Решение № 4333 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. В. Л., гражданин на Русия,чрез адв.Л.Цветков против Решение 4409 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело 760/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени съдебното решение и,вместо него, да постанови ново решение по същество, с което да отмени по жалбата на Л. Решение 5342/08.04.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут и да върне делото на административния орган за ново произнасяне с указание за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на исканата от него международна закрила. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с адв.Цветков, който поддържа касационната жалба, ангажира писмени доказателства, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в жалбата и устно- в хода по същество. Ответникът, Председателят на ДАБ при МС, редовно призован, се представлява от юриск.Хичовски, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на С. В. Л., гражданин на Руската федерация, срещу Решение 5342/08.04.2024г. на председателя на ДАБ , с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, АС-Бургас е приел, че правилно административният орган е отказал на молителя предоставянето както на бежански, така и на хуманитарен статут. Административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и мотиви и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е заключил, че решението на председателя на ДАБ е постановено и при спазване на приложимите материалноправни разпоредби, доколкото ,при анализ на възраженията на жалбоподателя и събраните в административната преписка писмени доказателства, правилно административният орган е приел, че не са налице както материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца, предвидени в разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ, така и тези по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Л. на субсидиарна международна закрила. Съдът е оценил като обосновани решаващите изводи на административния орган за липса на преследване по отношение на молителя в страната му по произход, основаващо се на неговата религия, пол, раса, политически убеждения- от една страна, както и изводите му за това, че повдигнатите срещу чужденеца обвинения за незаконно организирана хазартна дейност и подкуп съставляват преследване за престъпление от общ характер,което не е мотивирано с политически причини, поради което и на основание Глава II, §84 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, опасенията от преследване за подобно престъпление,извършено без политически мотиви и наказанието, предвиждано за което е в съответствие с общото право на съответната страна, не правят сами по себе си от кандидата бежанец. Съдът е приел за правилни и изводите на председателя на ДАБ за липса на основания за предоставяне на Л. и на хуманитарен статут, доколкото липсвала която и да била от предпоставките за това по чл.9 от ЗУБ. По горните съображения АС-Бургас е отхвърлил изцяло жалбата на чужденеца срещу решението на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Съдебното решение е правилно в частта, с която на С. Л. е отказано предоставянето на бежански статут, но неправилно в частта му, с която му е отказан хуманитарен статут. Съображенията на ВАС, трето отделение в тази насока са следните : Обосновано АС- Бургас е заключил, че по отношение на търсещия закрила чужденец не са налице основанията за предоставяне на бежански статут, визирани в разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд по отношение отхвърляне жалбата на чужденеца срещу отказа на административния орган да му предостави бежански статут, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Решението обаче е неправилно в частта му, с която на чужденеца е отказан и бежански статут, тъй като в тази част същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до постановяването му в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Още в производството пред административния орган С.Л. е представил решение на Окръжен съд- Бургас по ч.н.д.713/2022г. по описа на същия съд, оставено в сила с Решение 79 от 04.10.2022г. по описа на вз.ч.н.д. 195/2022г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което по отношение на чужденеца е отказана екстрадиция на територията на РФ за осъществяване на наказателно преследване за извършени от него престъпления по НК на РФ, свързани с организиране на незаконен хазарт и подкуп. В мотивите на българските съдилища по тези дела, като основен аргумент за отказа Л. да бъде екстрадиран в РФ е посочено опасението, че в родината му същият, в качеството му на обвиняем и/ или подсъдим, ще бъде подложен на сериозен риск от изтезания или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Въпреки изложените в мотивите на тези съдебни актове доводи на компетентните съдебни органи в РБългария, както председателят на ДАБ, така и административният съд, са се задоволили само да отбележат, че тези съдебни решения, тъй като са произнесени в специалното съдебно производство по екстрадиция, уредено в ЗЕЕЗА, са неотносими към производството по ЗУБ. Доколкото обаче в мотивите на тези съдебни решения се съдържат изводи за наличието на опасения от това, че при връщане на чужденеца в родината му по произход ,предвид повдигнатите му там обвинения за тежки умишлени престъпления, при задържане му/ било в предварителния арест, било с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража / същият би бил изложен на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, които съставляват и основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, както административният орган, така и съдът е следвало да изложат мотиви относно наличието или липсата на предпоставките за предоставяне на субсидиарната закрила по този законов текст от ЗУБ, което не е сторено. Нито административният орган, нито съдът, в противоречие с изискванията за събиране на надлежни доказателства и обсъждане на наличните, ведно с твърденията и доводите на страните - поотделно и в тяхната цялост, са изяснили тези обстоятелства или са напътили страните, с оглед принципа за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, да представят надлежни доказателства, за това дали по отношение на чужденеца са налични основанията по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Излагането на нарочни мотиви за наличието или липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ се дължи не само предвид индициите за опасения от подлагането му на изтезания,нечовешко и унизително отнасяне в качеството му на обвиняем за тежко общо престъпление, съдържащи се в мотивите на съдебните решения по ЗЕЕЗА, но и поради ноторния факт,че в РФ е приет закон за прекратяване действието на Хартата на Съвета на Европа и 20 други международни договора с организацията по отношение на Русия. Във връзка с този документ е прекратено действието на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи на територията на Руската федерация. Предвид гореизложеното съдебното решение на АС-Бургас в частта му, с която жалбата на С. В. Л., гражданин на Русия, срещу Решение 5342/08.04.2024г. на Председателя на ДАБ в частта му, с която на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут, е отхвърлена, следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по същество, с което да отмени по жалба на С. В. Л.,гражданин на Русия, Решение 5342/08.04.2024г. на Председателя на ДАБ в частта му, с която на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут и да върне в тази част делото на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. При новото разглеждане на преписката административният орган следва да съобрази и представените за първи път пред касационната инстанция нови писмени доказателства, включително и това от тях, съсържащо индиция за това, че молителят евентуално се явява и украински гражданин. В останалата му част съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд , трето отделение,