Решение № 13315 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2015 г.

Решение № 13315 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Даниел Алексиев, в качеството му на процесуален представител на Желез Георгиев Желязков и Мирослав Славов Денков, представляващи "Елмарк Индустриес" АД, срещу решение № 148 от 15.12.2014 г. по адм. дело № 462 по описа за 2014 г. на административния съд - Добрич. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение към ЕАД № 12BG002009Н0001844/9.03.2012 г. с вх. № 32-057502 от 5.06.2014 г. на началника на МБ-Добрич, потвърдено с решение № 32-82916 от 23.07.2014 г. на началника на митница Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт, както присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на МБ "Добрич" оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Сирма Кирилова и депозирана защита. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Лилия Маринова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Добрич е бил сезиран с жалба срещу решение към ЕАД № 12BG002009Н0001844/9.03.2012 г. с вх. № 3257502 от 5.06.2014 г. на началника на МБ-Добрич, потвърдено с решение № 32-82916 от 23.07.2014 г. на началника на митница Варна. С ЕАД № 12BG002009Н0001844/9.03.2012 г. е оформен режим допускане за свободно обращение на стока № 1 "светодиоди"- 63 500 броя от Китайската народна република (Китай) с получател "Елмарк индустриес" АД. За стоката в кл. 33 от митническата декларация е деклариран ТАРИК код 85 41 40 90 00, с произход Китай и е приложена фактура № FRX 110923 1/23092011 г., издадена от "Нибо Фриилукс БЛайтинг КО. ЛТД", Китай, също описана, но в кл. 44. На основание чл. 78, § 2, във връзка с чл. 13- чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, е възложено извършването на проверка в рамките на последващия контрол на акционерното дружество. В резултат на същата е издаден оспорения административен акт, с който е определен ТАРИК код 85 43 70 90 99 за стока № 1 "светодиоди" по посочения ЕАД от 9.03.2012 г., декларирана за свободно обръщение, както и ставка мито 3.7 %, като е определена сума за доплащане в размер на 6 984.64 лв., от които мито - 5 820.53 лв. и ДДС - 1 164.11 лв. Основният спорен момент в последвалото административно производство, а след това и съдебно-административно производство е правилното тарифиране на стоката, и определянето на допълнителни публични вземания по отношение на акционерното дружество, вносител, за вноса на процесната стока. Както беше посочено определените допълнителни задължения са във връзка с проведения последващ контрол и установяване, че по процесната фактура стоката представлява LED /светодиодни/ лампи с приложим ТАРИК код 85 43 70 90 99 за стока № 1 "светодиоди" по цитирания ЕАД от 9.03.2012 г., декларирана за свободно обращение и ставка мито - 3.7 %. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства в административното производство и доказателствени средства в съдебното производство - съдебно-техническа експертиза, както и възраженията на жалбоподателя. Съдът е направил анализ и на приложимите нормативни актове и конкретни техни разпоредби, кредитирал е заключенето като компетентно и дало конкретни отговори на поставените въпроси, и е формирал извод за неоснователност на първоинстанционната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Както беше вече посочено, съдът е отговорил на възраженията на жалбоподателя относно характера на ЕАД в частта, с която се определят дължими публични вземания и относно твърдяни от него допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които регламентират възобновяване на производство по определяне на митни сборове и вземането им под отчет. Такива доводи не се съдържат в касационната жалба, а сега се твърди, че неправилно процесната стока е класирана в позиция 8543 70 90 99, съответно, че неправилно не е кредитирана съдебната експертиза, както и че са допуснати нарушения от административния орган при осъществения от него последващ контрол на процесния ЕАД, неправилно приет от съда като законосъобразно реализиран. Съгласно чл. 78, § 1 от МК след вдигане на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят митническата декларация, а според § 3 от същата разпоредба, когато последващата проверка на декларацията установи, че разпоредбите отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. По делото спорът е относно законосъобразното определяне на държавни публични вземания, определени с процесния акт, които се формират по основание и размер с оглед на правилното тарифно класиране на стоката предмет на вноса. При констатирана грешка относно посочване на тарифната позиция следва да се приложи посочения ред, уреден в чл. 78, § 3 от МК. Доколкото отговорът на въпроса за правилното класиране на стоката изисква не само спазване на правилата за класиране на стоките, но и специални знания поради предмета на вноса, по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза. По делото е установено, че търговецът е класирал стоката в тарифен номер 8541 40 90 00 със ставка на мито 0 % като "диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи; фоточувствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали". Позиция 8541 от Комбинираната номенклатура, която урежда митническото класиране на внасяните в Европейския съюз стоки, се отнася за светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните полупроводникови елементи. При извършване на последващата проверка на декларацията на търговското дружество административният митнически орган е приел, ча неправилно извършеното от него като вносител тарифиране. Процесните светодиоди представляват LED лампи и е приложим тарифен код 8543 70 90 99 със ставка на митото 3.7 %. При съобразяване с правило 1 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, както и на правило 6, както и Обяснителните бележки към Хармонизираната система, за да се класира една стока с кода по КН, посочен от дружеството, стоката трябва да представлява светодиоди, представени самостоятелно. От доказателствата по делото - фактура, опаковъчен лист, издадени и валидно действащи Обвързващи тарифни информации, както и според заключението на съдебния експерт се налага извода, че процесната стока представлява "светодиодна лампа" - има повече от един светодиод, монтирани в модул, поместени в стъклокерамично тяло с цокъл, не работи при ниско напрежение. В позиция 8539 се включват лампи с конкретно посочени източници на светлина, а именно "електрически лампи и тръби с нажежаема жичка или газоразрядни, и лампите и тръбите с ултравиолетови или инфрачервени лъчи; дъгови лампи". Лампите, включващи светодиоди, следва да се класират в позиция 8543 - неупоменати или включени другаде в глава 85 и конкретно в подпозиция 8543 70 90 - други със ставка мито 3.7 %. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 679.20 лв., на основание чл. 143, чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8, чл. 8, ал. 1, т. 3 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, в приложимата редакция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение