Решение № 5817 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014- 2020 г. чрез гл.юрисконсулт Велинова срещу решение № 4555/04.02.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 8095/2025г. С последното, съдът е отменил по жалба на Министерство на образованието и науката (МОН) Решение № РД-02-14-900/17.06.2024г., издадено заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014- 2020 г., с което на министерството е определена финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходите по Договор № BGI6RFOP001-3.002-0008-C02-S-21/13.11.2023г. с изпълнител ДЗЗД УЧИЛИЩА ХАСКОВО 2023 (стойност на договора 2282196.91 лв. без ДДС), с предмет: ,,Строителство на обект: Модернизация на образователната инфраструктура - ремонт на Професионалната гимназия по механоелектротехника ,,Стойчо и Кица Марчеви“ - град Хасково. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Заявява, че с решение на ВАС по адм.д. № 6639/2025 година, съдът върнал делото на друг състав на АССГ за проверка въз основа на АДБФП и Общите условия към него на допустимия адресат на акта за определяне на финансова корекция. Но ВАС не отрекъл осъществяването на нарушението по чл. 107, т. 2, б. “а” във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности, с наименование и редакция преди МПС № 248/5.07.2024г.). Излага подробни съображения за осъществяване на състава на нарушението и останалите елементи от фактическия състав на нередността по т.14. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Министерството на образованието и науката срещу Решение № РД-02-14-900/17.06.2024г. издадено заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014- 2020 г. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът, Министерство на образованието и науката, чрез служител с юридическо образование Йовчев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с Решение №8244 от 29.07.2025 г. на ВАС по адм. дело №6639/2025 г., с което е отменено Решение №14130 от 24.04.2025 г. на Административен съд - София-град по адм. дело №6923/2024 г. В решението на ВАС е прието, че: Първоинстанционният съд не е обосновал със собствени мотиви, дали финансовата корекция правилно е определена на МОН и дали приетото за осъществено нарушение на чл. 107, т. 2, б. “а” във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности в приложимата й редакция.

След връщане на делото в АССГ, със сега обжалваното решение, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че: МОН има качеството на икономически оператор, който участва в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като е страна по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, който се отнася до реализирането на конкретен проект. Но: Решението на РУО е постановено при непълнота на фактическите и правни установявания и при неправилно квалифициране на фактите като нередност по т.14 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности.

При извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 АПК съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, като общи са неоснователни. Касационната инстанция не извършва служебна проверка на посоченото основание.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт, съставът на ВАС приема следното:

В съответствие с правилното приложение на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма.

При връщане на делото на първа инстанция ВАС в решението си по адм.д. № 6639/2025 година е поставило на проверка въпроси по два пункта:

1.По въпроса дали финансовата корекция правилно е определена на МОН, касационният състав мотивира положителен отговор на различно от изложеното от АССГ основание, както следва:

В решението си от 6 март 2025 година по съединени дела C-471/23 и C-477/23 СЕС е приел, че чл. 2, т. 36 и т. 37 Регламент № 1303/2013, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която адресат на решение за определяне на финансова корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществени поръчки може да бъде икономически оператор, различен от извършилия нарушението, а също така допуска отговорността за тази финансова корекция да бъде солидарна, да може да се разпредели договорно между този икономически оператор и извършилия нарушението, или посочената отговорност да се носи от последния, стига финансово отговорните икономически оператори да са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект те ще отговарят по този начин за финансовата корекция пред съответния управляващ орган. В мотивите си Съдът е пояснил, че предмет на проверка от националните съдилища в тези случаи следва да бъде, от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори и от друга - дали тези финансово отговорни икономически оператори са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на съответния проект те ще носят отговорност — индивидуално, солидарно или по друг начин — за финансовата корекция пред тези управляващи органи. В т. 68 от решението изрично е посочено, че "запитващата юрисдикция ще трябва да провери, от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори".

По конкретното дело е установено, че 10.01.2017 г. между и УО на ОПРР и Министерството на образованието и науката е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №РД-02-37-11, в максимален размер до 15 058 000,00 лв., по процедура BG16 RFOP001-3.002 “Подкрепа за професионални училища в Република България”, за изпълнение на проектно предложение №BG16 RFOP001-3.002-0008 “Обновяване и модернизация на регионалната образователна инфраструктура чрез подобряване на материално-техническата база на 15 държавни професионални гимназии в системата на МОН в областите Бургас, Сливен, Стара Загора, Хасково и Ямбол”. Видно от чл. 28, ал. 1 от договора, в случай на установяване на нередност или на друго несъответствие с клаузите на настоящия договор и неговите приложения, УО коригира финансово бюджета на проекта, като прилага финансова корекция в процент или конкретна сума пари върху стойността на реално извършените и допустими за верификация разходи по проекта. Съгласно чл. 31, ал. 1 АДБФП, всеки разход по чл. 27 и чл. 28, който е платен от УО на бенефициера, се третира като недължимо платен и бенефициерът е длъжен да го възстанови на УО в двуседмичен срок от датата на уведомяването му за това. Съгласно чл. 44, ал. 1 АДБФП бенефициерът изпълнява проекта при условията на Приложение Е2 и Партньорско споразумение (Приложение Д) с посочен в договора партньор – Община Сливен. Съгласно чл. 6, ал. 2 Общите условия към АДБФП бенефициерът е отговорен пред УО на ОПРР за действията на партньорите и външните изпълнители при изпълнение на проекта/бюджетната линия (финансовия план) чрез поемане за собствена сметка на всички рискове, включително недопустими разходи и финансови корекции, за сметка на безвъзмездната финансова помощ от бюджета на проекта/бюджетната линия (финансовия план).

