му не позволявало проверка за алкохол с техническо средство; поради това е осъществено само медицинско изследване, съгласно талон № 0094302 от горепосочената дата, при което е установено съдържание на алкохол в кръвта 0.8 промила; съгласно приобщеното по делото заключение на съдебно - графологична експертиза, подписът положен "за освидетелстван" в протокола за медицинско изследване от 03.10.2006 г., обективиращ удостоверителното волеизявление на д - р Аделина Тодорова при ЦСМП - Видин, че е взета кръв от Валентин Димитров Атанасов, не е положен от последния. Според решаващия състав, последното обстоятелство е опорочило процедурата визирана в Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /обн. ДВ бр. 63/2001 г./, а оттам и приложения в административната преписка, протокол за химическа експертиза № 1121/06.10.2006 г. на кръвна проба изпратена под № 0094302/2006 г. за констатирано количество етилов алкохол 0.8 промила в кръвта на полицейския служител, няма материална доказателствена сила. Предвид липсата на други данни установяващи количеството алкохол в кръвта на Валентин Атанасов при ПТП на 03.10.2007 г., е направен извода, че в случая не е установено фактическото основание за наложеното дисциплинарно наказание уволнение. Съдът не е взел предвид, че протоколът за химическа експертиза, обективира резултатите от изследване на кръвна проба изпратена с писмо № 0094302 от 2006 г. - идентичен с номера на талона за медицинско изследване, съставен на 03.10.2006 г. от мл. автоконтрольор Емил Стефанов и приложен към протокола за медицинско изследване. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е оспорил обстоятелството, че е приподписал същия талон, а само, че отразените в него час и място на връчване са неверни, без към момента на подписването му да е направил възражения в този смисъл. Доколкото в резултат претърпяното ПТП на 03.10.2006 г., физическото състояние на Валентин Атанасов не е позволявало проверка с техническо средство, в случая е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, при която употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. Правилото на чл. 5 от наредбата, също налага при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място, от участниците в ПТП да се взема проба от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ, като в тези случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за медицинско изследване. Според чл. 9 от Наредба № 30/2001 г. при явяването на водача за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване, номера и датата на талона за медицинско изследване, часът на вземане на кръвната проба, а след изпращането им в химическа лаборатория - и датата на изпращането, досежно които отразявания от жалбоподателя не са наведени възражения в първоинстанционното производство. Съобразно чл. 10, ал. 2 от същия нормативен акт, резултатите от освидетелстването на лицето /описание на неговото поведение, състояние, поведенчески реакции и др./, събраните анамнестични и клинико - диагностични данни, доказващи заболявания и приетите от водача лекарства се вписват в протокол за медицинско изследване /съставляващ приложение № 2 към наредбата/. След медицинското освидетелстване се взема кръв за химическо изследване /чл. 11, ал. 1/, а евентуалният отказ на лицето да бъде изследвано, се отразява съгласно ал. 4 на чл. 11, от лекаря в протокола за медицинско изследване и се удостоверява с подписа на изследвания и/или на свидетел. Анализът на цитираните разпоредби и текстът на първи абзац от образеца по приложение № 2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за протокол за медицинско изследване, налагат извода, че удостоверяването на обстоятелството, че от освидетелстваното лице е взета кръв, се извършва от лекаря, в качеството му на длъжностно лице при съответното лечебно заведение. Оттам и материалната доказателствена сила на протокола за медицинско изследване от 03.10.2007 г. /официален свидетелстващ документ, в частта обективираща удостоверителното изявление на д-р Аделина Тодорова, лекар при ЦСМП - Видин/, не е оборена с допустимите в процеса доказателствени средства, противно на застъпеното от СГС схващане в обратен смисъл. Само по себе си обстоятелството, че същият документ е неавтентичен в частта, в която има характера на частен документ, подписан от лицето, чиито изявления са удостоверени в раздел I, по т. т. 2, 3, 4, 6 и 14 на образеца при освидетелстването му от лекаря, е без правно значение относно доказателствената сила на удостоверителното изявление на последния, че е взета кръвна проба от лицето. Още повече, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не оспорва данните по приложения протокол за медицинско изследване, в частта отразяваща освидетелстването - последните изцяло кореспондират със собствените му обяснения по случая и отговорите, които заявява, че е дал на