Решение № 2725 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2015 г.

Решение № 2725 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, чрез процесуален представител юк. Д. П., срещу решение № 160 от 05.06.2015 г., постановено по адм. дело № 706/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-260-6500/8534 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъден да заплати сторените разноски. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се сочи допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че постановеният отказ за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, като от една страна законосъобразно е проведена процедурата по отстраняване на застъпванията, а от друга всички посочени площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Касаторът моли решението да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответната страна - Е. Г. К. от гр. Хасково, не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, в която с изключение на подробно цитиране на нормативните актове по отпускане на субсидия за земеделските стопани, не са посочени касационни основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на Е. Г. К. срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/8534 от 12.08.2014 г., издадено на основание чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 12 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министерство на земеделието и продоволствието (Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ - РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Съдът обаче е приел, че уведомителното писмо в частта, с която са отказани оторизираните суми по СЕПП, СНДП и НР2 е незаконосъобразно, тъй като процентът наддеклариране по СЕПП е 12.50 %, по СНДП е 14.68 %, а по НР2 е 19.78% и тези проценти не попадат в групата "над 20% и до 50%", при което санкционираната площ е равна на установената площ, а са в рамките до 20%, поради което помощта по схемите, свързани с площи, се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилен е изводът на съда, че административният орган незаконосъобразно е определил размера на недопустимата площ, за която следва да бъде постановен отказ от подпомагане. Съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105), всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД 09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" Разплащателната агенция (РА) извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители и съответно подлежи на самостоятелно оспорване. (вж. Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС). В настоящия случай издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. не е обжалван от Е. Г. К. в законоустановения срок, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Видно от приетата по делото експертиза всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", поради което правилно административният орган е приел за недопустими площи в размер на 9.45 ха по схема за единно плащане на площ (СЕПП), по схемата за национални доплащания на площ (СНДП) и по мярката плащания на земеделски стопани за райони с ограничения различни от планинските райони (НР2). На следващо място следва да бъде посочено, че при обработката на подадените заявления са констатирани площи заявени от повече от един кандидат, като общата площ на застъпване с други земеделски стопани в настоящия случай е била в размер на 5.46 ха. Земеделският стопанин - жалбоподател Е. Г. К. е представил документи за правното основание за ползване на част от застъпените имоти, като тези застъпвания са отстранени в негова полза. След решаване на застъпванията въз основа на представените документи е останала неизяснена площ в размер на 0.836 ха, като след провеждане на процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) част от неизяснените застъпвания са били разпределени в свободните допустими за подпомагане площи от съответните физически блокове. В настоящия случай видно от назначената по делото експертиза по заявлението на Е. Г. К. е останала площ от 0.22 ха, която следва да бъде приета за недопустима за подпомагане. Крайният извод, който се налага е, че правилно административният орган е определил размера на недопустимите за подпомагане площи, като процентът на наддеклариране спрямо установената площ възлиза на 20.52 % по СЕПП, 24.39 % по СНДП и 33.87% по НР2, като правна последица от така констатирания процент наддеклариране съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 е санкциониране на цялата заявена площ от страна на административния орган. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Е. Г. К. срещу отказ на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/8534 от 12.08.2014 г. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,