Предвид изложеното, със сключения между МОН, като бенефициер, и УО на ОПРР АДБФП, именно Министерството на образованието и науката е поело отговорност пред УО но ОПРР за действията на партньора и външните изпълнители при изпълнение на проекта, чрез поемане за собствена сметка на всички рискове, включително финансови корекции. Ясната воля на страните по АДБФП, че единственият подписал съглашението бенефициер отговаря за извършените от партньорите и външните изпълнители нередности, е достатъчна, за да бъде определен именно той като адресат на акта, както е и в случая.

Предвид изложеното МОН правилно е определен като адресат на акта за определяне на финансова корекция.

2. По втория спорен пункт, а именно: Дали нарушението на чл. 107, т. 2, б. “а” във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, касационният състав мотивира отрицателен отговор на различно от изложеното от АССГ основание, както следва:

РУО е приел в мотивите на оспореното в настоящото производство решение, че от страна на бенефициера е допуснато нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП. Съгласно чл. 107, т. 2, б. „а" ЗОП възложителят отстранява от процедурата участник, когато офертата му не отговаря на предварително обявените условия на поръчката. Фактическите установявания, чрез които органът твърди да е осъществено това нарушение, се състоят в това, че: 1. В Техническото предложение на спечелилия участник Дейност 18, Доставка и монтаж на фото-реле, не отговаря на посочените от възложителя изисквания; 2. Част от други изброени дейности в Техническото предложение са без информация за експлоатационни показатели на строителния продукт, каквито са изискванията на възложителя.

Нередността по т.14 обаче, в относимата към датата на издаване на административния акт редакция, изисква критериите за подбор или техническите спецификации да са променени или неправилно приложени в хода на процедурата по поръчката. В случая твърдяната непълнота в съдържанието на ТП не може да се отнесе нито към техническата спецификация, нито към поставените от възложителя критерии за подбор.

В действителност, след като в документацията е поставено изискване за информация за експлоатационни показатели на дейностите, част от ТП на участника, това изискване следва да се прилага по отношение на всички участници. Нередността по т.14 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 на Наредбата за посочване на нередности обаче, в редакцията която е приложил РУО на ОПРР, изисква променени или неправилно приложени критерии за подбор/технически спецификации на етап оценяване на проектното предложение. Вярно е, че Техническото предложение следва да отговаря на Техническата спецификация по поръчката, определяща характеристиките на предмета, както и на изискванията поставени в документацията. Съгласно чл. 39, ал.3, т.1 от ППЗОП във връзка с чл. 101, ал.3 от Закона за обществените поръчки, техническо предложение съдържа предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя; декларация, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, когато е приложимо; мостри, макети, описание и/или снимки на стоките, които ще се доставят, когато е приложимо; друга информация и/или документи, изискани от възложителя, когато това се налага от предмета на поръчката. В конкретната хипотеза възложителят е поставил изисквания за определено съдържание като информация относно дейностите описани в ТП, което безспорно е условие за изпълнение на предмета на поръчката. Така поставеното изискване обаче нито има характеристиките на "критерий за подбор", нито има характеристиката на "техническа спецификация", за да се говори за промяна или неправилно приложение на критериите за подбор или техническите спецификации по смисъла на т.14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съгласно чл. 59, ал.2 ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон (а те са посочени в чл. 59, ал.1 от същия нормативен акт), които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Изисканата информация в ТП няма характеристиките на критерии за подбор по смисъла на чл. 59, ал.1 от ЗОП.

Пар.2, т.54, б. "а" и б. „б“ от ДР на ЗОП дава дефиниция на понятието "Техническа спецификация при строителство“ предвид предмета на поръчката.

В случая органът не твърди незаконосъобразна Техническа спецификация. Безспорно принципно чрез поставеното изискване за информация в ТП може да осъществи състава на чл. 107, т.2, б. „а“ от Закона за обществените поръчки, при несъобразяването му, но то не субсумира пряко нередността по т.14 от Приложение №1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности в приложената към датата на издаване на административния акт редакция.

Разширителното тълкуване на хипотезите на т.14 от Приложение №1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности е недопустимо. Анализът на фактическия състав на нередностите по различните точки на Наредбата сочи на извод, че когато нормотворецът е искал да включи в състав на нередности изисквания извън "критериите за подбор" или "техническите спецификации", той ги е включил (Пример: т.11 от Приложение №1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности говори освен за критериите за подбор и техническите спецификации, и за основания за отстраняване (без да ги конкретизира), както и за критерии за възлагане и условия за изпълнение). В тази насока е практиката на ВАС, като виж: решение на ВАС по адм.д. № 1611/2024 г.; по адм.д. № 1348/2024г.; 1347/2024г. Редакцията на Наредбата за посочване на нередности, приема с ПМС № 248/5.07.2024 година е неприложима към датата на издаване на обжалвания административен акт.

Ето защо, поставеното изискване за начин на съставяне/съдържанието на Техническото предложение нито съставлява критерий за подбор, нито има отношение към понятието техническа спецификация съгласно легалната дефиниция на ЗОП в частта за поръчките с предмет строителство. Така фактически обоснованото нарушение от РУО на ОПРР не съответства на правната квалификация на нередността по т.14 от Наредбата в приложената от РУО редакция.

Тъй като формално, твърдяното от РУО нарушение на изискванията към Техническото предложение не субсумира нередността по т.14 от Наредбата за посочване на нередности, в редакцията й към датата на издаване на оспорения административен акт, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт е правилен като краен резултат.

Предвид гореизложеното, като правилно като краен резултат, обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсулт за касационната инстанция в размер на 184,07 евро.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АППК съставът на Върховния административен съд