зададените му от лекаря въпроси. Ангажираните в процеса гласни доказателства също безпротиворечиво сочат на това, че от Валентин Атанасов е взета кръвна проба на 03.10.2006 г. в ЦСМП - Видин. При това не са събрани каквито и да било доказателства установяващи по несъмнен начин твърденията, наведени в жалбата, по която е образувано делото пред СГС, че кръвната му проба е била подменена или взета при съществено противоречие с изискванията на Наредба № 30/2002 г. С оглед правилото на чл. 15 от наредбата, запечатаните проби от кръв се изпращат за анализ от техническа лаборатория, заедно с талона и протокола за медицинско изследване. Изследваната в случая проба е придружена от талона за медицинско изследване, подписан от жалбоподателя в първоинстанционното производство и протокола за медицинско изследване, който в частта, чийто издател се явява лекар в лечебното заведение, посочено в талона, удостоверява с обвързваща съда материална доказателствена сила, че е взета кръв именно от участника в ПТП. Предвид гореизложеното, необосновано СГС е приел за съществено опорочена процедурата по извършването на медицинското изследване, в резултат на което е съставен протокол за химическа експертиза № 1121/06.10.2006 г., установяващ 0.8 промила концентрация на алкохол в кръвната проба, взета от Валентин Атанасов след ПТП на 03.10.2006 г. Според чл. 224, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания, а в ал. 2, т. т. 1 - 4 е посочено, че дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В чл. 227, ал. 1 ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като в т. 10 като основание за уволнение е предвидено "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Такова нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, е всяко деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Посочените правила се съдържат във визираните в обжалваната заповед и действащи към момента на осъществяване на нарушението, актове на министъра на вътрешните работи /Етичен кодекс на служителите от МВР с полицейски правомощия, утвърден със Заповед № I-231/24.10.2003 г. и съответно Заповед № Iз-1161/28.07.2006 г. за търсене на дисциплинарна отговорност на служителите на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействие на друго упойващо вещество/, с които служителят е запознат срещу подпис. От установените по делото факти и обстоятелства е видно, че служителят не е изпълнил произтичащите от тях задължения, като с това си поведение е изразил демонстративно незачитане на закона и несъмнено е уронил престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Поради това поведението на служителя представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Следва да се отбележи, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение на изискването по чл. 229, ал. 2 ЗМВР, тъй като в случая наказващият орган не е длъжен при определяне вида наказанието да взема предвид цялостното поведение на служителя, тежестта на нарушението и настъпилите последици - видът на наказанието е определен по силата на закона. Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в случая на извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които нарушения са конкретно изброени в чл. 230, ал. 2 ППЗМВР, в т. ч. деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. С оглед установеността на нарушението, следва да се приеме, че оспорената заповед не само е издадена без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но и при наличие на материалноправните предпоставки за това. Доколкото обжалваното решение се основава и на обстоятелството, че съставеното на Валентин Атанасов наказателно постановление за нарушение по Закона за движение по пътищата, осъществено на 3.10.2006 г., е отменено с влязло в сила съдебно решение, следва да се отбележи, че последното е без значение за преценката на законосъобразността на акта, обжалван в първоинстанционното производство. По аргумент от чл. 224, ал. 3 ЗМВР дисциплинарната отговорност може да се ангажира едновременно с останалите видове юридическа отговорност, поради различния характер на отношенията за чието засягане е предвидена, различните основания за реализирането й и различните функции, които изпълнява. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че СГС в противоречие с данните по делото е приел, че не е установено фактическото основание за издаване на заповедта. Поради това, че поведението на уволнения служител може да бъде квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, като е отменил издадената на това основание заповед на директора на НСП съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което делото следва да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата на Валентин Димитров Атанасов против Заповед № АЗ-3/03.01.2007 г. на директора на Национална служба "Полиция". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение